Руската федерация днес не е световна, а регионална сила, която бавно, но сигурно се плъзга към дъното
Кънчо Кожухаров
Кой ще спечели от „Балкански поток“? Българските медии са объркани, защото доскоро изглеждаше, че това е просто новото име на „Южен поток“. Нали помните тръбата, която беше част от „големия шлем“ на Първанов в енергетиката? И изведнъж в медиите настъпи пълен обрат. Сега демократите тържествуват, че газовите доставки ще бъдат диверсифицирани, а путинофилите леят крокодилски сълзи, че новата тръба щяла да ни хвърли завинаги в лапите на Русия.
Какво всъщност се случва?
Енергетиката е една от най-сложните системи и за да се ориентираме какво става в нашето кътче от света, първо трябва да погледнем регионалната картина. Казвам „нашето кътче“, защото България е регионален играч и не може да влияе на глобалните процеси.
Най-големият енергиен играч в нашия регион е Руската федерация (РФ), а ключовото събитие тук бе стратегическото решение на Путин да използва природния газ и нефта като енергийно оръжие. Основният му успех беше разпалването на продължителна война в Сирия. Формалният предлог бе да защити „законно избрания“ диктатор Асад, а целта – да блокира предстоящото изграждане на магистрални тръбопроводи от Ирак, които щяха да захранят Европа и да се превърнат в конкурент на руските.
На тактическо равнище сирийската война беше дюшеш за Русия. Войната не само пряко защити нейните интереси, но и породи огромен бежански поток, който тепърва ще създава ядове на Запада. На стратегическо ниво обаче тя доведе до международна изолация на РФ и срутване на нейната икономика.
Нашето място в голямата картина донякъде бе определено от друг агресивен ход на Путин. За да сломи енергийно Украйна, той реши да я заобиколи, като изгради към Европа две тръби – „Северен поток“ и „Южен поток“. Така щеше хем да спечели газовата война с нея, хем да вкара европейците в още
по-голяма зависимост от руските енергоносители
Тук той се провали – и на двата фланга.
Днес работи само „Северен поток 1“. Строежът на втората тръба е спрян и по нея вероятно никога няма да потече газ. А през 2014 г. поради недостиг на финанси се наложи РФ да се откаже от „Южен поток“. Путин представи това в приемлив за руското ухо вариант – като желание да „накаже“ България за проевропейската ѝ политика. Целта била да замени южния поток с „Турски“.
Сегашният „Балкански поток“ е нещо като южния, ала без отровните му зъби. „Южен поток“ бе част от „големия шлем“ на президента Първанов и заложените в него условия позволяваха на Русия да превърне България в свой вечен енергиен клиент и троянски кон в ЕС.
Не бива да изпускаме от очи и корупционната стойност на подобни големи проекти. Руският самодържец започва някои от тях с единствената цел да раздаде „под масата“ милиарди долара на своите верни поддръжници, без да забравя самия себе си, така че от самото начало идеята, че Русия ще пълни тръбата, беше съмнителна.
Една от най-характерните особености на енергийната система е, че тя има огромна инерция. От замислянето на някой голям проект до неговото техническо и търговско осъществяване минават 5-10, че и повече години, и затова често се оказва, че сметките, които са си правили неговите идеолози, не включват кръчмаря. Според европейските правила не повече от 50% от доставките по новата тръба могат да са руски. Путин вероятно си е въобразявал, че с нея ще завладее Европа, ала както вървят нещата, по тръбата ще тече не руско, а азербайджанско гориво.
Заради много по-ниските цени на горивата от Саудитска Арабия руските продажби на нефт и газ за Европа рязко намаляха. Не без значение се оказа и нежеланието на европейските компании да купуват некачествено гориво. Последната капка бе новината за доставката през април м.г. на огромно количество замърсен с хлорорганични съединения нефт на Беларус.
В добавка, за да бъдат независими от РФ, някои страни като Полша се ориентираха към американския шистов газ.
Тенденцията е убийствена. Руските доставки за европейския пазар клонят към нулата, а в петък, 13 ноември двата енергийни гиганта „Роснефт“ и „Газпром“ съобщиха, че от началото на 2020 г. работят на загуба. За първите девет месеца чистата им загуба надхвърля 10 милиарда долара. Доходите на Русия от нефт и газ рухнаха до равнищата от 2004 година, а суровинните корпорации започнаха да крият валутата си на Запад, за да не я докопа правителството.
Ако трябва да обобщя, бих казал, че всички решения на Путин, на които преди години руснаците толкова много се радваха – агресията срещу Грузия и Украйна, окупацията на Крим, войната в Сирия, в крайна сметка
подкопаха руската икономика
Руската федерация днес не е световна, а регионална сила, която бавно, но сигурно се плъзга към дъното.
И мисля, че можем да се поздравим, защото за разлика от РФ България избра перфектно момента за изграждането на газовата тръба. Благодарение на нея и интерконектора от Александруполис страната ни става част от преносната мрежа на Европа, а това е ключова позиция.