​Адв. Димитър Тодоров: Одиторът и БНБ носят отговорност за провала с КТБ

Ако цесиите бъдат отменени със задна дата, ще има лавина от дела

Заради съмнения за непазарни принципи българските банки не „подадоха ръка” на Цветан Василев, както се случи с ПИБ

Депозити на одитори във фалиралата банка навяват съмнения, казва пред Faktor.bg експертът

Димитър Тодоров е адвокат към Софийска адвокатска колегия. Синдик в утвърдения списък към Министерство на правосъдието на България, съдружник в адв. кантора "Тодоров ЛЛП". Магистър по "Частно и наказателно право" на Университета на гр. Ница, „София-Антиполис“ (Франция). Магистър по "Право на търговската несъстоятелност" на Университета на гр. Ница „София-Антиполис“ (Франция).

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Тодоров, какви скандали и последици може да доведат законовите промени, свързани с популярните през последните месеци цесиите заради КТБ?

- Най-ощетен ще е Фондът за гарантиране на влоговете и хората, които не са успели да цедират своите депозити над 196 хил. лв. Когато има прихващания, кредитите се погасяват и голяма част от активите няма да могат да бъдат събрани и разпределени. Стойността на уведомленията за прихващане, която БНБ цитира е за 800 млн.лв., което е доста сериозна сума. Именно затова законодателят реши панически да потърси решение, за да не се случва този механизъм. От една страна е добре, че той разбра, че има проблем и че има оставена „вратичка”, от която кредитополучателите може да се възползват.

Тази мярка няма да постигне това, което се цели. Първо да оставим настрана, че не е сериозно да се изменя законът за банковата несъстоятелност чрез допълнителни разпоредби към актуализацията на бюджет, който реално е една година. Да кажем, че донякъде паниката е оправдала подобно бързо действие.

Много малка част от коментаторите отбелязват, че става дума за придобити права. Ако цесиите бъдат отменени със задна дата, ще има лавина от дела. Шансът тези дела да са успешни е огромен. Дори това да не стане в България, ще стане в Европейския съд за правата на човека. Неговата практика е доста ясна и отчетлива – посягане на придобити права назад във времето е недопустимо. Накрая държавата ще трябва да плати повече, отколкото сега би загубила. За да се отменят цесии е нужно синдикът да сезира съда, който да каже, че цесиите не са били законно извършени. След това всеки ще може да потърси правата си, което е свързано с отговорност на държавата. Би било голяма грешка, ако се отменят назад във времето.

Още едно уточнение – излезе едва ли не скандално, че синдикът в дружеството е осчетоводил въпросните прихващания. Това е популистко и не отговаря на обективността. При получаване на уведомление за прихващане, трябва да се погасят насрещните задължения. Ако синдикът прецени, че не са налице условията, може да атакува съответната сделка. Самото осчетоводяване не е нарушение и не е злоупотреба с правомощия. Един от главните синдици – Лютов, се опита да го обясни. „Топлият картоф” не трябва да се прехвърля към синдика, който констатира нещо, което законът е предвидил, че ще се случи. До настоящия момент тези прихващания са много трудно атакуеми по рамката, която действа преди последните изменения.

-Вече започна изплащането на гарантираните влогове банката на Цветан Василев? Има ли нещо, за което хората да се притесняват от правна гледна точка?

- Фондът вече няма как да има затруднение, защото сумите са налице. България има интерес да действа бързо, защото има текуща процедура от Европейската комисия. В момента, в който се изплатят всички влогове, страната ни няма как да бъде глобена. Хората трябва да са спокойни, няма да има проблем с изплащането. Когато са в чужда валута се превалутират към курса на БНБ за 4-ти декември.

- Какво все пак ще стане с влоговете над гарантирания минимум?

- За съжаление за тях шансовете са доста малки. Не се знае какво ще остане след като бъде осребрено имуществото на дружеството. Едновременно и пропорционално ще бъдат удовлетворявани Фонда за гарантиране на вземания и всеки депозант, който има над гарантирания праг.

Нека не забравяме, че има и двама големи съдружници в КТБ, които губят изцяло своите инвестиции – руската ВТБ и Оманският фонд. За момента няма сигнали, че са се възползвали от ситуацията, но губят изцяло инвестицията.

- На какво се дължи тази тяхна позиция – да не предприемат никакви действия?

- КТБ имаше много странни практики на управление. Беше видно, че тази банка има много нисък пазарен дял, беше „банката на държавата”. Или с други думи – имало е механизми, които не са били чисто пазарни.

- Вярвате ли на одиторския доклад за КТБ?

- Да. Вярвам на заключенията от него – т.е, че голяма част от активите не са адекватно обезпечени, ако ги съпоставим с методиката на БНБ.

- Кой е виновен, за да се стигне до тази ситуация – текущите доклади да се разминават толкова много с действителността?

- Скоро ще стане ясно дали одиторската фирма си е с свършила работата. По принцип първият, който трябва да подаде сигналната лампа е именно одиторът. За мен е необяснимо как може да говорим за такива големи разминавания в данните. Второто ниво на контрол е на административния регулатор – в случая БНБ или КФН. До голяма степен KPMG трябва да отговори на този въпрос. Официалната версия на кръговете око Цветан Василев и на KPMG е, че това разминаване се е получило, заради методиката на оценяване на активите. За мен не е нормално да има подобно разминаване.

- Как ще коментирате конфликта на интереси - някои от одиторите са имали лично сметки в банката, които са прехвърлили, докато тя е била затворена и привелигировано са си спасили милионите?

- Законът за независимия банков одит определя, че одиторът трябва да има независимост и да няма финансов интерес. За мен лично наличието на депозит над гарантирания минимум, трябва да води до съмнение. Факт е, че това са най-големите одиторски дружества и изборът е донякъде предопределен. За съжаление законът дава прекалено неясно дефиниране на „конфликт на интереси” и няма да се учудя, че от правна страна ще се окаже, че няма такъв конфликт.

- В крайна сметка кой трябва да понесе отговорността?

- Моето мнение е, че голяма отговорност носи одиторът, защото той гради доверие в инвеститора. Банков надзор към БНБ е другата институция, която определено е трябвало да усети, че има нередност. Те се оправдават, че са им подавани фалшиви документи. Тук вече е ролята на Прокуратурата да констатира тези факти. БНБ дори да имат отговорност тя няма да е финансова.

- Колко основателни са притесненията, че щом данните от одиторските доклади от КТБ може да са неверни, това може да се случи и с други банки?

- Точно това е големият въпрос. За радост се видя, че банковата система е стабилна. Това стана ясно със ситуацията с ПИБ. Трябва да се отбележи, че КТБ е малко изолирана и нейните пасиви не повлияха на другите банки, което например се случи в САЩ. При нея броят на кредитополучателите е изключително нисък, което не е нормално.

- Защо при кризата с ПИБ държавата веднага реагира, а при КТБ остави банката да затвори?

- От една страна, държавата не можеше да си позволи втора банка да изпита подобни затруднения, все пак и двете са в топ 4 на най-големите. Виждаме затрудненията, които Фондът изпитва при фалит само на една банка. Предполагам, че в ПИБ размерът на депозитите е по-голям. Вторият момент е, че другите банки „подадоха ръка” на ПИБ, което не стана при КТБ, заради съмнения за наличие на непазарни принципи.

- Какво ще се случи с парите на общините и общинските дружества, които са били в КТБ?

- Парите на общините са гарантирани , взето е решение парите да бъдат възстановени от бюджета. Това стана ясно от официални изявления. При държавните дружества, ако се вземе решение те да бъдат подпомогнати, законът го позволява. Важно е, че тази процедура се регулира от Европейския съюз, когато тази помощ е на висока стойност.