Българите контактуваха с вестниците, предимно със задните си части. Сега не контактуват. Ако имаш навик да се сприятеляваш с комунизирани селяни, не търси врагове, нито тълкуватели на войната в Украйна.
По Коледа колят агнета и гърмят прасета с нескрита възбуда и зловещ блясък в очите. Кръвта се стича по пътя, размазана от колите, в които също се друса заклано прасе. Останалото пространство е запълнено със зелки. Главата на шофьора се отличава от зелките на свежо зеления фон, само защото е захлупена с каскет. Свинският труп гарниран с пресни зелки, фактически свинско със зеле се носят триумфално по пътя, наоколо се навъртат бездомните кучета и мисъл,
така ли трябва да изтича един живот
Забелязал съм, че прасето усеща кога се задава смъртна опасност, нашенецът - не. Чуе ли гърмежите и квиченето на свинското съсловие, тогава свинята започва да се мята, блъска и грухти. Проумяла е съдбата си. Миризмата на пърлено прасе прониква в мозъка, децата ще запомнят тази балканска миризма и Харвард да завършат, ще различават пърлено прасе от всичко останало. Селската обител притежава политически усет и ориентация на нивото на 8 годишно дете. Купешката дума е, инфантилност /инфанта - дете/. Ако някой се блещи от екрана /ТВ Алфа, Българска свободна телевизия /БСП/ или от зловредно шоу, откъдето се леят глупости, лъжи и лош вкус, селската маса не само вярва безрезервно, но и прихваща втълпените внушения, като свои прозрения. После ходи им обяснявай каква е истинската ни история. Парите зашиват в дюшеци или консервират в земята, както туршията. Вместо от площаден тъпанар и тъпан, днес черпят информация от малки идиотски телевизорчета с непоносим брум и изпадаща по вертикала черно-бяла картина. Бият с напукани длани телевизорите и странно, те се оправят. По-скоро ще вкарат кочината в къщите си, отколкото тоалетната. Зима и лете носят едни и същи дрехи с цвят на кюнец. Налъмите са отлетели в миналото, сега носят изумително неудобни галоши, със същия траурен цвят. Животните щъкат из двора, навсякъде лайна в различни фази на изветряване. В този кръговрат, каквото и да мушнеш в земята, то тръгва да фотосинтезира. Кучетата са вързани, хвърлят им рядко – само хляб или кокал лъснал като дръжка на тесла. Животните вият обездвижени, но кучето “требе” да е вързано, “щото гази доматите и “пупера“. Нищо не може да обедини селската маса. Нито идея, нито читалище. Книгите там отлежават номерирани и непокътнати. Забравена книга на пейка може да стои със седмици.
Комунизираният селянин книги не краде,
търси наслада и нови хоризонти в опиването с ракия. В този отместен свят получават нови роли. Тогава лицата им лъсват изпотени, дори изкъпани, пак изглеждат мръсни. Предпочитат железни зъбни коронки, тогава жестокостта им придобива театрално зловещ вид. Крупните им планове са гротескни, сякаш злонамерен камерман е подбирал само изроди с цел да злепостави някой западен мегаполис. Цифрите и числата се подуват с всяка ракия и всички цъкат обзети от балкански скепсис.
Тротоарното пространство е тяхно. Там се въргалят дърва, бъчви, ръждиви обръчи, прорасли с бурени, може да откриете и спринцовки, но това е занимание на младата смяна. Момичетата пушат и се бият повече от момчетата, но заедно смятат селскостопанския труд за унизителен. Бащите им обожават предизборните кебапчета и изпадат в странна – езическа възбуда от цвърченето, миризмата и пушилката. Разтапят се от вниманието на властта и гласуват повторно за крадливите си кметове и партийни величия. Говорят с пълна уста, фъфлят и мучат неразбираемо, искат да изядат колкото се може повече, без да ги забележат. Това е силно проявено у градските селяндури. Щом видят човек от столицата, започват да се оплакват, сякаш очакват милостиня. Синовете им крадат от вилите на пришълците, каквото докопат. Всички до един са
заразени от малоумно-архаичен социализъм
Селянията в България е в известна степен сенилна, боледува от витилиго, всички са лекьосани с червени петна, същински туземци пред ритуални танци. Европеецът се чуди каква е тази зараза. Егалитарните и етатистки мисли /равенство и повече държава/ ги терзаят, когато усетят, че някой се е замогнал, способността им да завиждат е удивителна. Страдат мъчително, когато научат, че някой съсед получава няколко лева повече. Мразят забогателите, докато се умилкват около тях. Това винаги скъсява живота. Селските огради са разкривени, като мислите им и не подлежат на изправяне. Древните египтяни са опъвали канап, нашият човек кара на примижало око. Дори и в бебешка възраст се чудиш откъде приижда тази грозота.
Бебета с лица на шофьори
Докато говорят крещят. Когато правят секс, са безмълвни, защото е срамота. Няма секс без „опиване“, тогава стават смели и посягат. Нито един човек не е заченат без погълнат алкохол. Българският селянин е роден да се мъчи и пъшка, отказва да съществува без враг, научил се е да остарява лошо. Прочутото българско дълголетие е избледняващ спомен, останал издраскан в кинопрегледите на мрачното минало. Жените остаряват веднага след първата брачна нощ. След година-две заприличват на баби. Сутрин, докато се прозяват, си търкат очите с опъкото на ръката. Суха баня.
Моментната снимка на българското село е черно-бяла, изпъстрена с лекета. От това “Умно село” извираме ние, българските опортюнисти, политици, русофили, родна полиция, министри и бригадни генерали. Веднъж един от местните кметове беше подкарал няколко селски тъпоглавци, а техните жени ситнеха с патешко поклащане зад тях, за да им покаже къщите и дворовете на софиянци и неколцината англичани. „Гледайте, надничайте, всичко им е подредено, чисто, окосено. Кучетата живеят с тях, в къщата, не ги връзват. Не ви ли е срам!“ Няма срам българският селянин. Тази битова и умствена несрета е - нормата. Останалите са странници, малцинство.
Нормата защипва бюлетината с артритни пръсти и гласоподава в България.
Тя не проумява опасността в Украйна, хитрее. Гогол, ако иска, да слиза до народа, вместо обратното. Партия “Възраждане”, разпадналото се “отровно трио”, шоумените, комунизираните леви и техните пиари не се интересуват от интелигенцията. Те облъчват гласоподавателната норма. Изливат чалга политика, хумор и музика върху всяка глава и чифт разперени уши от населението. Затова на интелигенцията тези внушения звучат налудничаво. Тримата глупаци на Доньо Донев се анимираха и станаха няколко милиона. Селянията решава съдбата на интелигенцията. Можем само да регистрираме явлението. Да емигрираме в себе си или извън страната. По-далече от “Умното село” на чудесният творец Доньо Донев.