Владимир Перев, Скопие
Изявлението на македонския премиер Зоран Заев, че възнамерява да открие сръбски културен център в Македония, както и да въведе преподаването на сръбски език в училищата, практика, която съществува в Македония от 1918 до 1990 г., предизвика многобройни коментари и съмнения. Много хора ми казват, и аз мисля така, че работата не трябва да се приема сериозно, просто премиерът
Заев обикновено не знае за какво говори,
неговите изявления служат само за покриване на инерцията на неговото невежество, което все пак се превръща в постоянно, неразбиране на елементарните течения на македонската, балканската и европейската политика по отношение на Македония и Балканите. Това невежество често е покрито с преки, бритални и възмутителни лъжи, нещо, което беше характерно за всички предишни министър-председатели, но никога толкова очевидно и просто. И накрая, нека някой от неговите добре платени съветници и PR експерти да му каже, че всеки нормален човек знае, че премиерът лъже, но се срамува и се страхува да каже това публично. И тези около него, никога ли не са се срамували от работата си?!?
Срамувах се, когато един мой приятел (на снимката) от София ми я изпрати с леко ироничен текст, вижте оригинала:
Елитни структури. Събрание на Македонския научен институт (МНИ). На преден план Бате Харо и някаква хубава мадама. На среден план Любчо Трохаров. На заден план Борис Вангелов, Владимир Перев, Чавдар Стефанов (гл.уредник на ТВПЛУС), Иво Иванов (уредник во ТВПЛУС) и Попе. Наистина тая снимка обяснява много неща.
По-късно в групата от мои приятели се появиха иронични съобщения, като например, че някои от тях са били в затвора (имайки предвид Бато Харо-Петър Харалампиев, който беше арестуван като директор на Агенцията за българите в чужбина, б.а.), някои често бяха задържани и имаха големи досиета в няколко държави (това се отнасяше за мен), че всички останали също имали досиета, но всичко било напразно, работата не е свършена. Коя работа и защо:
На 19 февруари 2018 г. Македонският научен институт организира комеморация за Панде Ефтимов във Военият клуб в София където бяха изнесени и становища за името на Р Македония. Пред журналистите и гостите говориха председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров, зам.- председателите на МНИ – проф. д.ист.н. Трендафил Митев и доц. д-р Георги Николов, журналистът Костадин Филипов – член на УС на МНИ, и доц. д-р Наум Кайчев.
Тук има нужда от разяснение, заедно с комеморацията това беше и конференция в подкрепа на Македония в усилията й да запази собственото си македонско име в неравната борба с Гърция. По това време Македонският научен институт застана строго и безрезервно на страната на Македония, която защитаваше името си. Най-важното е, че по това време официалните органи на българската държава мълчаха и очакваха развитието. В същото време някои либерални и социалистически кръгове в България бяха недоволни от подкрепата на МНИ за Македония и неофициално заявиха, че България трябва да обърне внимание на позициите си и че досиетата на присъстващите на такива събирания трябва да се прегледат отново и да се вземат мерки. Полицейщината тук на Балканите никога не ни е била чужда, а напротив, тя е неразделна част от нашето съществуване.
Изминаха почти три години от това събитие, сега нещата се промениха,
враговете се промениха и се създадоха „нови“ приятели
Сега Заев обещава сръбски културен център и сръбски език за нашите деца, а те още не са научили добре македонски. Нашите деца и внуци ще приличат на нас, сръбските възпитаници от времето на Тито, когато първо учехме сръбски, а след това македонски, дори нямаше македонски учебници по нито един предмет. Нямаше учебник на македонски дори по история, така че моето поколение учеше история от книгата на босненския професор Фуад Слипичевич ... днес неизвестен автор и още по-малко известна история ... но ние знаем всичко за Котроманичи и богомилите, история, видяна през босненско - югославската призма.
Нека сърбите не се радват твърде рано, Заев няма да свърши работата, която е обещал - това е повече от известно. Има ли някой в кабинета, който да му каже някои общоизвестни неща, например, че:
Доц. Гребенаров припомни официалните статистически данни в Македония в края на XIX в., които показват превъзходството на българския етнос в областта. Изявите му в църковно-просветния живот са безспорни. Затова говорят заварените от сръбските и гръцките власти през 1913 г. български църкви, манастири и училища в Македония, както и програмните документи на националноосвободително движение на македонските българи.
Нека някой му каже защо всички се събрахме там. Не за да получим сръбски език в училищата, а да се върнем към оригиналните традиции на нашите предци, които са се чувствали като македонски българи, които са били грамотни и образовани на свой език и писменост.
Сърцето ме заболя от коментара на мой приятел, казан с иронично сериозен тон, с тъмен намек за бъдещето:
Тогава защитавахме МК срещу гърците. Сега завиждаме на гърците за успеха, който постигнаха, и се опитваме да го повторим - ама да видим какво ще излезе накрая!
Не искам да виждам край, просто искам
всеки да си получи заслуженото...
Най-малко сърбите имат право на език в нашата гнила образователна система ...
Единственият, който трябва да се страхува от края, е Заев и обкръжението му ... нека не ни плаши с някаква нова сръбска образователно-културна окупация ... вече я видяхме и преживяхме.