В България пропуснахме да въведем лустрация,
а Германия я
удължиха до 2019 г.
Можеше да се предотврати източването на КТБ, ако политиците бяха чели разскретените досиета, казва пред Faktor.bg председателят на Комисията по досиетата
Интервю на Майя Любомирска
- Г-н Костадинов, разкрихте, че преобладаваща част от хазартните шефове са били свързани с бившата Държавна сигурност, над какво работи сега Комисията, ще проверявате ли предварително кандидатите за управител на БНБ?
- Ние си продължаваме работата по закона. И не само решенията за хазарта или решенията по банките – така наречените кредитни милионери, представляват определен интерес. Вече навлязохме в деветата година на работата от създаването на Комисията и аз бих споделил, че всички решения имат своето място и своето значение, както в обществено политическия , икономическия така и в социалния живот на обществото ни. Продължаваме по изпълнението на закона. Изключително се придържаме към него, независимо че сме упреквани, че едва ли не комисията засилва своята работа по време или преди избори. Това е една постоянно тиражирана идеологема на онези политически сили, които имат изградена практика по време на избори да използват тази територия за спечелването на дадена позиция.
Колкото до гуверньора на БНБ – ние нямаме по закон задължението да проверяваме предварително кандидатите за управител на БНБ, както проверяваме други кандидати – депутати, кметове, общински съветници, и пр.
В същото време, трябва да подчертая, че е изключително тежко е да се работи по текста, получил популярност като досиетата на кредитните милионери. Там едно решение изисква изключително голяма подготовка, изисква се обстойна проверка и съдействие от страна на органите по регистрация на съответните фирми, защото се търсят промените, смяната на контролни органи, на управителни съвети, на бордове – от времето на тегленето на кредита. А това е една трудоемка работа, която изисква спокойствие и време, търсене в самите банки.
Продължаваме проверките по приватизираните предприятия и приватизаторите на общински и държавни предприятия. Продължаваме проверката на общинските съвети.
Сега отново започва подготовката за предстоящите местни избори. За пореден път Комисията участва в тази масирана проверка на всички регистрирани кандидати- в случая като кандидат кметове и общински съветници.
- Голям вой се надигна за предаването на документите на военно разузнаване, какъв е проблемът?
- Този вой беше напълно излишен, но беше продиктуват от интересите на определени кръгове лица, които през всичките години на работата на Комисията се опитваха да създадат едно напрежение, че едва ли не това ще застраши националната сигурност, едва ли не това ще наруши работата на съответната служба и ще попречи по много начини за придобиване на оперативна информация. Първо, спекулира се с недоброто разясняване на изискванията на закона – той никога не е третирал документи на чужди граждани, а само на Държавна сигурност от 1944г. както и на разузнавателните служби на Българската народна армия до 1989 г. В крайна сметка и практиката през тези години го показва - Комисията никога не е допускала да разглежда документи за чужди граждани и лица. По този начин се направиха опити в политическото пространство да се въздейства върху работата на Комисията. От 2013 г. до настоящия момент темпото, което беше създадено от Комисията и споделено от съответните ведомства, да работим, беше загубено и сега се опитваме да го възродим, за да направим всичко възможно поне в срока на втория мандат на Комисията да приключим с приемането на тези архивни документи. В случая със служба „Военна информация” след назначаването на г-н Йордан Бакалов се направиха срещи и разговори да се създаде една стройна организация и работна атмосфера, за да се изпълни законът, без да пречи на съответната оперативна практика. Отново казвам, че няма място за безпокойство. Тези, които желаят да бъде изпълнен законът, да бъдат малко по-търпеливи, защото това ще се случи и се вижда от начина, по който се взаимодейства със съответната служба. Организацията е създадена и започна предаването на архива.
- Защо се стигна до няколко проблемни случай с НАТО-вската информация и отказ за допуск на определени лица, които са били свързани и зависими от бившата ДС, до документи и служебни ангажименти, свързани с Алианса?
- Тук малко излизам от основните си задължения, но познавайки и работейки в тази материя, смятам, че това е така. Има хора, които още не са разбрали, че България върви по един по друг вече демократичен път и бих казал, че трябва да се отърсим от това минало. И тези, които непрекъснато атакуват изпълнението на закона за разсекретяване на досиетата – както е добил гражданственост – не искат или пък не могат да приемат, че времената вече са други, че сме демократично общество.
- Ще перифразирам едно интервю на ген. Атанасов, който казва, че службите ни са пробити от бивши сътрудници на Държавна сигурност.
- Има го този момент. Аз няма да се прикрепям голословно към мнението на ген . Атанасов. Аз се придържам към фактите. Фактите по установяването и обявяването на принадлежност на лица към Държавна сигурност – процентното съотношение явно говори, че в тези служби все още преобладава присъствието на кадри, които са работили преди 1989 г. И вече 25 години продължават да работят в новата обстановка. В крайна сметка виждате, че резултатите по един или по друг начин не са тези, които всички очакваме. Лично аз не споделям практиката, която се наложи, разузнавачи от миналото да излизат по медиите със мнения и статии. И то особено хора, които в миналото са се занимавали с разузнавателна дейност, сега в момента по всеки въпрос да дадат мнения, които са на база, която с годините не е актуална.
- И в икономиката не постигаме резултатите, които бихме искали, какви са там зависимостите с ДС?
- Искам ясно да кажа, че има пряка зависимост между ДС и икономическите структури и групировки на прехода и това ясно се вижда от взаимовръзките и по отношение на т.нар. кредитни милионери. Информацията и в икономиката – вземането на управленски решения с цел на по-бързо стартиране на определени социални дейности, ние бягаме след събитията. Дори и превантивната ни дейност – пенсионната реформа например – се приема със сътресения, а не с изпреварващи действия за бъдеще време.
- Така пак се връщаме на въпроса за лустрацията – дали вече е късно, пропуснахме ли безвъзвратно момента?
- За лустрацията вече е изтърван моментът за България. Очаквах малко по-активно действие на съответните ръководители на съответните постове да имат малко по-решителни действия, за да може да се търсят кадри с по-изявено демократично мислене. В определени моменти се вижда, че е пропуснат този момент за съжаление на въвеждането на лустрацията в първите години на прехода. Опитът на Германия и Полша - там лустрацията я удължиха до 2019 г. макар че тук определени лица не го приемат това. В крайна сметка по начина, по който е въведена, даде тласък и се работи в много по-спокойна атмосфера. Така е ограничена възможността да не се влияе по един или по друг начин пряко или косвено върху вземането и изпълнението на взетите решения.
- От вашата Комисия още се страхуват определени среди. Скачат, искат да ви закриват за пореден път...
- Не ме радва, че се страхуват, а ме тревожи фактът, че явно има още неща, до което Комисията не е стигнала до края. В стремежа си да не стигне до края се опитват по един или по друг начин да се спре работата й. Всяка година се правят опити за закриване. Според мен основната цел е да не се отворят тези документи във възможната степен. Освен това много деликатни са предложенията на определени политически кръгове, които предлагат архивът на Комисията да премине в държавния архивен фонд. Само като претекст се говори, че там допускът ще бъде много по-либерален и много по-достъпен. Там възможността за унищожаването на тези архивни единици се взема на много по-ниско ниво и тези архивни единици, които не са изследвани и могат да дадат отговор на много въпроси – икономически и политически – няма да ги има. Може би и това е основната цел на определени кръгове.
- Тогава къде мислите, че е заровено кучето? Докъде трябва да стигнете, за да излезе цялата истина за миналото?
- Трябва да стигнем до края. Ние почти сме на финала. Три четвърти от архивните документи са прибрани. Остана да прибавим събраното във Военна информация, с Националната разузнавателна служба почти приключихме. След това следва военният архив във Велико Търново. За да приключи тази тема с рекетирането. Когато се зададат избори или пък започне да се обсъжда дадена кандидатура за даден определен пост, постоянно започва да се тиражира – той имаше картонче, ще му бъде извадено. Именно това е органът – комисията – да установява и обявява и тук комисията пречи на много хора да използват този инструмент с размахването на картончета и да рекетират със стари зависимости. В крайна сметка много е важно да се направи подреждането на архива. Ние с отварянето и с установяването на принадлежност ги обработваме, систематизираме , подреждаме, правим анотация на всяка архивна единицах- да знаем какво има вътре, и това като стопанство да бъде подредено и описано, и никой да няма възможността да прави опити за унищожаване.
- Реално вие градите един институт на националната памет?
- Аз ви благодаря за това, което ми припомняте. В началото на втория мандат на комисията, всички членове се обединихме, че ще работим в темпо да изпълним закона и да направим всичко възможно да поставим основите на създаването на институт за национална памет. Тук е въпрос на волята на политиците по какъв начин ще вземат решение да се ползва този архив – дали да се предостави към държавния архивен фонд, или да се създаде институт за национална памет.
- Като разсекретявате толкова много информация, виждате ли, че липсват документи, че са унищожавани архиви?
- Този въпрос от началото на работата на комисията се поставя. Когато изследователите достигнат до някъде и изведнъж липсват определени архивни единици. То е ясно. Някои дори с протоколи са унищожени. Голямото унищожаване е станало по времето на ген. Семерджиев. Но следи има. Практиката го доказа.
- Ако бяхме чели добре вашите решения, можехме ли да предотвратим източването на КТБ?
- Интересен е въпросът. Но дори си мисля, че можеше някой да стигне до този извод или пък да направи една превантивна мярка и да се възпре източването. Трябва да се учим от историята. В миналото много банки имаше обявени във фалит. Да се направи една съпоставка и анализ на причините и следствията. могат да се правят и съответните кадрови решения. Вижда се, че е имало зависимост, че не случайно са отпуснати тези кредити на дадена фирма. Има много случаи в моята практика, в която се налагат данните и се стига до извода за такава определена зависимост. Друг е въпросът - до каква степен тези случаи са публично известни.
Сега доста изследователи взеха да се интересуват от решенията ни в спорта и виждате какви неща излизат и какви задкулисни игри са се играли още през 80-те години. Продължаваме с банките и с кредитните милионери. Има значими лица там, но не са публично известни и минават незабелязано от медии и изследователи. Но е важно да се навържат тези лица и икономическото ни развитие и защо всъщност не можахме да пребоксуваме по-бързо и да тръгнем с по-стабилен ход.