С поканата си и осъществените „консултации“ с лидера на полулегитимната партия „Възраждане“, президентът предизвика вълна от негативни реакции сред редовите избиратели, анализаторите и част от политическите сили. Огнян Минчев заговори за нова коалиция под юмрука на президента, други провидяха създаването на нов Отечествен фронт, СДС излезе с остра декларация.
Общото между всички реакции е подозрението, че с поредицата замаскирани като консултации срещи с конкретни извънпарламентарни политически сили, Румен Радев дава поредна заявка за
намеса и бъдещо участие в изпълнителната власт
От това, поне до момента, не произтича каквото и да било. Но от срещата му конкретно с Костадин Костадинов, печално известен като Копейкин, произтича нещо наистина важно – президентът прекрачи граница, която нито един български политик освен Николай Малинов, не си е позволявал да прекрачи. Сравнен с държавния глава Малинов е просто господин никой.
Най-важното е, че в хибридната война на Русия срещу България и нейните съюзници от ЕС и НАТО, президентът подкрепи Русия.
В лицето на войнстващия русофил Костадин Костадинов де факто президентът
Радев легитимира атаките на Русия срещу страната ни
и почти открито извършвания от руските спецслужби у нас шпионаж. Нещо повече, в година на избори постъпката на президента спокойно може да се тълкува като подкана и поощрение към Русия да продължава безнаказано с провокациите си. Нека не забравяме, че самият Костадинов на няколко пъти се опита да „раздава правосъдие“ чрез физическо насилие срещу журналисти и несъгласни с проруските му изстъпления граждани.
За всеки непредубеден и демократично мислещ български гражданин с тази среща президентът Радев
пресече „тънката червена линия“ на предателството,
с всички произтичащи от Конституцията и законите на страната последствия. Любопитно ми е каква ще бъде сега реакцията на парламентарно представените политически сили!