Димитър Попов
Целият държавен арсенал е впрегнат за да свалим Иван Гешев, казва новата правосъдна министърка. Наистина безумно изказване. За такива изказвания ЕС замрази фондовете на Полша и я заплаши с изключване от съюза. Аргументът беше, че на политиците е забранено да се намесват и да кадруват в независимата съдебна власт. Тук думите на министърката се посрещат с диво ликуване, защото по тези земи целта оправдава всички средства, включително незачитането на разделените власти.
А крайната цел е Борисов да бъде вкаран в затвора – той и неговите партийни сподвижници. Ако за него не се намери килия, поне да бъде публично обвинен и омаскарен като балкански мафиот, който е закрилял всички корумпирани политици на прехода. Очевидно идеята е замислена като последен епизод на започналата миналата година
революция на изчегъртването
Пречката пред този откровен политически реваншизъм е главния прокурор Гешев, който отказва да се превърне в бухалка на новата власт. Затова и съдебната реформа се свежда просто до смяната на Гешев. За други промени вече се говори само пожелателно.
Очевидно двигателят на реваншизма е Румен Радев. Той доказва, че преследва своите противници до последния човек и се води изключително и само от личните си амбиции. Като имам пред вид манталитета и въображението му, допускам че си представя края на войната срещу Борисов като бандитска разправа от 90-те години.
Вярно е, че 25% от българите харесват Радев и си го избраха за Месия. Благодарение на техните гласове, днес властта е затворена между Парламента, Правителството и Президентството. Трите институции имат висока степен на разбирателство помежду си, само защото всички признават Радев за свой лидер и Борисов за свой враг. Нещо повече - двете партии – ПП и ИТН, не са нормални партии в парламентарна република. Те нямат структури в регионите, нямат национални органи, които да вземат решения. Те функционират като президентски партии и дори му позволиха да кадрува с техните министерски квоти...Другите две партии, които имат партийна история зад гърба си, признават лидерство нан Радев защото на него дължат участието си във властта. Така че емблемата на орела, рака и щуката, е Москвича и никой друг, както сполучливо подмятат в социалните мрежи. Такава коалиция – с две президентски и две полупрезидентски партии, изглежда доста стабилно формирование, особено ако преследва общи цели.
Дневният ред на Радев обаче не е дневния ред на правителството и на парламента. Кризата с пандемията, растящите цени на тока и горивата, инфлацията, скандалите в самата коалиция, които започнаха от първия ден, обедняването, което върви с големи темпове – това е дневния ред, който обществото налага на министрите. Петков знае, че правителствата ги сравняват с предишните по резултатите. В това отношение Борисов остави висока летва. Брутния вътрешен продукт от 72 милиарда лева през 2009 година, вече е около 120 милиарда лева през 2021 година. Доходите – пенсии, минимална и средна заплата за последните 12 години са нараснали от 2.5 до 3 пъти. Според официалните данни на НСИ, през 2009 година България по стандарта на живот в ЕС е на 41% от средното равнище в съюза. През 2020 година по същия показател България е вече на 53.9% от средния стандарт на живота и изпреварва Румъния, която е на 52% по същия индекс. Това са резултати, които показват съществено увеличение на жизненото равнище, с което населението вече е свикнало и трудно ще се раздели с него.
Ако сегашното правителство влоши тези резултати, това бързо ще се усети по джоба на избирателите. Вече има сигнал в това отношение – средната инфлация в ЕС е 4.9% през тази година, докато в България тя е 6.33%, което е доста повече от европейската. Като имаме пред вид, че лева е вързан за еврото, означава, че имаме 1.4% родна, вътрешна инфлация, която не може да бъде компенсирана с печатане на пари, забранено от Валутния борд. Може да бъде компенсирана с външни заеми, или просто цените ще се увеличат шоково още следващите месеци, а заплатите и пенсиите ще се замразят, за да не рухне бюджетът.
Петков се намира в нелепа ситуация
От една страна под натиск от президента Радев и от реваншистки олигархични кръгове около него да продължи с чегъртането, което ще донесе на това правителство само негативи – и вътрешни, и външни. От друга страна е под натиска на ЕК, която иска незабавно решение по случая с РС Македония, а по този въпрос в новото парламентарно мнозинство няма консенсус. От трета страна Петков е под натиск за здравни и икономически мерки, които никак няма да му донесат популярност сред самото население.
Според българската конституция непосредствените решения за справяне с изброените проблеми се вземат от премиера и от никой друг. Той е лидера на властта в България, на него са делегирани най-много властови механизми, а над него е само Парламента. Трудното за Петков е, че естествения политически лидер в очите на хората не е той, а президента Радев. Което означава, че за всяко непопулярно решение, Петков, иска или не, ще търси одобрението и на президента. Ще му бъде много трудно да съвместява реваншизма на Радев и желанието на партиите в коалицията да се харесват на избирателите си до следващите избори. И това вече си личи.
На срещата в Брюксел Петков не можа да отиде, защото там искаше да бъде Радев; ден след като обеща че няма да чегърта никого като премиер, му се наложи да започне бясна кампания срещу Гешев; и след като обяви, че ще пускаме Македония в ЕС, трябваше да направи пълен завой и да каже, че няма да я пускаме. А министрите му очевидно си играят всеки за себе си. Правосъдният министър от ДБ ще ограничава правомощия на прокуратурата, Нинова си изработва 4 мерки срещу обедняването по неин образец, здравният министър обвинява предишния в лобизъм и антиваксърство, земеделският от БСП се разпищоли с уволненията, спортния от ИТН ще строи стадион, Рашков гони вещици по пътищата, външната министърка си прави екип от бивши кадри на ДС...Ако съберете активностите на всички министри, ще видите, че в това правителство цари
хаос и липсва единно лидерство
Силно се опасявам, че в такава среда на хаотичен политически нарцисизъм, премиерът Петков ще трябва да угажда ту на президента, ту на партиите и на Парламента, а това е гаранция, че с половинчати мерки няма да реши нито една криза в страната. В края на краищата ще стане като в оня виц, в който ядем и тоягите, и солта.
Ако Радев се беше отказал от втори президентски мандат и беше участвал на парламентарните избори начело на ПП – този път като абревиатура на Президентска партия, той щеше да спечели парламентарните избори и сега щеше да е политическия лидер с най-голямо доверие в обществото, а това заедно с механизмите на изпълнителната власт щеше да го направи много силен премиер. Коалицията на четирите партии под неговия юмрук щеше да е съвсем естествена, а победата над Борисов и ГЕРБ щеше да е пълна и безапелационна.
Страхът на Радев
лично да оглави правителството и решението му да се крие в сумрака на задкулисието, откъдето да дърпа конците без да носи никаква отговорност, създаде предпоставки за прикрита полупрезидентска република от руски тип – със слабо и зависимо правителство, с неспособен да твори закони парламент, и с президент, който може всичко...но по конституция не може нищо. Дали това е търсен съзнателно ефект, или е просто стечение на обстоятелствата, е трудно да се отгатне. В последната година има обаче косвени доказателства, че план за промяна на парламентарната република в президентска е занимавал умовете на доста хора и в България, и в чужбина.
Не ми се вярва да съществува конституционно мнозинство, което да узакони такава полупрезидентска република, но вярвам на очите си, а те виждат, че тя вече реално функционира в България.
Резултатите ще ги видим до няколко месеца. Отсега мога да ги събера само в две думи – скандали и обедняване.
За съжаление по-оптимистична прогноза в края на тази година не мога да дам...