Андрей Пионтковски, Каспаров. Ру
След „ученията“ в Рязан през септември 1999 г. за всички стана ясно, освен за тези, които искаха да се самозалъгват, че поредицата от взривове на къщи в Русия са организирани де факто от служителите по сигурността, взели властта с цел да хвърлят вината върху чеченците, започвайки война и победоносно накисвайки в патриотични наративи и Чечня, и Русия.
След повече от 20 години възмъжалите Путин и Патрушев се захванаха да правят много по-мащабно представление – епохална
Победа над Запада в Четвъртата световна война
като реванш за поражението на СССР в Третата (студена) война. Култивираното от десетилетия победобесие плавно прерасна в победобесие на живо.
Пораженията от „добрия Хитлер“ спрямо Запада са много по-големи и по-болезнени от просто загубата на определени зони на господство и влияние. Векове наред Западът е възприеман от кремълските управници като екзистенциално предизвикателство за тяхната власт заради самия факт, че съществува възможна историческа алтернатива. Очаровани от технологичните плодове на Запада и алчно желаещи да ги овладеят (приложат), нашите удостоенни с ордени ханове - „модернизатори“ винаги с животински страх отхвърляха корените на западната цивилизация и нейния въздух - омразния въздух на Свободата и Човешкото достойнство.
Путин и Патрушев бяха абсолютно убедени и убедиха целия управляващ елит, че имат уникалната възможност с едно хвърляне на зара да проиграят отново световната история и да си отмъстят за поражението на СССР. „Пиндосите (прякор, употребяван понякога по адрес на американците – бел.ред.) ще се оттеглят пред ядреното изнудване и ще предадат Балтийските страни", уверяваха кремълските мъдреци. „Както Чембърлейн предаде Чехословакия, както Обама предаде Сирия, пренебрегвайки собствените си червени линии, дори когато никой не го заплашваше."
„Вземете си партакешите и се махайте“, настоя пред 30-те страни членки на НАТО дебелоглавият заместник-министърът. „Ако откажете, ще претърпите катастрофи, невиждани във вашата хилядолетна история“, закани се бъдещият Господар на света.
Шансът да унижи и стъпче Запада с един сблъсък на волята, показвайки неговата обърканост, нерешителност и безсилие, пренебрегвайки цялото му колосално икономическо и военно превъзходство, беше толкова привлекателен и обещаваше толкова шеметни геополитически дивиденти, че подфюрерът на подимперията не можа да избегне изкушението и упорито тръгна към ядрения си Аустерлиц. И това се превърна в конвенционално Ватерло.
Съдбата на света беше решена в битката при Гостомел през февруари 2022 г. Ако Киев беше паднал, а в аурата на своята „победа“ Путин, заплашително размахващ ядреното си оръжие, се беше озовал на границите на Прибалтика и Полша, тогава от пролетта на 2022 г. Западът можеше да се разколебае и безумният план на двете П-та (Путин и Патрушев – бел.ред.) можеше да триумфира.
Много неща се промениха през последната година и половина. Украйна, с героичния си подвиг на 300-те спартанци от свободния свят, буквално хвана за врата хедонистичния Запад и го върна обратно в световната история. САЩ най-после
отговориха достойно на ядреното изнудване,
като много ясно обясниха на Пу какво ще се случи лично с него, само ако посегне към ядрените оръжия. Самият Пу никога не се е съмнявал в конвенционалното превъзходство на Запада. Той напълно загуби Четвъртата световна война, която обяви на Запада, и сега мечтае за прекратяване на огъня в Украйна, което може да представи на дълбоката държава като фалшиво „почетно реми“. Но самата Четвърта световна война не е приключила. Зад нещастния петербургски гопник се появи друг амбициозен мръсник.
Ислямофашисткият режим на ирански фанатици и палачи, който от половин век проклина Сатана номер 1, стигна до същия извод, до който стигнаха и братята им от Кремъл. За да смажете морално отслабващите Съединени щати и да ги хвърлите на бунището на световната история, е достатъчно демонстративно и безнаказано да победите един от съюзниците на Съединените щати. Кремъл просто поиска отново да си върне доминацията на дузина източноевропейски страни в НАТО. Аятоласите отдавна мечтаят за унищожаването на Израел, главния съюзник на САЩ извън НАТО.
Терористичната атака на 7 октомври 2023 г., чудовищна в безграничната си жестокост, стана първата стъпка в многоетапна операция, замислена от Техеран (със заинтересованото съучастие на Москва) за окончателното разрешаване на еврейския въпрос в Близкия Изток.
Зверствата, поръчани от организаторите и умишлено излъчвани на живо пред целия свят, имаха една цел - да направят неизбежна наземна операция на израелската армия за унищожаване на инфраструктурата и личния състав на Хамас.
Когато армията затъне дълбоко в най-тежкото, дългосрочно прочистване на руините и подземията на Газа, придружено от тежки загуби, кураторите ще отприщят 50 000-на орда от бандити на Хизбула в Северен Израел. Този не особено сложен замисъл беше толкова очевиден, че беше осуетен още на следващия ден, 8 октомври, когато
лидерът на свободния свят, Съединените американски щати, най-накрая се събуди от политкоректния си сън
Двата самолетоносачи и много уместните думи, изречени от Байдън, Блинкен и Остин са убедително предупреждение към Хизбула и нейните куратори. Сега нещата ще се ограничат до постоянни обстрели и нападения, без да се отива на широкомащабно нахлуване. Израел, благодарение на много силния си съюзник, ще има възможността да завърши прочистването на Газа, без да бъде отклоняван от други сериозни предизвикателства.
Нека си представим обаче крайната ситуация в деня след тази условна победа. Огромни загуби сред израелските военни; най-вероятно повечето от заложниците са загинали; на фона на нарастващия масов вой на ислямските фашисти и западни либерали за страданията на цивилни в Газа възниква неразрешим проблем - какво да правим с тези милион мирни хора след това. Особено когато иранският мицел на ислямисткия терор е останал недокоснат и ненаказан, който непрекъснато се възпроизвежда, финансирайки и въоръжавайки подобни екстремисти, като тези в „Хамас“ в целия Близък Изток.
Възможни ли са други сценарии, по-оптимистични за Израел, от този да бъде напълно ликвидиран „Хамас“? Според нас, да. Само че съюзниците (Израел, САЩ) трябва да разберат, че в хода на обявената им тотална война днес те имат по-спешни проблеми от тези на „Хамас“, и е необходимо леко да се променят последователността на своите ходове.
Но първо бих искал да припомня на читателите едно от многото забележителни изявления, направени през последните дни от държавния секретар на САЩ Тони(Атъни, б.р.) Блинкън относно естеството на алианса между САЩ и Израел:
„Посланието, което нося на Израел, е следното: Вие може да сте достатъчно силни, за да се защитите сами – но докато Америка съществува, никога, никога няма да ви се наложи да го правите. Ние винаги ще бъдем там, до вас.“
Въз основа на това послание, предадено от Блинкън на Израел, позволете ми да предложа на нашите съюзници абсолютно реалистичен сценарий днес за
убедителна Победа на Запада над неговите смъртни врагове
На „Хизбула“, която се готви за широкомащабна атака срещу Израел, но все още не се решава да предприеме, е нанесен съкрушителен удар от силите на двата самолетоносача на Съединените щати и израелските ВВС. Предупреждението, което добрият дядо Байдън де факто отправи на 8 октомври, се осъществява. Военната инфраструктура на „Хизбула“ и съвременните умения на нейното ръководство в Бейрут са елиминирани.
Справедливият акт на възмездие за всички престъпления, извършени от терористична организация, има сам по себе си политическо и военно значение. Но това е и необходима предпоставка за основната операция на съюзниците - въздушни удари срещу Иран.
Израел отдавна предупреди, че сам ще нанесе такъв удар, ако Иран се доближи до притежаването на ядрени оръжия. Съединените щати също многократно са заявявали, че не изключват военно решение на иранския ядрен проблем. И съвсем наскоро Пентагонът обяви, че според военното разузнаване на САЩ аятоласите са на две седмици от получаването на първата ядрена бойна глава. Вече не е възможно да се колебаете. Израел винаги е подчертавал, че при необходимост е способен самостоятелно да извърши
ядрена кастрация на Иран
Но сега целият свят казва много силно, че Израел никога, никога не трябва да прави това сам. Америка винаги ще бъде до него.
Освен това при днешните обстоятелства списъкът на целите за въздушни удари трябва да бъде значително разширен. Израел вече не може да се справи сам. „Хамас“, „Хизбула“ и особено иранското военно-политическо ръководство, което е акуширало раждането им, и води със собствените си ръце война за унищожаване на Израел и САЩ, са по-лоши от ИДИЛ и трябва да бъдат безмилостно елиминирани. Следователно списъкът с цели, в допълнение към всички съоръжения на ядрения проект и ракетната индустрия на Иран, трябва да бъдат включени и центрове за вземане на решения (аятоласи в списъка, като се започне от върховния, ръководството на КСИР и др.).
От възникналия вакуум във властта в Иран ще се възползва като външен наблюдател - турско-азербайджанската армия, която ще предложи защита от хаоса, който ще предизвикат 30 милиона техни сънародници. Ердоган и Алиев ще коригират своято знаменита формула „Един народ, две държави“ на „Един народ, три държави“. Режимът на който й да е оцелял аятолас едва ли ще може да оцелее в останалата част от територията на бившата ислямска република Иран.
Прекрасната малка държава Израел няма стратегическо териториално място в региона. Затова всяка голяма война за него е война на оцеляване. През 1967 г. Израел нанася превантивен удар и печели блестяща победа. През 1973 г. той се въздържа от такъв удар и се поставя на ръба на катастрофата.
Този път Израел има мощен съюзник, много по-решителен в подкрепата си за Израел, отколкото през 1967 и 1973 г. Той няма да влезе в катакомбите на Газа, но е способен на много повече. Нещо повече, Израел, подобно на Украйна, днес е в челните редици на световна война, обявена от ос на абсолютното зло главно на Съединените американски щати.
След два съкрушителни, ако щете, превантивни удара на съюзниците срещу „Хизбула“ и Иран, закъснялото наземно прочистване на „Хамас“, който за една нощ загуби своите спонсори и вдъхновители, ще протече в съвсем различна политическа и психологическа атмосфера. Загубите на израелските военни ще бъдат с порядък по-малки от очакваните днес. И в отговор на въпроса какво да правим с Газа, в отсъствието на ирански ислямофашисти, могат да се появят доста конструктивни отговори. Не само Газа, но и целият Близък Изток ще може безпрепятствено да продължи своята естествена
трансформация в духа на Авраамовите споразумения
С ликвидирането на престъпното иранско ръководство ще загуби много не само Хамас, но и Путин, който напоследък стремително се превръща в младши партньор на иранските аятоласи. И спирането на доставките на дроновете „Шахед“ ще бъде най-малкият от новите му проблеми. Веднъж на всеки 70 години (1953, 2023) Провидението поразява застаряващия кремълски владетел с изблик на жесток, варварски, срамен антисемитизъм. И той, като правило, умира, разкъсван отвътре от безсилната си ярост.
* * *
Слава на Украйна! Слава на Израел! Слава на САЩ! На силите победителки в Четвъртата световна война, отприщена от смъртните врагове на Свободния свят.
Превод: Faktor.bg