"Придворният" кремълски философ Александър Дугин призовал „путинизмът“ да бъде закрепен институционално, като държавна идеология. При това в Русия вече не една година съществува истински култ към Владимир Путин.
Един от основните идеолози на съвременна Русия Александър Дугин вече не едно десетилетие призовава за създаването в Русия на особена „евразийска“ идеология.
В новата си статия той поясни, че има предвид не просто лоялност лично към Путин, а
„институционализация на курса на Путин“
"Това предполага утвърждаването на нова идеология, своего рода „путинизъм“, в който да бъдат узаконени основните принципи на интегралния суверенитет. А след това трябва от тях да бъдат изведени останалите политико-административни механизми“, пише Дугин.
Всъщност „путинизмът като идеология“ съществува в Русия доста отдавна и започва с установяването на официална цензура и пропаганда. След това идва формирането на имиджа на „вожда“: Путин-джудист, супергерой, новият християнин и така нататък. В същия ред трябва да се постави и създаването на прокремълските младежки организации „Наши“ и „Млада гвардия“.
И въпреки това към 2011 година въпросът съществува ли в Русия култ към Владимир Путин остава дискусионен. Към онзи момент мнозинството анализатори смятаха, че „за путиномания може да се говори в началото на управлението му“, но даже тя принципно се различаваше от култа към Сталин, основан на страх и уважение.
Кореспондентът на ВВС Артьом Кречетников дори веднъж коментира, че доброто отношение към Путин в зората на неговото управление носи леко ироничен и явно фамилиарен характер. Женски групи пък пееха, че „искат такъв като Путин“, а мъжете виждаха в него „свой човек“.
Имиджът на "наше момче“ може да бъде наречен ключов за позиционирането на Владимир Путин пред руснаците до 2012 година. Той беше призван да създаде в съзнанието на руснаците достоен за възхищение образ на „мачо“ и „истински народен лидер“, но заедно с това позволяващ известна ирония.
На екраните на телевизорите по това време все още присъстват, макар и не остри, но пародии на Путин, а критиката на властта все още не се възприема като престъпление.
Следващата крачка в развитието на култа към личността на руския диктатор става
позиционирането на Путин като „по-малкото зло“
На фона на стихийните народни протести от 2011-2012 година против фалшификацията на парламентарните избори, вече сформираната държавна пропаганда започва активно да играе със страховете на хората.
Пропагандистите внушават на руснаците, че смяна на властта в страната неизбежно ще доведе до разпад на Русия, кървав хаос и война. Населението беше убеждавано, че сценарият „Блатната революция“ е създаден от ЦРУ, което готви на Русия съдбата на Либия и Сирия.
На този фон пропагандата опитва да представи Путин като, макар и не идеален, но в текущите условия единствено възможният човек, способен да предотврати този сценарий.
Опозиционните журналисти отбелязват, че през февруари 2012 година най-често звучащият аргумент става въпросът: „Кой, ако не Путин“.
Все още е допустимо "националният лидер" да бъде „сдържано“ критикуван, но призивите за оттеглянето му вече се оценява като „работа за врага“.
Мирът, стабилността и суверенитета в този момент вече са толкова силно свързани с личността на Владимир Путин, че хората започват да вярват, че „без него няма да я има и Русия“, а това означава, че борбата с Путин директно води до заплаха за съществуването на страната.
"Вождът" може да бъде критикуван само от ултрапатриотични позиции за недостатъчна твърдост и за това, че не е отишъл до край в разрива със Запада, както често прави по това време Александър Дугин.
Впрочем, и тази критика бързо е коригирана. В частност започват активно да се разпространяват конспирологичните теории на депутата от „Единна Русия“ Евгений Фьодоров, който твърди, че „днешна Русия е частично окупирана от САЩ чрез многобройните си агенти във властта“.
С тези агенти е в състояние да се справи само „истинският патриот“ Владимир Путин, и само ако руският народ му даде всенародна подкрепа. По този начин, вината за продължаването на „американската окупация“ пада върху народа, който недостатъчно силно подкрепя своя „национален лидер“.
От 2014 година тази линия става доминираща. Путин вече не е „по-малкото зло“, а
„спасителят на Русия“
и единствената и надежда в бъдеще. Култът вече не допуска ироничност или критика.
"Патриотичната младеж“ в стила на хитлерюгенд моли Путин да и даде команда, за да се разправи с враговете му, а бившият опозиционер, а днес радикален пропагандист Антон Красовский уверява, че единственият начин да бъде променено нещо в Русия е „като обикнем Путин“.
Особено силно започва да се насажда култ към Путин сред децата. На 23 февруари 2017 година децата от парамилитаристичната организация "Юнармия" участват в концерт по държавната телевизия, посветен на празника на руските въоръжени сили и скандират: "Армия! Россия!". През март 2021 година в Наказателния кодекс на Русия е добавен член за наказателно преследване в случай на „публично оскърбление или клевета с използването на интернет спрямо президента“.
Според едно проучване от октомври 2021 година повече от една четвърт от руснаците признават, че в страната има култ към личността на Владимир Путин.
След началото на войната в Украйна, пропагандата окончателно създаде на Путин
образа на „цар“,
„непогрешим главнокомандващ“, чиито авторитет е безусловен.
Даже пропагандистите започнаха да говорят за „изконно руската“ политическа система, в която главната роля играе царят, опиращ се на желанията на народа.
При това, началото на войната с Украйна се обявява за „истинско царско решение“, което „народът е очаквал от властта“.
Аналогия на Путин с царя е звучала и преди, при това съвсем не иронично. Например, още през 2012 година президентът на Татарстан Рустам Минниханов казваше, че „страната трябва да бъде управлявана от мъжествен цар, а най-добрият вариант е Владимир Путин“.
Тогава подобни теории не получаваха подкрепа от широките маси, докато сега мнозина от тези, които подкрепят Путин, виждат в него именно цар.
В документалния филм на Андрей Лошак „Прекъсване на връзката“ руснаците подкрепящи така наречената „спецоперация“, наричат Путин „нашият баща“ и не крият, че мнението им означава за тях много повече, отколкото това на собствените им деца.
И е трудно да си представим за каква допълнителна институционализация на путинизма настоява Дугин.
Напълно е възможно да става дума не за засилване на и без това достигналия „сталинско ниво“ култ към личността, а напротив, за институционализация на съществуващата диктатура, за да може режимът да преживее Путин и да не рухне със смъртта му.
Като се имат предвид настроенията и очакванията на руското общество, които в тези години бяха пределно деформирани от пропагандата, подобен риск е твърде голям.
Превод: Faktor.bg