Референдумите на Слави и Марешки са опасни, водят към авторитарен режим
Ако откажат регистрация на ДОСТ, ще предизвика тежък удар за ДПС, каза пред Faktor.bg политологът
Интервю на Васил Василев
- Г-н Гълъбов, как ще коментирате посещението на Георги Първанов и на Корнелия Нинова в Русия, където лидерът на АБВ подписа декларация за взаимно сътрудничество с партията на Владимир Путин „Единна Русия”?
- Това е нова фаза на руската пропагандна стратегия, в която Русия е заитересована говорителите на нейните интереси да започнат да приказват на един и същ език. Въпреки че попаднаха на едно и също място, нито Георги Първанов, нито Корнелия Нинова искат да признаят, че се водят преговори, които са доминирани от руския интерес. БСП няма интерес да си партнира с АБВ, както и обратно. Единствената обща допирна точка между тях е Русия. Показателно е, че Георги Първанов и Корнелия Нинова отидоха сами, и ще се върнат сами. Аз се изненадвам, че и Волен Сидеров не беше на тази среща, защото това по-ясно би очертало парламентарното представителство на руските интереси у нас.
- Въпреки това възможно ли е трайно партньорство между двете леви партии, имайки предвид позорното изгонване преди време на бившия президент от „столетницата”?
- Георги Първанов не беше изключен от БСП, а отделни партизански кланове и кръгове в партията. Той беше един от опасните председатели на формацията, беше изключително агресивен и авторитарен, с ясната амбиция да наложи принцип на единно ръководство на БСП – нещо, което е абсолютно невъзможно и противопоказано за сложната вътрешна логика в партията. След 1991 г. тя винаги е имала нужда от слаб лидер, от кукла на конци, която не би могла да налага волята си. Първанов беше изключен със съгласието на клановете. Същото се случи и със Сергей Станишев, който реши, че може да управлява еднолично. Когато Михаил Миков реши, че БСП може да има идологически профил, което е груба грешка, с него се случи същото. Предстои по същия начин до 1-2 години Корналеия Нинова да последва тяхната съдба. Що се отнася до изборите, аз не виждам нещо да се промени вляво след тази среща. Има известна консолидация между партиите – Първанов и Нинова показаха, кой има право да говори от името на Русия. Това очевидно няма да са Волен Сидеров и Велизар Енчев. В Русия АБВ и БСП бяха канонизирани. За съжаление руските интереси минават през разни патриотични формации. Много е обезпокоително това което се случва с ВМРО. Патриотичният фронт започва да изглежда все повече на фиктивна коалиция. Парадоксално НФСБ показва все по-дистанцирана позиция от Москва, докато ВМРО иска да е част от онзи, който говори от името на Русия в България. Въпреки всичко, няма да имаме единна лява кандидатура, а кандидатура на Русия на президентските избори.
- Защо не видяхме хора от ДПС в Русия заедно с Нинова и Първанов, означава ли, че партията е престанала да бъде интересна на Кремъл?
- Ръководството на ДПС персонално и колективно е било и ще бъде признателно на руските интереси у нас, тъй като именно този сценарий позволи съществуването на партията 26 години. Хубавото е, че след декември миналата година никой от формацията няма повече да бъде този фактор, който беше, нито ще има това влияние над политическия процес, което имаше досега. Случаят е подобен с 2009 г., когато БСП вече не е същата партия и никога няма бъде. Лошата новина е, че на тяхно място не възникват демократични добре обмислени субекти. Вместо това в свободното пространство се вклиняват все повече политически актьори-еднодневки, които са готови да използват всичко за оцеляването си, но не и да създават политическа среда.
- Има ли човек от БСП, който да е подходящ за кандидат-президент?
- За БСП най-подходящ кандидат би бил човек, който е запазил някакъв авторитет сред избирателите. За съжаление, освен Стефан Данаилов, това са много малко фигури. Ако се върнем към конгреса на БСП, само той и Дора Янкова бяха избрани с изискуемото от устава на партията мнозинство. Само те двамата бяха разпознати от делегатите като достойни да бъдат част от формацията. Това е много обезпокояващ факт за БСП и разбирам затруднението им да кажат кой ще е кандидатът им. Там беше разпилян и изчерпан огромен политически авторитет и просто няма фигури. БСП ще се опита да мобилизира избирателите си, да си върне тези от „Атака” и от ГЕРБ. За тази цел трябва да извадят фигура, каквато нямат. Единна лява кандидатура няма да има, независимо от амбициите на Георги Първанов да наложи Ивайло Калфин, независимо от болните амбиции на поне десетина души от БСП, които се виждат като кандидат-президент, като Янаки Стоилов. Тук не става дума за идеологически сблъсък, а за липса на достатъчно съхранили моралния си облик фигури, които да излязат на подобно състезание.
- Какъв е сценарият при патриотичните организации и подадените ръце на Волен Сидеров и Валери Симеонов
- Двамата започват да възстановяват отношенията си, за да оцелеят. Валери Симеонов вече готви разрив в „Патриотичния фронт” и в това отношение му е важно да скъси дистанцията с „Атака”, за да може да изгради някакъв стил, ако ВМРО реши да реализира завоя си наляво и надолу. Не е случайно, че Красимир Каракачанов потърси връзка със „земеделците” и „Гергьовден”. На изборите 2001 г., ако съюзът между „Гергьовден” и ВМРО беше влязъл в парламента, НДСВ нямаше да има мнозинство. Тогава двете партии стратегически загубиха, за да има мнозинство НДСВ-ДПС. Когато си отдавна на политическата сцена, оставяш следи и те трябва да бъдат разчитани от избирателите правилно. Що се отнася до „Атака”, тя е третирана като пролетариат на руската пропаганда. Самият Волен Сидеров получи орден от Руската федерация в началото на предизборната кампания за парламентарните избори, но нищо повече.
- Какво е бъдещето на ДОСТ, ако съдът регистрира партията на Лютви Местан?
- Лютви Местан, в зависимост от решението на Софийския градски съд може да реализира изключително интересна фигура в политическия живот. Той започва да си вярва, че отстоява ценности и принципи. Местан ще търси съюзници в лявото пространство. Той атакува „Реформаторския блок”, не защото искаше да се конфронтира, а да се съюзи с тях. ДОСТ ще се опита да лансира президентска кандидатура, търсейки много активно сътрудничество с „Реформаторския блок”, включвайки всички възможни десни мигачи. Ако ДОСТ не получи регистрация сега, това може да се окаже изключително тежък удар върху ДПС. Ако Лютви Местан бъде идентифициран като враг от съдебната система, той може да привлече съществена част от възрастното население, което си спомня какво означаваше Възродителният процес и как всичко това беше употребено за политическата кариера на около 20 политически фамилии в ДПС. Друг е въпросът до колко ще му стигнат силите на Местан да стигне по-далеко. Той можеше да се опита да потърси млади хора с либерални убеждения, отвъд границите на етническия вот и остана затворен в този буркан.
- Каква е целта на консерваторския проект на Николай Бареков и на Стефан Софиянски?
- Това ми напомня на Бай Ганьо на гости у Иречек, когато го пита „бай, Иречек, ти консерва ли си”. Има много байганьовщина в цялата история – и с Николай Бареков, и със Стефан Софиянски, и с Огнян Герджиков. Там се появиха странни всестранстващи фигури от политическия живот като Пламен Юруков. Това няма нищо общо с духа на консерватизма, който е много необходим в момента като противотежест на крайния ляв популизма и на либерализма. Консерватизмът има нужда от биография и от фигура, която е защитавала едни и същи интереси и ценности, и не е променяла избора си. Тези, които се събраха около Бареков, са точно обратното. Подобни проекти имат характера на краткосрочни бизнес инвестиции. Търси се възможност да се привлекат средства, за да се купи власт. Пазарът в момента е открит и има свободни средства, които искат да купят политическа власт. На сергията ще се подредят всякакъв вид гърнета – и по-добре изпечени, и по-сурови. Но това не е съществено от гледна точка на развитието на българските интереси.
- Може ли референдумът, на който предстои да гласуваме, да доведе до сътресения като Брекзита във Великобритания?
- Референдумът е опасен само когато не е референдум. За да бъде такъв, той трябва да е граждански процес и инициатива. След референдума, предложен от „Шоуто на Слави”, г-н Марешки достигна нова фаза на абсурд – един корпоративен субект се допитва през фигурата на референдума до своите потенциални клиенти, дали искат той да съществува. Референдумът е част от гражданско взимане на решение. Ако ние сме започнали да обсъждаме един въпрос и не сме постигнали съгласие помежду си, тогава е нужно подобно гласуване. Нито референдумът на Слави, нито на Марешки, нито този в Англия носят духа на пряката демокрация и изграждането на обща гражданска воля за това, как да се развива една държава. В това отношение това е част от глобална стратегия в момента – да бъдат използвани инструментите на пряката демокрация, за да бъдат наложени авторитарни режими и да бъде компрометирана самата демокрация, което е много опасно, както в България, така и във Великобритания.