В момента в България, пред очите на всички, се извършва една голяма подмяна. Подмяна на теми и впечатления. Упорито се прави опит да се създаде усещане за някаква
супер битка на супер батмани
Това са олицетворителите на държавните институции - президент, премиер, главен прокурор. Тези трима супер фактори на един много необичаен за сериозен институционален и демократичен език си разменят реплики и създават впечатлението за битка между титани от древногръцката митология, всеки от които има пълните основания да се бори за надмощие срещу другите. Сред този грохот от реплики, разностилие и диалектизми най-силно впечатление и може би с най-голяма степен на сериозност би трябвало да привлече внимание изразът на главния прокурор Иван Гешев: "Нека по-добре политиците, а и държавниците да си вършат работата, за която са избрани!" И точно в това е подмяната. Създаването на усещане и на атмосфера сякаш основният проблем на държавата е битка между институции и техните носители. Това измества от полезрението истинския проблем. А истинският проблем дори не е дали вършат работата си както трябва или не. Истинският проблем е свързан с едно качествено ново разбиране за вършене на работа от политиците. Политиците вършат работата си добре тогава, когато могат и да носят отговорност за нея. Ако едно правителство, една управляваща партия, нейният лидер или премиерът на държавата имат идея и изповядват определена политика, те трябва да носят максимална отговорност за нейната реализация. Още по-конкретно. Ако България е обявила, че е тръгнала с бързи темпове да бъде приета в чакалнята на еврозоната, откъдето след определен период време да стане и пълноправен член на еврозоната, когато в България се приема и съответен закон, насочен към подготовка за влизане в чакалнята на еврозоната, не би следвало никакви насрещни ветрове от всевъзможен популистки характер, от крайно ляво, през пропутинско консервативно, т.е. фалшиво, прорусофилско - също фалшиво, проекспертно - още по-фалшиво в лицето на Стив Ханке,
да изграждат контратеза на идеята за влизане на България в чакалнята,
а оттам и в еврозоната, с което да се създава проблем. Оказва се обаче, че този насрещен вятър, насочен срещу основна политическа цел на българското правителство, се оказва успешен. Едва ли може да бъде допусната по-голяма, дано да не е фатална, грешка от това, което се чу от министър-председателя Бойко Борисов вчера. "Ще намалим темпото за присъединяване към чакалнята на еврозоната, докато не бъде постигнат пълен консенсус." Не знам за пълен консенсус, но това звучи като пълен нонсенс. Обикновено, когато има не просто политическа, а много специфична и отговорна геополитическа цел, каквато е влизане в еврозоната, което означава категорично влизане на България в Западния евроатлантически свят, няма как да има консенсус, когато тук минава насрещния вятър на русофилското, путинско противодействие. Когато като премиер казваш, че ще намалиш темпото, това означава, че ти признаваш правото на целенасочено разгръщана антиевро кампания да става по-силна. Признаваш им правото дори да настояват за референдум, защото
когато си казал консенсус, следващата стъпка е да приемеш да ти натрапят референдум
И така, поради това, че не си отгледал качествени говорители, поради това, че твоето обкръжеие е от поддакващи, а не носещи критична енергия свободни хора, ти стъпка по стъпка вървиш назад. Това е голяма грешка. Наистина дано да не е фатална, защото този танц "стъпка напред, две назад" може да е характерен за времената, когато Ленин е бил лидер на болшевишката революция, но когато ти си лидер на европейското развитие на Бългаирия, пътят ти трябва да бъде две крачки напред и още две крачки напред.