Георги Даскалов
Вече няколко души ми казват, че усещат разпад. От различни позиции – житейски, политически. Мога да дам примери – бол. Убийството на граничаря, всекидневните катастрофи, убийството на Женския пазар в София…Последно - убийството на кмет.
Но няма нужда.
Ще ми кажат, че това е само усещане. Любим похват за иронизиране.
Усещане за корупция.
Субективно.
Копче не можеш да кажеш.
Да си гледаме фактите.
България се люлее
Върви тежка – и кървава, буквално и преносно – борба за власт.
В Народното събрание партиите се надлъгват, президентът се надлъгва с партиите и с цялата политическа система, а това и хората, и бандитите го тълкуват по един и същи начин – безвластие, все е позволено.
И става каквото става.
Имам просто – мое – обяснение.
От повече от две години
държавата е вдигната на „рогове“,
както обича да казва Любка.
Всеки е срещу всеки и с удоволствие ядем врага.
Днес например си говорих с бивш депутат от ДБ, корифей в икономическите науки, като го помолих да коментира пост във ФБ, добил популярност, който агитира срещу еврото, банките и така нататък.
Беше озлобен - вика, не ми е ниво.
Но както не им е ниво, така тези фейкове превземат мисленето на хората.
Все едно. Ако авторитетите на нацията не искат да говорят на нацията, нацията ще си намери други авторитети.
И си ги намира.
Две години „на рогове“ ни доведоха дотук.
Разпад
Ама после какъв живот, а?
Като преборим корупцията.
Не апелирам за всеядни коалиции.
Само за малко разум.
Усещане за разпад - държавата е вдигната на „рогове“
Не апелирам за всеядни коалиции, а само за малко разум