Отново е 9-ти май и отново слугите на Кремъл в България и путинските „български“ PR-десантчици, московски възпитаници – „журналисти“ и „творци“ размахват по всички медии Голямата Лъжа. И ни пробутват някакъв „Безсмъртен полк.“
Но ние отдавна сме слезли от сибирската палма и сме наясно как това „освобождение от фашизма“ ни донесе невиждана и нечувана по своята последователна жестокост и размери на диктата окупация; знаем броя на жертвите, знаем за кървавите изстъпления на мирчоспасовци, сега про-московски милиардери. И друго знаем – как войничетата, събрани с ритници от целия СССР са хвърляни от Сталин като човешка слама срещу картечниците – затова и жертвите са толкова много.
Третият Райх и СССР са двете държави, започнали Втората Световна война. Едните нахлуват в Полша на 1 септември 1939, а другите – на 17 септември. Вече има официално становище на Европейския парламент по този въпрос. Това означава, че съвременна Русия като пряк юридически наследник на СССР
няма правото да се нарича „победител“,
както и да се кичи с позицията „постоянен член на Съвета за сигурност на ООН“. И още, означава, че 9 май може да се смята за ден, в който единият от виновниците за ВСВ надви своя идеологически и военен съюзник и наложи друг вид диктатура в Източна Европа.
Конкретно за България това означава: десетки хиляди жертви, стотици хиляди репресирани и премазани съдби, концлагери, тормоз, отделяне на България от цивилизования свят за 45 години.
Днешните русоробски апологети са мародерите на прехода, осквернители на идеята за демокрация, човешко достойнство и човеколюбие. Те са все още на етапа на съзнанието, подхождащ на прословутите надзиратели от Белене. Грозната картинка е всеки ден пред очите ни. Затова е време всеки от нас, които споделят демократичните принципи, да помислим и да популяризираме много повече Денят „Де“ (the D - Day) – Десанта на Западните съюзници в Нормандия на 6 юни 1944 г. Именно този Ден донесе свобода за Западна Европа, респективно и за нас в източния край през 1989, защото чрез него ценностите на демократичното развитие бяха съхранени и имаше силна база за противостоене спрямо съветския блок не просто военно и идеологически, а ценностно.
Битките в СБП и ПЕН, в които защитавах каузата на украинската свобода и се противопоставях на путинския режим и окупацията на Крим ме убедиха веднъж завинаги, че невидимата плетеница от кремълски интереси представлява здрава паяжина на путинизма сред българската „интелигенция“. Падението е чудовищно, а множеството полуинтелектуалци и путински тартюфовци с умиление клатят кандилото на лъжата и използват всяка възможна русофилска рефлексия за хибридна пропаганда и агитация, точно както беше някога. На всичко отгоре, към тях се присъединяват някакви ляво-либерали, които всъщност дължат цялата си литературна и гражданска кариера на Запада, само защото са успели да подлъжат същия този Запад, че уж били „демократи“.
Иначе, на
чичо Ганьо му е трудно да е демократ,
затова „тоже е путинист“. Това ново варварско разбиране за света разбива на пух и прах желанието на истинските интелектуалци в страни като България, Сърбия и Русия да видят промяна и върховенство на закона. Някой ще възкликне: „Ами нали сме в НАТО и ЕС!“. Да, там сме, авансово приети, по милост, с идеята, че така ще се развием, ще се реформираме и ще бъдем част от свободния свят. Оказа се невъзможна мисия. Оказа се безотрадна мисия. Оказа се някакво пожелателно фентъзи. Оказа се провал на идеала. Разбира се, все още има надежда промяната да дойде от външни фактори, както и досега е ставало. И дано те са факторите от свободния свят, а не тези от Евразия. Защото, да се преборим с Голямата Лъжа не успяхме. Нейните паметници в България се ремонтират. Нейните знамена биват издигани по върхове, край язовири, развяват се от „българи“ и „български“ партии.
Не, днес не е ден на никакъв безсмъртен полк. Защото
истинският Безсмъртен Полк се състои от жертвите на ГУЛАГ
по цялата територия на днешна Русия и Източна Европа. Поради исторически цинизъм и преглъщане на фактите сталинизмът не беше приравнен към нацизма от гледна точка на международното право.
Но скоро ще бъде приравнен. Ще се отвори прословутият Пети Печат. Защото фалшивата „победа“, изтръгната чрез насилие над света, е всъщност вечен позор. Невинната кръв ще се покаже на същия този свят и ще отмие лъжата на днешния сътворен от чудовища ден. Построена върху този лъжлив мит от едра порода, руската путинова цитадела се разпада пред очите ни.
Е, това вече ще бъде победа.