В общините, които загубиха,
хората викаха „Свобода!“
В Сараите винаги търсят врага отвън, а не виждат душманите вътре, поели са по спиралата на БСП, предрича пред Faktor.bg бившият земеделски министър
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Дикме, оправдаха ли се амбициите на ДПС, че след изборите ще бъдe фактор за прекрояване на политическото пространство?
- Въпреки че много помпозно ДПС коментираше, как ще е втора политическа партия, то загуби местния вот. Ако направите сравнение на база на резултатите, които са получени в листите за общински съветници, което е политически вот и гласовете, които са взели ДПС на парламентарните избори през миналата година, ще видите, че подкрепата за тях драстично намалява – десетки хиляди са по-малко избирателите им. Да не забравяме, че за кмет на община изборът е мажоритарен. От друга страна, виждаме, че Движението тотално губи в знакови райони като Исперих, Кубрат, Дулово, Никола Козлево ,и други. Губят дори в Гърмен – общината беше знакова за лидера Местан, но и знаково беше загубена.
- Това не са ли райони, в които ДПС са имали тотално присъствие през последните 25 години?
- 25 години тези общини са управлявани само от ДПС. На изборите през 1999 г., например, в Исперих имаше огромен натиск от тогавашното правителство на Иван Костов, но ДПС въпреки това спечели гласовете на хората от района. Да не говорим за други общини. За това тези загуби сега да не ни ги обясняват с натиск от управляващите, това ще е само оправдание, а причините за провала са много по-сериозни. ДПС на този вот е губеща партия и по преценка на самия лидер Местан. В началото на кампанията той посочи, че за ДПС е важно не само да запази, но и да разшири географията на местното самоуправление. А очеваден е фактът, че намалиха видимо географията на своето присъствие. Освен в Северна България и Благоевградско, ДПС не успя да си върне доверието в Девин, Доспат, Смолянско. Загубиха в Сливенско, общината в Котел. В Силистренско, Разградско, Шуменско влиянието им се изчерпва. В Пловдив за първи път няма да имат общински съветници, намалява също влиянието им в Асеновград и община Родопи. Такава е и картината в Кричим, Пещера, Нова махала, Батак. Крайният резултат е ясен - ако ГЕРБ си бяха поставили в началото на кампанията да спечелят 100 общини, те победиха в 130, тоест преизпълниха програмата си. А при ДПС, освен големите амбиции и мераци, виждаме отдръпване на подкрепата за тях, губят.
- Вие познавате психологията на тази затворена партия, наказателният вот заради феодалите ли е?
- Лошият резултат не е само наказателен вот срещу кметове феодали, това е само началото на края на ДПС. Аз съм продукт на тази партия, създавал съм й структурите и реално знам в момента какво е доверието към ДПС на хората. От 7-8 години се боря и непрекъснато твърдя, че е крайно необходимо ДПС да започне да се реформирано, да бъде демократизирано. Но вместо тези процеси да стават необратими, партията продължава да се управлява с решения и натиск отгоре, с показване на пръст, с пускане на парашутисти, които хората по места не приемат. Затова на тези избори ДПС получи звучен шамар, дано да им е за урок. Дано да разчетат резултатите, да чуят звънеца, който предвещава какво ще се случи на следващите парламентарни избори. На предишните ръководството забрани преференциалното гласуване и въпреки това двама кандидати станаха депутати именно с такъв вот. Но с тези забрани не може да се продължава. Помнете ми думата - на следващите избори хората ще искат с преференциален вот да определят избраниците си, а не Местан и групата му да ги посочват от София. Оттук нататък в изборните листи няма да бъде гарантирано дори участието на феодалната върхушка на партията.
- Страшна ли е по места тази феодална върхушка?
- Хората гледахте репортажите след изборната нощ, например в община Неделино викаха: „Свобода“, „Освобождение“, „Победа“. Радваха се така, сякаш наистина са ги освободили от някакво иго. Такава е картината и в други райони на страната. Там, където ДПС тоталлно държи властта, хората ще търсят начини да се освобождават от страха и ще искат да имат свое представителство, а не диктат на върхушката.
- ДПС купува от години с власт и привилегии много българи в София, но тук нямат дори 1 общински съветник, под 1 % са гласовете за тях, как си обяснявате този парадокс?
- Наистина е изненада, че в София не успяха, въпреки напъните да вкарат дори един общински съветник. Явно е, че независимо от амбициите, софиянци не могат да бъдат излъгани. Освен това етническите турци и мюсюлмани, които живеят в София, са независими и освободени хора, които не се подлагат на натиск и имат своя воля, 100% гласуват демократично.
- На тези избори за първи път Доган не гласува, това някакъв знак ли е?
- Посланието му е много знаково, но той самият трябва да каже каква е истината, защото Доган е човек на знаците – да обясни какъв знак е дал на партията си и на обществото? Може така да е изразил, че няма доверие в кандидатите и в политиката, която се води от ръководството на партията. Негласувайки означава да не подкрепиш и собствената си партия, това е своеобразно недоверие. Знам, че като говоря открито по тези тежки теми пак ще бъда нападнат от лидерите на Движението и обвинен в не знам какво още. Но дълбоката истина е, че ДПС е болна партия, тежко болна, а само със заклинания към свободно говорещите проблемите няма да се решат. ДПС е толкова болна, че в момента няма политически субект в страната, който да иска да работи с нея и да си сътрудничи. Всяка партия се пази от ДПС като от прокажени. Дори Георги Първанов, който втория си мандат спечели като президент благодарение на ДПС, не иска днес никакво коалиционно управление с тях. Тоест, болестта трябва да бъде излекувана, ако искат бъдещо развитие. А лечението минава през ръководството на партията. Ясно е, че тези хора в настоящия момент не се ползват с доверието на другите политически формации, нямат подкрепа на обществото, на избирателите си. Опасявам се, че ДПС, заравяйки главата си в пясъка, отказвайки да започне диалог и да търси вина и в себе си, ще продължи да бъде в тежка изолация и извън управлението на страната.
- Може ли да се очаква смяна на Местан след изборния провал?
- Най-логичното е след тази загуба да се върви в тази посока. Но само промяната на лидера вече не означава нищо. Важно е да се смени политиката на партията. Не може с насилие да се печели подкрепа. ДПС упражнява местната власт чрез насилие, а парадоксът е, че на национално ниво се оплакват непрекъснато, че им се оказвал натиск. ДПС просто е оставена сама да се справя с проблемите си, ако има необходимите защитни сили. Голяма част от върхушката в ДПС се интересува само от властта си и хич не им пука за електората. Важното е фирмите им в строителния бранш да печелят търгове и да изпълняват обществени поръчки. Ще задам един въпрос директно към Местан – да каже през последната година какви проблеми на електората на ДПС реши, конкретно да каже. Зеатостта ли, безработицата ли, инвестиции ли докараха в някой район? От 2001 г. са в управлението, а електоратът им продължава да е пак най-бедният и мизерстващ. Единственото, с което могат да се похвалят е, че във всяка община вече имат по няколко богати деребеи, а във всяко село - по един феодал. Като естествена реакция на този модел, обезлюдяват селата и малките градчета, хората напускат дори България, за да търсят реализация другаде.
Не знам дали Доган ще прибегне до смяна на политиката, но ако продължат с този стил, ще последват БСП - ще влязат в спирала, ще губят все повече. В Сараите винаги търсят врага отвън, а не виждат душманите вътре. Така ДПС е обречена да губи. Ръководството е най-големият враг на тази партия, страх ги е да се отворят, да има прозрачност в действията им, да пуснат реално младите до управлението, но не партийно удобните, а кадърните. И още - диктатурата в партията трябва да бъде заменена с повече свобода. Свободата е решението.