Лорънс Фридман
Има един въпрос, който ми задават много често тези дни: „Колко дълго ще продължи войната?“ Даже по-често отколкото: „Кой ще победи?“
На практика тези два въпроса са неизбежно свързани. И двата придобиха допълнителна актуалност, доколкото Украйна признава, че води ожесточени боеве в Донбас. Макар че това не трябва да ни изненадва, отчитайки усилията, които Русия прилага на този етап на войната, това е предизвикателство пред растящите очаквания, че Русия ще преминава от един неуспех към друг, докато в някакъв момент — възможно, много скоро — не бъде изобщо изгонена от Украйна.
Защо подялбата не е вариант
Една постоянна опасност за тези, които анализират войната е да се правят сериозни изводи от последното сражение, а след това да се прогнозират резултатите на сражения, които още не са се случили и да се дават съвети как да се реагира при сценарии, които могат или не могат да се сбъднат.
Например, оптимизъм по повод скорошните украински победи зарадва мнозина с утешителната мисъл за това, че многобройните жертви не са напразни и, че скоро Русия ще понесе заслужено наказание за непровокираната агресия.
Но това също така породи любопитна тревога по повод опасностите от една твърде убедителна победа на Украйна. Според тази гледна точка, ако Путин бъде натикан в ъгъла, то, за да спаси своя режим и достойнство, той ще действа още по-безразсъдно, отколкото преди — например, ще използва ядрено оръжие.
Този във висша степен спекулативен сценарий, до който може да доведат само поредица от предположения за потенциалното развитие на войната и за възможните последствия за настроението на Путин, накара някои да призоват Украйна да направи сериозни териториални отстъпки, като превантивна терапия, с която да запази спокойствието на руския лидер.
Други стигат до същия извод по друг път, предполагайки, че Украйна няма да успее да отблъсне руснаците, защото ще се сблъска с твърде голяма огнева мощ. От тази гледна точка, тя би могла да се поздрави с добре свършена работа, предотвратявайки завладяването на цялата страна и да признае логиката на предаването на Донбас сега.
Това ще позволи на всички „да приключат“ с тази неприятна работа, да сложат край на страданията, а също така и на разрушаването на международната система.
Тази ситуация продължава вече осем години, тя имаше своите пикове и падове.
Но на украинците се предлага да се утешат с това, че Русия не е успяла да победи спрямо първоначално поставената цел да подчини цяла Украйна и с много рани, които Москва ще трябва да лекува, след края на войната.
Но това би било слабо утешение. Путин ще бъде умиротворен от това, че са му позволили да достигне второстепенните си цели. Русия ще получи Донецк, Луганск и, възможно, Херсон, докато останалата част от Украйна ще страда силно и ще се справя с последствията от войната.
Тези, които искат войната да завърши колкото е възможно по-скоро, не смятат това за удачно урегулиране, но, в края на краищата, за приемливо.
Това би създало „нов баланс“, който в някакъв момент ще позволи да се възстановят деловите отношения с Русия — може би, по-предпазливо, но все пак с признанието, че имат работа с велика държава, която трябва да бъде уважавана, независимо от престъпленията извършени от нея.
Такива мисли бяха изказани от Хенри Кисинджър в Давос, както и във висшите ешелони на властта в някои европейски правителства и в аналитичните центрове на САЩ.
Тези възгледи бяха
категорично отхвърлени
от украинското правителство. Причините за отказа ще помогнат да се разбере защо предложените отстъпки няма да бъдат приети и защо войната ще продължи по-дълго.
Първо, Украйна е убедена, че в крайна сметка ще победи. Ако в някакъв момент, в следващите седмици и месеци нещата станат съвсем лоши за Украйна, тази увереност може да се разклати, но засега неотдавнашните успехи на Русия не са я разколебали, доколкото имат ограничено стратегическо значение.
Второ, дори Русия да постигне редица военни успехи, това няма да промени военните цели на Украйна за изтласкване на руските войски от нейната територия. Киев не може да се съгласи на каквито и да било териториални отстъпки. След като видяха какво правят руснаците във вече окупираните региони, те нямат намерение да допуснат това повече да се случи на хората си.
Путин и помагачите му, включително държавните медии, отричат съществуването на отделен украински народ и действат в съответствие с това отрицание — включително, отделяйки децата от родителите им (за да пораснат като „истински руснаци“), извършвайки масови изнасилвания, депортации, отвличане на хора, заличаване на украинския език и символите на националната идентичност.
По този начин украинците не виждат как постоянната окупация на техните територии ще сложи край на страданията им: тя само гарантира, че проектът на Русия ще продължи до безрадостния си завършек.
Те са били жертви на най-страшните престъпления на сталинизма: Гладомор, чиито жертви са около 5 милиона украинци в началото на 30-те години, а след това най-страшните престъпления на нацизма, които 10 години по-късно, отнемат живота на още 7 милиона (някои смятат, че тези цифри са занижени).
Трето, няма основания да предполагаме, че ако бъдат направени териториални отстъпки, ще бъде постигнато някакво ново равновесие. Такава надежда съществуваше през 2014 година, когато Русия завзе Крим и подкрепи сепаратистите в Донбас, което позволи на европейците да поддържат „нормални“ отношения с Путин и да запазят вноса на нефт и газ до тази година, когато Путин реши да се върне в Украйна с по-големи цели.
Тези, които призовават украинците да бъдат „реалисти“ и да се съгласят с компромис „заради самите себе си“, ще им предложат ли неопровержими гаранции за сигурността на остатъците от Украйна и ще ги убедят ли, че това повече няма да се повтори?
Украинската гледна точка е, че войната няма да завърши, докато не се възстановят границите, съществували до 23 февруари и, дори докато не бъдат върнати Донецк и Луганск, а може би, и Крим. Може би трезвомислещите геополитици смятат това за глупаво, безполезно, даже безотговорно, но това е курсът, по който върви Украйна. Зеленски обеща да проведе референдум за каквато и да било сделка с Русия. Според сегашните резултати от проучвания на общественото мнение всякакви
отстъпки пред Путин се отхвърлят
Съюзниците на Киев в Северна Америка и Европа са съгласни с това, че геополитическите последствия от всичко, което може да бъде представено като победа на Русия ще бъдат ужасни, ще доведе до нестабилност и напрежение.
Ако на Киев бъде натрапена подялба, това няма да сложи край на бойните действия, а само ще осигури продължаването им при по-изгодни за Русия условия.
Тази война продължава вече осем години, тя имаше своите пикове и падове. И в Киев, и в Москва допускат, че тя може да продължи дълго. Това повдига въпросът ще завърши ли сегашният рунд военни действия с период на „задънена улица“?
След динамиката на първата фаза на войната, когато руснаците бързо завзеха неукрепените позиции, а след това бяха принудени да отстъпят, бойните действия сега преминаха в по-рутинен стадий. Руснаците започнаха тази втора, по-фокусирана фаза на войната, настъпвайки в няколко региона на Донбас.
След като те не можаха да предложат нищо за парада на победата на 9 май, техните военни действия станаха по-професионални и ефективни, а някои логистични и тактически проблеми бяха решени. Те използват огневата си мощ — авиация и артилерия — за обстрел на украинските отбранителни позиции, а след това атакуват с бронетехника и пехота.
Това не означава, че войната влиза в задънена улица, но означава промяна в характера и. Украйна не може да постигне успех, използвайки руските методи, насочвайки артилерия и авиация срещу всичко по пътя си, защото това ще означава да превърне в руини собствените си градове и села.
Украинците не са в ситуация да се хвърлят в челни атаки. Най-вероятно те ще заложат на неотклонно изтощаване на руските предни сили, ще използват всяка възможност да „разяждат“ позициите на руснаците и, ако е възможно, ще ги завземат. Русия сега трябва да защитава дълъг фронт и значителна окупирана територия.
Силите и вече са на предела и Москва се опитва да намери резерви. Украинците не могат да чакат твърде дълго, но те няма да атакуват руските опорни пунктове преди да са готови.
Руснаците се сблъскват с много трудности, изразходвайки маса оборудване и запаси, а също така и значителен брой военни в името на ограничени постижения.
Украйна все още има шанс да победи, но това няма да стане скоро.
Война на издръжливостта
Във всяка война, когато бойните действия преминават от бързи настъпления и смели маневри към тежка, изтощителна рутина, въпросите на икономическата и социалната устойчивост стават все по-важни. Ако не смятаме Беларус, която предостави база за операции на Русия (но отказала да предостави своите въоръжени сили), Москва е изолирана. Китай подкрепи някои пропагандистки тези на Кремъл, но не оказа материална подкрепа и се въздържа при гласуването в ООН. Както и Индия, той обръща малко внимание на санкциите, затова продължава да търгува с Русия. В момента Кремъл финансира своята война от износа на енергоресурси и продоволствие, което носи повече пари, отколкото когато и да било по-рано, заради завишените цени.
Но в средносрочна и дългосрочна перспектива нейното положение като доставчик на енергия ще бъде подкопано, а санкциите ще пречат на нормалната икономическа дейност, включително на производството
Водят се преговори не само за замразяване на руските финансови активи, но и за тяхното предаване на Украйна за възстановяване на страната.
Военните усилия на Украйна се поддържат от нейните многобройни съюзници. Макар Киев да иска от тях повече, той се безпокои и, че ако войната не завърши бързо, ще започне натиск с цел да се премине към бързо дипломатическо урегулиране.
Но в крайна сметка само Украйна може да определя военните си цели. Ако не ги постигне, това ще има
тежки последствия за европейската сигурност
и ще доведе до дълъг период на напрежение и неопределеност.
Ако това се случи заради отказа на подкрепа, то западните правителства ще трябва да се примирят с последствията. Сега те инвестират в Украйна. Даже и да има опасения, че обществената подкрепа ще намалява, заради жизнено опасната криза западните правителства са длъжни да се придържат към започнатия курс.
Даже те да искат да видят дипломатически усилия за слагане на край на войната, в момента няма механизъм, позволяващ на двете страни да започнат преговори.
Зеленски не е заинтересован сега от прекратяване на огъня, което ще замрази сегашните позиции и ще позволи те да бъдат превърнати де-факто в международни граници.
Дипломацията ще се намеси в играта само в случай, че има връщане към позициите от 23 февруари. Путин, изглежда, все още се надява на повече и настоява за отстъпки, които Украйна няма да приеме.
Затова е и невъзможно да се каже, кога ще завърши тази война. Разумното предположение в конкретния момент е, че това не е краткосрочна извънредна ситуация, а дългосрочен ангажимент за страните, които подкрепят Украйна, че няма просто дипломатическо решение и, че Украйна ще продължи да се сражава толкова дълго, колкото е необходимо, за да си върне изгубените територии.