Дърти коминтерновци и млади соросоиди мачкат като Тито българщината
Корумпирани до мозъка на костите си невежи хора посягат на културно-историческото ни наследство, казва пред Faktor.bg директор на Националния исторически музей
Интервю на Филипина Бондокова
- Проф. Димитров, днес е 9 юни. Според някои историци военният преврат, случил се на тази дата през 1923 г., минава под знака на възстановяването на "демократичния ред и партийно-политическата система". Каква е Вашата оценка за това събитие?
- Формално нито „демократичният ред, нито партийно-политическата система” са нарушени от правителствата на БЗНС и Стамболийски. Те идват на власт чрез избори. Това ще направят на 19 май 1934 г. звенарите, а след 1935 г. - цар Борис ІІІ. Реално обаче Ал. Стамболийски установява диктатура, поддържана чрез т.нар. „Оранжева гвардия“, безсрамни фалшификации на избори, физически насилия над опозиционни лидери. Оценката ми – кърваво начало на една несвършила и днес гражданска война.
- Какво представлява „Оранжевата гвардия”?
- Въоръжена със сопи, (а и не само със сопи) партийна милиция. В страната се укрива по селата стрелковото оръжие на едномилионната ни армия през Първата световна война – пушки, картечници, малки планински оръдия. Част от него е в ръцете на земеделци, други на комунистите. Но срещу армията, макар и само 20 000 на „Оранжевата гвардия“ се оказва неефективна.
- Има ли трагика в датата 9 юни 1923 г.? Какво причинява това събитие на България?
- Има трагика, разбира се. Страната, отказана от националния идеал, хвърля целия ресурс на обществото в социална гражданска война. По-кратко – самоизбиваме се. В следващите години половината от интелигенцията ще бъде избита. От свой куршум или бомба.
- Каква е оценката за преврата от младия Борис Трети?
- Горе-долу като моята. Стреми се да се разграничи от него. В интерес на истината превратаджиите нямат много нещо с него. Той още няма реална власт.
- В историческата литература се споменава за "кървав надпис на Ал. Стамболийски върху една от стените на къщата-музей в с. Славовица". За какво става дума?
- Ал. Стамболийски е заловен във вилата си в с. Славовица, Пазарджишко, от отряд на ВМРО, воден от скопския войвода Велянов. Умъртвен е по мъчителен, садистичен начин – рязан е парче по парче с ножове. Първо са му отрязали пръстите на ръцете. Оставили го за малко сам и той написал с кървящия остатък от пръста си името си.
- Какво е общото и различното между 9 юни 1923 г., 19 май 1934 г. и 9 септември 1944 г.? Има ли "ляв" и "десен" терор и трябва ли да се освободим вече от някои клишета?
- Общото е, че това са все елементи на перманентната гражданска война. Превратът обаче на 19 май е безкръвен и одобрен от широките народни маси, отвратени от корумпираната до крайност партийно-политическа система. Има, разбира се, „ляв“ и „десен“ терор, това не са клишета. Лошото е, че загиват все българи. През 1927 г. след убийството на ген. Протогеров, водач на едно от крилата във ВМРО, за три месеца се самоизбиват 700 средни и висши ръководители на организацията от двете крила. За главата на всеки от тях сръбското и гръцкото разузнаване дават от 50 000 до 200 000 долара. Спестяваме им парите.
- Какво би могло да провокира подобни събития днес?
- Мисля, че днес е невъзможно да се случат такива събития. Поумнели сме малко.
- Но паметникът на цар Самуил, издигнат в центъра на София, отново противопостави гражданите?
- София е може би единствената столица в Европа, която няма паметник, и то на централно място, на основателя на България или поне на владетеля, който е присъединил града към Българската държава. В нашия случай Държавата е основана от кан Кубрат, а присъединена точно преди 1200 години от кан Крум. Доколкото знам от моя приятел - председателя на Фондация „Българска памет”, г-н Милен Врабевски, следващите паметници, които ще направят, са на кан Кубрат, кан Аспарух, кан Крум и св. цар Борис – Кръстителят. Започнал е с цар Самуил, защото тази година се навършват 1000 години от смъртта му.
- Има ли реакция от Скопие за паметника на Самуил?
- Да. И колкото и странно да звучи – положителна. До мен в реда на официалните лица (а до мен беше и г-н Плевнелиев), беше посланикът на Македония в България Благой Ханджийски. Появата на откриването очевидно е съгласувана с Македонското правителство. На всеослушание с много силен глас той обясни, че така трябва да бъде отсега нататък, че трябва да честваме заедно общите герои и общата история. Слушах и не вярвах на ушите си. Защото това е подготвената от нас Декларация за добросъседство. Изглежда стават чудеса.
- По темата Македония ви критикуват, че раздухвате страсти и давате повод да ни атакуват руски медии и политици?
- От кого понасям нападки? От тролчета, платени от Скопие, дърти коминтерновци и млади соросоиди. Майната им! Това не са и не могат да бъдат противници на Божидар Димитров. За него те са физически и интелектуални джуджета.
- В Македония предстоят избори, какво ще решат те?
- Нищо не могат да решат. По теорията на по-малкото зло - трябва да подкрепяме Заев. Груевски показа, че ще мачка българщината като Тито, а Заев може да е мек.
- Македонски политици категорично отхвърлят възможността страната да се разцепи. Вие обаче допускате, че Струмишка област сама ще се върне към България, възможно ли е?
- От македонските политици не зависи разцеплението на Македония. А дали след подобно действие остатъчна Македония ще се присъедини към България или ще заживее самостоятелен живот, е въпрос в бъдеще време. Аз лично не искам да цепя Македония. Искам я цялата!
- Атакуват ви сериозно и за възстановяването на археологически паметници. Архитекти твърдят, че това ще доведе до фалшификация на историята?
- Това са една група тотално невежи в областта на културно-историческото наследство хора. Но и корумпирани до мозъка на костите си. При това очевидно болни от опасно раздвоение на личността. Всички възстановени досега крепости, църкви, римски вили са одобрени по проекти, и то одобрени от тях. Аз участвам в дискусията, без да съм в позицията да одобрявам административно какъвто и да е проект. И сега го правят те. Одобрят един проект, прибират комисионните, а след това почват да пищят срещу вече направената му реализация. Така че, ако има фалшификации на историята, са ги допуснали те, а не Божидар Димитров.
- Тогава защо пищят?
- Защото проектите се правят от големи български архитекти – проф. Б. Кузупов, проф. К. Тулешков, Константин Пеев, Юли Фърков, Пламен Цанев и т.н. Тази пасмина - арх. Тодор Кръстев, Кандулкова и т.н., ги няма там – поради некадърност и невежество. Затова те правят едно НПО (Икомос), присъединяват се към друго РПО (Европа-ИКОМОС), казват „ние сме експертите“, „без нас тези работи не могат да минават“ (т.е. трябва да ни се плаща) и точка по въпроса. Историята с рекетьорските „зелени” НПО организации, уличени в рекетьорство, просто се повтаря, само че този път в областта на културно-историческото наследство.
Тъжно, но факт.