Защо запазихме руските доставки на петрол за „Нефтохим“?

Отворихме задната врата на европейската крепост и саботирахме санкциите

Димитър Попов

Изключението за вноса на петрол от Русия, в което България попадна като единствена страна с излаз на море от ЕС, е най-очевидното доказателство, че руските пари вече са купили всички партии в тази управляваща коалиция, корумпирали са правителството и целия парламент. Друго обяснение за дивото, необяснимо настояване да запазим на всяка цена руския нефт за Лукойл Бургас, просто няма. 
Оправданието, че Лукойл- Нефтохим бил създаден да работи с руски петрол и му трябвали 2 години, за да се пренастрои за други фракции, беше

 откровена и нагла лъжа, 

която всички експерти опровергаха на часа. Рафинерията и сега работи с петрол от Алжир, от Либия.
 Второто оправдание е било, че България разчита само и единствено на рафинерията за вътрешното потребление и ако спре руският нефт, цените ще скочат веднага нагоре. Тази втора лъжа я опровергават самите потребители, които масово зареждат в Румъния или в Гърция на същите цени, на които ни продава и Лукойл. 
ЕК се подаде на нашия и унгарския натиск, само и само да запази единството в шестия пакет санкции срещу Русия, но вероятно в комисията остана горчивия вкус от нашето предателство, и със сигурност този вкус ще го усетим скоро и ние като потребители. Например с отрязването на парите по плана за възстановяване и развитие…
Коя е истинската причина за настояването да се запази руският нефт? 

Дебелата, червена линия,

 която отново Румен Радев и Нинова са начертали пред Петков, като пак са му обяснявали, че БСП напуска коалицията, ако накърним руския интерес. И както обикновено, този нещастен премиер с кураж на врабче, подви опашка и хукна да изпълнява заръката на руската агентура. А иначе минава за американска креатура…
Кой спечели от това, че Нефтохим ще продължи да работи с руския нефт?
Първо печели Русия, и то в две направления. Едното е, че така пося отново разделение сред държавите в съюза, настройвайки всички срещу България и Унгария. Второ, запази отворена врата по море за внос на руски петрол в ЕС, като сега има възможности рафинерията, която без друго продава 40% от продукцията си в чужбина, да засили това производство и с удвояване да речем на преработваните количества от Нефтохим, да компенсира донякъде спадналите приходи от продажби на нефт в Европа.
Спечелиха партиите, които с поредния плонж пред Русия се утвърдиха сред русофилския електорат, който сега ще купува скъпия бензин все по-скъпо, но ще се радва, че е руски.

Какво спечели България?

Абсолютно нищо. Ако вносът на руски петрол беше спрян, в рамките на два месеца Нефтохим можеше да мине на петрол Брент или на друг петрол от Близкия Изток, където сега се предлагат големи количества. Цената щеше да е същата като на руския петрол, а бензинът щеше да си остане на същата цена, или даже щеше да поевтинее. Защо ли? Защото всъщност българската рафинерия Лукойл отдавна не внася петрол сама и няма собствена политика в това отношение. Вносът на петрол за Бургас го прави швейцарската фирма „Литаско”, която е подразделение на „Газпром”. Продукцията на Нефтохим я изкупува пак същата фирма, като изкупните цени са толкова ниски, че на практика Лукойл, поне по документи, работи на загуба. Това е класическа схема на източване. Благодарение на тази схема, фирмата винаги има дългове и не плаща никакъв данък печалба на българската държава. На практика Нефтохим е единствената рафинерия в света, която работи на загуба.
Спирането на руския петрол щеше да прекъсне тази огромна далавера, от която България губи години наред и щеше да даде възможност да поставим Нефтохим под държавен контрол, като държавата поеме функциите на „Литаско” - да  доставя петрол, а после и да изкупува продукцията, ако фирмата няма собствени пазари. От това печалбата за държавния бюджет щеше да е милиарди на година.
Това сега няма да се случи и истинската причина за настояването да остане вносът на руски петрол, най-сетне трябва да се каже много ясно. Българския политически елит вкупом, групово, е най-големия корупционен клиент на Лукойл. С други думи Нефтохим е най-голямата корупционна руска хранилка в страната и тя очевидно е включила и настоящото правителство. 
Защото нали не си мислите, че едно българско правителство няма силите да притисне рафинерията! Оправданията, че всичко било законно, че рафинерията можела да си избира кой да внася нефта и кой да го изнася, са приказки за наивници. Така е, нищо незаконно не правят, но за сметка на това българските правителства погазват купища свои закони, за да осигурят тази гигантска „законна” далавера. Например като продължават да не контролират вноса на нефт на пристанището Росенец. Там пак няма измервателни уреди, няма дори граничари, сякаш мястото изобщо не е българска територия. И например като продължават да си затварят очите за счетоводните книжа на рафинерията, която не допуска данъчни и финансови инспектори и от години отказва да им предостави пълната информация за своите разходи и приходи. 
За съжаление случаят „Лукойл“ е поредния факт в цяла верига от действия на настоящото правителство, които доказват трайно

 полягане и на четворната коалиция пред руския ботуш
 
От другите факти ще припомня още случая със спирането на газа от „Газпром“ за България, на което правителството не отговори по никакъв начин, въпреки подсещането от експерти, че може да направи ревизия на договора за транзит по Турски поток като реципрочна мярка за едностранното и непредизвикано нарушение от руска страна. 
Ще припомня случая с военната помощ за Украйна, която всъщност беше отказана от българското правителство заради страха от Русия.
Ще припомня отказа да се разположи американска батальонна група в страната, когато  войната в Украйна започна. Мотивът отново беше да не сърдим Русия.
Ще припомня също разцеплението в правителството по случая със Северна Македония, което вероятно ще завърши с отказ да се получи българско съгласие за преговорите на македонците с ЕС, което пък обслужва изцяло руския интерес на Балканите.
Последното доказателство е нагнетеното напрежение срещу украинските бежанци, което беше извършено от самото правителство и прилича на част от руската кампания за настройване на българското общество срещу Украйна.
Кирил Петков и неговите престорени проевропейски и антируски изяви са само приказки; те са смокиновия лист, който трябва да прикрие проруските действия на това правителство. Вече е ясно –  истинският премиер се казва Румен Радев, а неговия главен инструмент в правителството е Корнелия Нинова. 
Ето защо бързото сваляне на това правителство от власт, както и предсрочни избори още през есента, са единственият смислен шанс за ефективна борба срещу засилващото се руско влияние в България.