В ЕС спират парите на проруските партии и медии – ще останат ли хранениците на Кремъл над закона

В Европа твърдите мерки срещу Русия ще стават все по-твърди, а ние, както и да се мъчим, на два стола няма как да седим едновременно

Авторът

Авторът

Димитър Попов

Време е Русия със сила да бъде отказана от желанието си да запали нова световна война. Всички опити за компромиси, за преговори, за отстъпки пред Путин, с идеята че така тържествува мирът, са безсмислени и водят до засилване на неговата агресия и до нови опити за проникване и деструктивно влияние в европейските държави. Напоследък такива идеи, които бяха немислими по времето на Меркел, все по често си пробиват път и в европейските медии, и в институциите на Европейския съюз. 
Случи се дори доскоро немислимото - Европейския съюз се готви да отреже парите на всички проруски организации, позиционирани в Европа. Ще бъдат засегнати европейски политически партии и европейски политически фондации, неправителствени организации и доставчици на медийни услуги, финансирани от Русия и работещи във всички 27 държави членки. 
„Ограничаването на тази финансова подкрепа има за цел да защити гражданите на съюза от манипулации и да защити вътрешните работи на съюза от злонамерена намеса“, се казва в проекта за решение, чието обсъждане започва на 6 юни. 
На русофилите сигурно ще им звучи като политическа репресия, но е всъщност много 

закъсняла оздравителна мярка

 Тази мярка е особено необходима за България, която е потънала в руското блато, а руските партии, медии и НПО у нас са толкова много и така ефективни, че със сигурност влияят върху изборите, върху държавните институции и върху цялостното управление на страната.
Моето силно притеснение обаче е свързано с прилагането на този проект за борба с руското влияние в Европа. Мерките в България например ще зависят от репресивния държавен апарат, а той по руската тема е доказано безмълвен и неспособен на действия. Примерите са цяла грамада.
На 9 май тази година, в центъра на София пак цъфна гротеската Безсмъртен полк. Въпреки, че инициативата беше забранена от софийската община, организираните от Русия предани русофили, издигнаха плакатите в подкрепа на Путин. Защо полицията не ги прибра обратно по домовете им не е кой знае колко труден въпрос. Единият отговор е, че сегашния президент Радев се присъедини към тях, отбелязвайки 9 май с цветя пред съборения паметник МОЧА и публично поздравявайки участниците в забраненото шествие. Другият отговор е, че шефовете на специалните служби в България са назначавани от същия Радев, и изглежда му дължат повече, отколкото на държавата. А третият отговор е, че политиците в България и партиите са така заети да флиртуват с все по- малобройния русофилски електорат, че не виждат

 дълбоката пропаст,

 към която той ги води.
За съжаление бездействието продължава вече много години, при това с далеч по брутални примери на руска намеса у нас.
Още през 2015 година българското разузнаване засече руски военни инструктори, които обучават "български патриоти" в габровския Балкан. Стана скандал, неглижиран от българските медии. През 2016 и 2017 година обаче, германската телевизия ZDF и италианската RAI 3 показаха разширени репортажи за същите инструктори, заснети как обучават варненската проруска паравоенна организация Войнски съюз "Васил Левски", и свързаната с нея БНО "Шипка" – и двете нееднократно през годините призовавали за държавен преврат. Двете организации са още на терен, а ДАНС с нищо не показва, че контролира тяхната дейност.
Максим Суворов, лидер на Съюз "Русофили България" - НПО, което не е регистрирано официално, но се рекламира като русофилска организация - може да бъде видян на снимки с руската посланичка Елеонора Митрофанова в интернет. Той беше организатор на охраната на паметника МОЧА, а и на шествието "Безсмъртен полк" в София. Както се вижда и от тазгодишното шествие, той е

 над закона 

и не се притеснява от държавна репресия.
Лидерът на Движение „Русофили“ Николай Малинов получи медал за заслуги към Русия лично от Путин, и то по време, когато беше разследван за шпионаж в България и му беше забранено да напуска страната. Той дори направи партия, официално финансирана от Русия, а социолозите услужливо му подсказаха, че може да влезе в парламента. Българските институции безмълвно преглътнаха горчивия хап на руското унижение, а когато съдията, пуснал Малинов на разходка в Москва беше вкаран в закона Магнитски, нито една партия не подкрепи тази мярка. 
Публична тайна е, че руските помощи за партия Атака бяха спрени едва през 2015 година, когато от Москва решиха, че Волен Сидеров е маргинал и повече вреди на руските интереси, отколкото да им помага. Дълги години обаче Атака беше в парламента именно благодарение на тази подкрепа. Сега тези помощи се изливат към  Възраждане, АБВ и цял рояк от русофилски движения, които открито се борят против членството ни в НАТО.
Лидерите на ГЕРБ и ДПС, които са официално пронатовски партии, са свързани чрез енергийните проекти със съмнителни руски бизнесмени, повечето в списъка Магнитски. ППДБ, която се позиционира като яростен критик на Русия, също се оказа пробита в парламента. 20 техни депутати, начело с Асен Василев, гласуваха против помощ за Украйна и дадоха ясна заявка за проруско лоби в тази коалиция. Не беше кой знае каква изненада, че ПП, а също и ИТН показват такъв уклон, тъй като и двете партии бяха създадени с подкрепата на Румен Радев.
Що се отнася до руското влияние в медиите, то е 

всеобхватно и направо плашещо

 В България проруска пропаганда избива отвсякъде, а много от частните медии са зависими от руски организации и сайтове, през които получават не малко руски пари. Ефективна забрана на тяхното финансиране ще затвори устите на Волгин и компания за доста време напред. 
Та се чудя дали ДАНС и другите институции ще се размърдат, когато през юни тази година ЕС забрани финансирането на партии и медии от Русия. Защото едно е да се забрани финансирането, друго е това да се приложи на практика. България е страна с тежко пробити институции, а мерките против Русия няма да доведат до нищо, ако пак я караме по български -  официално да въведем тази забрана, а неофициално никой да не задължи българските институции да я изпълняват. 
Не е лошо, преди европейските избори да си спомним, че в Европа твърдите мерки срещу Русия ще стават все по-твърди, а ние, както и да се мъчим, на два стола няма как да седим едновременно.