Защо е успешна руската хибридна война против България?

Истината не се учи в българските учебници по история

Доц. Момчил Дойчев

Русия води хибридна война против България всъщност откакто съществува и даже преди да се превърне в империя. Но от три века, когато в 1721 г- Московското царство се превръща в Русийска империя в завещанието на руския цар, станал император, България става явен 

обект на завоевание

 По времето на цар Петър Първи се поставя задачата за европеизация на азиатската империя. За тази цел Московия си присвоява: 
Източно-римският императорски модел, византийския герб и пряпорец. Византийското източно православие е присвоено много по-рано, но при Петър Първи византийската държавно-църковна хармония е варваризирана и патриархът е заменен със Синод, подчинен на императора.

 На второ място присвоена е българската писменост, а приетият много по-рано от Киивска Рус като официален старобългарски език е наречен "църковно-славянски". На трето място е откраднато името Рус - от Киевска Рус, по-късно приела името Украйна - с много ясни империалистически цели, насочени към завоюването на Европа. 

Плячкосването, грабежът и кражбата

 са характерно наследство за Московия - Русия като наследник, но не на Киивска Рус, а на Златната орда, чийто държавен модел на азиатски деспотизъм е напълно приет и усъвършенстван от следващите руски господари.
Всичко това не се учи в българските учебници по история. Това затвърждава руската митология, която по времето на комунистическата диктатура прие чудовищни размери. Това е една от причините сега да се питаме: 
Защо и до днес видимо толкова българи вярват на хибридните лъжи на руската пропаганда?

Това е първата причина - тоталната 

фалшификация на руската и българската история

Другата причина е, че за разлика от комунистическата митология, русофилската митология не бе разобличена по време на прехода от съветско към некомунистическо общество и към друга, европейска България. 
За мнозинството от българите се оказва, че привързаността към Европа няма алтернатива, но тя някак си се съвместява с представата, че Русия е също Европа, че европейското и евроатлантическото ни развитие трябва да е някак си в хармония с русофилските нагласи, внушени ни като грубо политическо суеверие от ученическата скамейка. Това е втората причина за успехите на руската антиевропейска пропаганда. 

Трета причина, свързана с втората е, че учебниците по история не бяха де-комунизирани, а бяха фалшиво де-идеологизирани и то по начин, че да не възпитават младото поколение в демократични ценности. В тези учебници не бе извършена

 декомунизация, 

която е решително условие за департизация, деполитизация и деидеологизация на образованието.
След рухването на руския комунизъм в окупираната Източна Европа, вкл. и в България, българите получиха шанс да се освободят от наложената ни руско-комунистическа митология,  която бе подменила и фалшифицирала истинската българска история. Но българите останаха относително пасивни в искането си за промяна. Да, българите харесват свободата и демокрацията, те приветстват промяната, но някак си смятат, че тя може и ще се осъществи без техните усилия, надявайки се "някой да ги оправи". Тази политическа пасивност бе и си остава една от основните причини за нашето неуспешно справяне с осъществяването на демократичната промяна и справянето с рецидивите на миналото.

Следваща причина е образователна - училището не учи на самостоятелно мислене. Липсата на ценности е в основата на политическата некомпетентност и често пълна политическа неграмотност. Приемането например на националния празник без дискусия, без осъзнаване за това какво се е случило на тази дата, какво е българското участие и принос в нея и до какви последствия е довела е причина и до днес да се приема безкритично датата и да не се приема рационалното обяснение на критиците, че това не може да бъде дата за българския национален празник. Защото наистина "Тия, дето викат „долу ръцете от 3 март“, не си спомнят, че при социализма, това бе обикновен работен ден.

Руската хибридна агресия чрез пропаганда се основава на тези дадености. Жертвите на руската хибридна политическа, идеологическа и психо-пропаганда, т.нар. ИПСО /информационно-психологически специални операции/ в същото това време не познават изобщо Русия, не знаят руски език и не ползват нищо, произведено в Русия, защото такова няма или ако има е несравнимо като качество с произведеното в Европа и Америка. 
Те пътуват и работят в Европа и Америка и изглежда абсурдно същата тази Европа и САЩ да са им виновни за всичко. Изглежда абсурдно, но тези, които отхвърлят еврото, подписват се на референдума на "Възраждане" против еврото, а си държат спестяванията в евро, или работят в Германия, Нидерландия, Италия и Испания за заплати в евро.

Толкова силна ли е руската дезинформация?

Не, но е хванала някои слабости в българския манталитет, най-вече нашето колебание относно европейската ни идентичност.
Следователно системната руска хибридна дезинформация не би била успешна, ако имаше противодействие от българска страна, каквато просто няма. Това е също много важна причина 
за спечелената до момента руска хибридна пропагандна война против България."