Андрей Пионтковски, Каспаров.ru
Рейгънистската революция на двупартийното проукраинско мнозинство в Конгреса на САЩ набира скорост. Тя се сдоби с ярък харизматичен лидер – председателя на комисията по външна политика в Камарата на представителите Майкъл Маккол.
На 22 май той изнесе мастърклас в Конгреса, като показа нагледно на географската карта предателския характер на забраната Украйна да нанася удари с американски оръжия по територията на руския агресор.
Тази забрана от страна на САЩ винаги е била несправедлива и подла по отношение на героичния им съюзник. "Но тя е абсолютно немислима днес" – настояваше Майкъл Маккол, пред отговарящия на въпросите му държавен секретар Блинкън – "когато руските самолети, от руското въздушно пространство над Белгород, унищожават безнаказано с планиращи бомби жилищните квартали на Харкив".
Блинкън не се и опитваше да му възрази. Още преди седмица, на съвместна пресконференция в Киев с външния министър на Украйна Кулеба, той вече се съгласи, че е изключително работа на
Украйна да решава как да използва полученото оръжие срещу смъртните си врагове
"От какъв дявол вашият Съливан и вашата администрация продължават да налагат тази забрана?!" – не спираше Майкъл Маккол. Той нарочно произнесе името на главния си опонент и основен враг на Украйна във Вашингтон. На същия този негодник, който в разгара на създадения от САЩ многомесечен снаряден глад имаше наглостта да се появи в Киев и да поиска от украинците да прекратят ударите срещу руски рафинерии, които нанасят със собствените си дронове. Разбирате ли, покачването на цените на петрола може да попречи на преизбирането на дядо Байдън. Тогава украинците пратиха Съливан на същия адрес като руския кораб. (авторът визира знаменитата фраза „Русский военный корабль, иди на х*й!“ – б.р.)
След яркия пърформанс на Майкъл Маккол в Конгреса на 22 май, украинците могат още веднъж да изпратят американския чиновник на същия адрес и да стрелят срещу руски цели не само с британските Storm Shadow или френските Scalp, но и с американските ATACMS. Във Вашингтон никой повече няма да посмее да им възрази.
В предишна публикация говорех за позитивния ефект от конструктивното съперничество между Париж и Вашингтон за ролята на Лидер на Свободния свят. Не по-малко плодотворна става и конкуренцията вътре във Вашингтон за същата почетна мантия. (На следващия ден – 23 май, нещастният Блинкън беше подложен на не по-малко съкрушителна атака от сенатор Круз за недостатъчната подкрепа за Израел от администрацията на демократите.)
Изолиран от обкръжението си от външния свят, Байдън беше последният, който все още вярваше на путиновия шантаж. Съливан никога не е вярвал. Просто работата му беше такава,
да плаши Байдън със световна ядрена война
Най-важното е, че самият Путин вече не вярва в ефективността на своя ядрен шантаж. Макрон го надигра психологически, а тримата републикански мускетари в Камарата на представителите (Майкъл Маккол, Майк Роджърс и Майк Търнър) го лишиха от последната илюзорна надежда за "победа", като сложиха край на тръмпистската блокада на военната помощ за Украйна, продължила половин година.
Между другото доста спокойната и рационална реакция на Путин на трагичното за него развитие на събитията за пореден път доказва, че не е никакъв шахид, а съвсем
нормален циничен петербургски бандит
Някак не му се получи да стане Властелин на света. Не се застреля, не се опита да превърне света на пух и прах. Незабавно се зае да решава възникналия екзистенциален проблем: да остане на власт (и следователно да оцелее) в страна, претърпяла поражение. И първите му интенции, и практическите му стъпки бяха напълно разумни в неговата ситуация:
– да отложи поражението във времето (концепцията за продължителна война)
– да посочи виновните, при това чудовищно виновни (масовият грабеж и предателството в армията)
– да неутрализира потенциалните бунтари, които не биха чакали покорно идването на следователи от НКВД.
Не случайно още на третия ден от "Голямата чистка" в армията започнаха арести не само на паркетни, но и на съвсем бойни генерали. Дори се наложи един от тях профилактично да бъде домъкнат от Сирия.
Но, за нещастие, за нашия прагматик екзистенциалните проблеми ще нарастват експоненциално.
Същите тези следователи от НКВД, опиянени от собствената си безнаказаност и безгранична власт, може да му напомнят, че в професионалната им йерархия той е просто майор от НКВД. А какво ще прави със стотиците хиляди ветерани от "специалната военна операция", втурнали се с оръжие в ръце от фронта към ситите столични градове (става дума за столиците на регионите в Руската федерация – б.р.), с регионални барони, светкавично обрасли с бандитски частни военни компании?
Този
крах на руския социум
вече започна и е невъзможно да бъде спрян. Украйна, с цената на огромни човешки жертви, предотврати изригването на рашистката магма върху благополучната Европа. Лицата и институциите, които днес така енергично претендират за ролята на Лидери на Свободния свят могат и трябва в най-кратки срокове да помогнат на Украйна да очисти суверенната си територия от токсичните продукти на разпада на руската държавност.
Тази задача може да бъде решена утре, след две седмици, след два месеца – в зависимост от политическата воля на Запада. Всички необходими за решаването ѝ физически ингредиенти са налице. 200 натовски самолета (френски, британски, шведски), базирани на летища в Румъния, Полша, Финландия, Украйна установяват No-fly Zone над цялата територия на Украйна. Под заплаха от незабавно унищожаване на кримската групировка на агресора, руските военни власти подписват акт за организирано изтегляне на всички руски военнослужещи извън границите на Украйна от 1991 г.
Превод: Faktor.bg