Както правилно подчертава председателката на парламента Ива Митева, преди да стигнем до предсрочните парламентарни избори, трябва да се насрочи дата за президентските. Крайно време е. Тя го казва заради сроковете в Конституцията, но и по същество е напълно права, защото президентските избори са далеч по-важни от другите, които се очертават на хоризонта.
Залогът е голям – ако президентските ги спечели Радев, парламентарните избори ще доведат до резултат като днешния: разединен парламент без ясно мнозинство, без редовно правителство, президентска доминация в изпълнителната власт, атаки ту срещу парламента, ту срещу съдебната власт, с намерението Радев да овладее управлението в свои ръце окончателно. С такъв войнолюбив
президент, търсещ конфронтация и врагове,
при това симпатичен на част от обществото, диалог между партиите е невъзможен. С две думи – победи ли Радев, ще се случи същото, каквото стана и след 11 юли, но в още по-лош вариант. Защото разделението, което той сее, ще радикализира не само партиите, а и големи групи в самото общество. Никой не може да прогнозира дали негово злобно и съвсем лично заяждане, като това с Мустафа Карадайъ, няма да отключи най-лош вариант на етнически размирици. В България има не само турци, има и много ромски лидери, които не правят разлика между Рашков и Радев - и двамата са им еднакво черни след полицейските атаки по махалите преди изборите.
От тази гледна точка нормализацията в парламента ще настъпи ако Радев не спечели втори мандат!
В момента обаче изглежда, че всички фактори работят за него. Първо, той има подкрепата на ИТН и БСП, както и на една немалка част от българското общество, което отдавна
бленува за твърдата ръка на ротния старшина
Ако се вярва на социологията, доверието в Радев е около 50%, което е гаранция за успех. Разбира се има и въпросителни доколко рейтингът е на Радев, и доколко на институцията президент, но това са непредвидими подробности.
Второ, в последната година изглежда, че и Вашингтон силно подобри отношенията с Радев. И с инициативата Три морета, и по време на протестите, и след изборите през април, имаше знаци че от „Козяк“ стоят зад силния човек в България. Някои от министрите в неговото служебното правителство се оказаха с отлични връзки отвъд океана. Вижте например симпатичния Кирил Петков с двойното гражданство, който беше споменат дори в речта на американския президент преди изборите. Вижте също първото правителство на ИТН начело с Николай Василев, в което само трима не бяха завършили американски университети. А ИТН и Радев от доста време действат в тандем, което вече не е тайна след споразумението им за втори президентски мандат.
Разбира се, американска подкрепа за втори мандат на Радев звучи нелогично и дори абсурдно. За да се разбере този на пръв поглед парадокс – САЩ да се договаря с човека на Решетников, е важно да се направят няколко уточнения. След 2016 година руското влияние в България стана толкова голямо, че критиките за нелоялност към НАТО и САЩ станаха ежедневие. На Запад вече бяха наясно, че и премиерът Борисов, и президентът Радев, всеки по свой начин, работеха за руските интереси. Официално Борисов беше близък до Меркел, но на практика пробутваше руски енергийни проекти и саботираше опитите за военно присъствие на НАТО в България, докато Радев даваше рамо на русофилството и громеше критиците на Русия в ЕС, настоявайки за някакво сближаване с Кремъл. И двамата отвориха
големи коридори за руската пропаганда и за руския шпионаж,
като превърнаха страната в база за операциите на ГРУ в Европа.
Разбира се, официално Борисов поддържаше прозападна реторика, понякога дори правеше нелицеприятни за Кремъл неща, като изгонване на някой шпионин например, а за напускане на НАТО и ЕС двамата с Радев не правеха намек дори. Никой не го и искаше от тях, защото в Кремъл си даваха сметка, че българското общество е прозападно и проевропейски ориентирано и няма да приеме на доверие път обратно към Евразия. В този смисъл от гледна точка на Москва премиерът и президентът бяха нещо като русофили под дълбоко прикритие в ЕС…Борисов по – добре прикрит, Радев по-малко.
Руската имперска политика обаче има по -дългосрочни цели от тези, свързани с хора като Радев и Борисов. Съобразно принципа „разделяй и владей”, Русия създаваше интриги между двамата и успешно ги направи врагове, за да предизвика битка между държавните институции и партиите, а оттам и хаос в държавата. Очевидно е, че нестабилна и вътрешно разделена България е слаб противник и нелоялен съюзник в НАТО, и то на южния фланг на Алианса, където без друго Турция вече предаде фронта, а Черно море се превърна в руско езеро. Хаосът има последици и за общественото мнение в България, което възприема анархията като заплаха за своята сигурност и естествено търси твърдата ръка на авторитарен лидер, който да въведе някакъв ред. Тези обществени очаквания на свой ред облагодетелстват онези, които търсят
превръщането на парламентарната република в президентска по руски образец
Целта на този обрат е добре изчислена - авторитарния модел на управление е най-сигурния път за изваждането на България от ЕС и е бариера за всяко западно влияние у нас.
За САЩ нито управление на Радев и Борисов, нито настоящата ситуация на анархия и хаос, която е резултат от битката помежду им, не е добра перспектива. Не е добра перспектива и президентска република, която проруски кръгове упорито пробутват. На тях им трябва стабилна България, управлявана от прозападно настроени лидери и в този смисъл те не приемат нито Борисов, нито Радев за свои стратегически съюзници. И двамата доказаха, че лесно ще се набутат в ръцете на Путин заради лични интереси.
Сега Борисов не е на власт заради много фактори, един от които е и американска подкрепа за протестите, предвождани от президента. Радев обаче все още е силен и ако има втори мандат, ще бъде още по-силен президент. Едва ли някой във Вашингтон си прави илюзии, че той ще покаже повече лоялност към НАТО и към САЩ през втория мандат. Радев е руска креатура и в дългосрочен план на него не може да се разчита. Ето защо загубата му на изборите ще е посрещната добре отвъд океана, където очакват след Борисов и втория проруски фактор в страната да слезе от политическата сцена.
Въпросът е кой друг кандидат за президент, ценностно ориентиран на Запад, може
да победи Радев
Сигнали, че се търси такъв, има - ДБ, които хвалеха сегашния президент както и русофил не го е хвалил, няма да подкрепят него на предстоящите избори. За да победят обаче Радев със свой кандидат, трябва да формират блок от партии, с общ език помежду си. До момента ДБ отказва да говори с ГЕРБ и ДПС по каквито и да е теми. Обаче членовете на двете партии, както и избирателите им, не са хора на Путин и на Радев, независимо какви проруски забежки имаха Борисов и Доган. Избирателите им със сигурност ще гласуват срещу настоящия президент. Това е шанс за десен кандидат, твърдо ориентиран към НАТО. Защо тогава, заради общата цел – свалянето на проруския Радев, трите партии да не извадят общ лозунг, като онзи, който използваха миналата година на протестите – „Да свалим Румен Радев, после ще му мислим за останалото“. Тогава ДБ се гушнаха с БСП под подобно мото, какво пречи пак да го направят с партия, чиито избиратели са поне от същото политическо семейство. Ще бъде по принципно някак…
Остава Иванов и компания да преглътнат партийния си, а може би и личен егоизъм, макар че аз не съм наивен, ясно ми е, че това трудно ще го направят. Сигналите, които дават в тази посока не са добри – и ГЕРБ, и ДБ например фатално закъсняват да посочат кандидати срещу Радев. Може би са решили, че няма смисъл да се занимават с президентски избори, защото парламентарните са по-важни. Ще бъде тежка грешка ако мислят така. На парламентарни избори днешната политическа криза няма да намери решение. Тя възникна в президентството и тъкмо там ще завърши.
А докато Радев е президент и докато има шоу програми като ИТН, които го подкрепят, ще вървим на избори до дупка – трети, четвърти, пети…и резултата от тях ще е липса на редовно правителство, хаос, конфронтация и кризи. На партиите с опит би трябвало това да им е ясно.
Освен ако го разбират, но…нямат нищо против
кремълските шпиони да изкарат още един мандат в президентството
Нека в този случай да обявят открито, че не им пука нито за геополитическия курс на страната, нито за хаоса. Дето се вика да станат и те непукисти като Слави и Тошкото Му, ама на геополитическо ниво. И тогава заедно със Сидеров някой ден да викнат – „Вън американските бази от България“! А защо и да не ударят системата в самото и сърце – „Да разрушим модела „Байдън“, да спасим света от корупцията“!
Ако нямат достатъчно въображение за подобни лозунги, да се обърнат към сценаристите на Слави – те ще им ги измислят такива, че и на Путин свят ще му се завие от възхищение!