Как да избегнем нова световна война

Сегашната трябва да завърши с преговори, а свободата на Украйна и членството й в НАТО гарантирани

Авторът

Авторът

Страните да разработят нова международна структура, особено за Централна и Източна Европа

Хенри Кисинджър, The Spectator 

Първата световна война се оказа своего рода културно самоубийство, което постави кръст на превъзходството на Европа.
Както писа историкът Кръстифър Кларк, европейските лидери, като лунатици, влязоха в конфликт, в който за нищо на света не биха се намесили, ако биха могли да предвидят в какво ще се превърне светът в момента на неговия край през 1918 година.
В предишните десетилетия те си съперничат един на друг, създавайки и укрепвайки алианси, чиито стратегии се оказват обвързани със съответните режими на мобилизация. Убийството на наследника на австрийския престол от сръбски националист в Сараево през 1914 година  прераства във 

всеобща война,

 която започва, когато Германия реализира своя план за разгром на Франция, атакувайки неутрална Белгия, намираща се на другия край на Европа.
Държавите от Европа, които в онзи момент в недостатъчна степен осъзнават доколко технологиите са укрепили военния им потенциал, започват да се унищожават една друга с безпрецедентно усърдие. През август  1916 година, след две години бойни действия и милиони загуби, основните страни в конфликта (Великобритания, Франция и Германия) започват да разглеждат варианти за това как би могло 

да се сложи край на това клане

Противниците им – Австрия и Русия – също започват да опипват почвата. Доколкото никакъв мислим компромис не би могъл да оправдае жертвите, които вече са принесени, и доколкото нито една от страните не иска да покаже слабост, лидерите не бързат да инициират формален процес на мирно урегулиране. На тях им е нужна посредническата помощ от Америка. Резултатите от щателния анализ, проведен от полковник Едвард Хаус, личен емисар на президента Удроу Уилсън, показват, че мирно споразумение, основано на променения status quo е напълно постижимо.
Но Уилсън, който е искал и е бил готов да поеме посредническата роля, решава да изчака да минат президентските избори през ноември.
До тогава британското настъпление при Сома и битката при Вердюн отнемат живота на още два милиона души. 
Филип Зелик в своята книга, посветена на тази тема, пише, че „дипломацията се превръща в път, по който малцина се решават да поемат“. 
Първата световна война продължава още година и отнася още милиони животи, безвъзвратно унищожавайки създадения преди това баланс в Европа. 
Германия и Русия са раздирани от революциите, Австро-Унгарската държава изчезва от картата на света, Франция е объзкръвена, Великобритания принася в жертва значителна част от своята младеж и икономическата си мощ, за да победи.
А наказателният Версайски договор, слагащ край на войната, се оказва значително по-крехък, отколкото структурата, която заменя.
Действително ли сега светът преживява аналогичен преломен момент в Украйна – сега, когато зимата поставя на пауза широкомащабните военни операции?
Нееднократно съм изразявал своята подкрепа за военните усилия на съюзниците, които се стремят да сложат край на действията на Русия в Украйна.
Но постепенно се приближава моментът, когато ще ни е нужно да се опрем на стратегически промени, които вече са се случили и да ги интегрираме в нова структура, за да постигнем 

мир по пътя на преговорите

За пръв път в най-новата история Украйна става важна държава от централна Европа.
Получавайки помощ от своите съюзници и черпейки сили от речите на своя президент Владимир Зеленски, Украйна успя да спре придвижването на руските неядрени сили, които заплашваха Европа от момента на края на Втората световна война. 
В същото време международната система, включително Китай, се обявяват против заплахите от Русия и против заплахите за използване на ядрено оръжие от Москва, 
Този процес отново повдига въпроса за членството на Украйна в НАТО. Киев вече притежава една от най-многобройните и боеспособни сухопътни войски в Европа, благодарение на САЩ и техните съюзници. 
В рамките на процеса на мирното урегулиране Украйна задължително трябва да получи връзка с НАТО – в каквото и да се изразява тя. 
Вариантът с неутралитета на Киев повече не би имал смисъл, особено от гледна точка на това, че Финландия и Швеция вече влязоха в алианса. 
Именно заради това през май препоръчах да бъде начертана линия за прекратяване на огъня по протежение на границите, съществували преди началото на руското нахлуване на 24 февруари 2022 година.
Русия би могла да се откаже от тези земи, които е „присъединила“ оттогава, но няма да се откаже от тези, които тя присъедини преди почти 10 години, включително полуостров Крим.
Тогава те биха могли да станат предмет на преговори след сключване на примирие.
Ако не е възможно да бъде осъществено връщане към предишната разграничителна линия между Украйна и Русия чрез боеве или преговори, тогава може да бъде разгледан вариант с прилагане на 

принципа на самоопределение
 
На териториите, чиято принадлежност поражда най-големи разногласия и, които на протежение на вековете нееднократно са преминавали от едната в другата страна, може да бъдат проведени референдуми за самоопределение под наблюдение на международната общност.
Целта на процеса на мирното урегулиране трябва да съдържа два елемента: страните са длъжни да закрепят свободата на Украйна и да разработят нова международна структура, особено за Централна и Източна Европа.
И Русия в крайна сметка трябва да намери своето място в тази структура. 
Някои са убедени, че най-добрият резултат от този конфликт ще бъде една обезкръвена Русия. 
Аз не съм съгласен с това. 
Независимо от своята склонност към насилие, Русия в продължение на пет столетия внася решаващ принос в запазването на глобалното равновесие и баланса на силите. 
Военните неуспехи на Русия по никакъв начин не са се отразили на нейния глобален ядрен потенциал, което и позволява да заплашва с ескалация в Украйна.
Разпад на Русия или загуба на способността да реализира стратегическите си цели, ще превърнат нейната територия, обхващаща 11 часови пояса във вакуум, за която ще започне ожесточена борба.
Противоборстващите общности вътре в нейната територия могат да поискат да решат споровете си по насилствен начин. Други страни може да опитат да откъснат късове от Русия с помощта на сила. 
И всички тези опасности ще се задълбочават от наличието на хиляди единици ядрено оръжие, които правят Русия втората най-голяма ядрена държава в света.
Докато световните лидери се стремят да сложат край на конфликт, в който две ядрени държави си съперничат за страна, разполагаща само с конвенционални оръжия, те следва да се замислят и за последствията от този конфликт и за дългосрочна стратегия относно зараждащите се високи технологии и изкуствения интелект.
Вече съществуват автономни системи за въоръжение, които могат да определят, анализират и нанасят удари по цели „по свое усмотрение“, тоест, те са способни да започнат 

„собствена“ война

Щом пресечем тази граница и високите технологии се превърнат в стандартни оръжия – когато главните изпълнители на стратегиите станат компютрите - светът ще се окаже в такива условия, за които още не съществуват формирани концепции.
Как тогава ще бъде възможно да бъде съхранена цивилизацията в този водовъртеж от противоречива информация, възприятия и мощни средства за разрушение?
Стремежът към мир и ред съдържа в себе си два компонента, които понякога се разглеждат като взаимно противоречащи си: това е стремежът да бъде построена структура за сигурност и необходимостта от актове на помирение.
Ако ние не можем да постигнем и едното, и другото, тогава няма да можем да постигнем нито едното, нито другото.
Пътят на дипломацията може да изглежда сложен и разочароващ, но за постигането на мир са нужни и визия, и мъжество, позволяващи да бъде завършено това пътешествие.

Превод: Faktor.bg