Интервю на Румен Леонидов, съвместна публикация на Faktor.bg & Fakel.bg
- Акад. Велев, защо в продължение на 67 години, т.е от 1944 г. до днес, българските правителства подминаваха с мълчания всички хули на скопските управляващи кръгове срещу България.
- Причината е проста. Всички български правителства в посочения от вас период от време боледуваха и боледуват от т.нар.”коминтерновски синдром”.
- В какво се изразява този синдром?
- В липса на национално самочувствие, страх и неспособност да защитаваш българските национални интереси. Още през 1934 г., когато Комунистическия интернационал – Коминтернът, взема решение на територията на Вардарска Македония да се създаде „македонска нация”, „македонска държава”, „македонски език” и македонска история”. През 1945 г. се създава ФНР Югославия и се обявява възникването на НР Македония като съставна държава. Населението на Македония до този момент се наричаше и самоопределяше като българско. От тогава това население е прекръстено и обявено за „македонско” под натиска на Сталин и Тито.
- Как се извърши тази денационализация?
- В НР Македония започва нечуван терор. През януари 1945 г. във Вардарска Македония стават кървава вакханалия. Избити са 35 000 българи от сърбоманските банди на Тито и над 135 000 българи са изпратени в концлагери. 3 000 български офицери и подофицери от Вардарска Македония са мобилизирани и след това разстреляни в Калето на Скопие. Опитът от Катина с разстрела на полските офицери от НКВД на СССР е приложен от бандите на Светозар Вукманович –Темпо...
- Какво става у нас по това време?
- В България, през 1945 г. управлява правителство, в което доминират комунистите, на практика то работи в условията на съветската военна окупация, и приема това решение безпрекословно. По-късно, лично Георги Димитров се заема с прокарване на това „решение на Коминтерна” у нас.
В Пиринския край започва процес на насилствена денационализация чрез интернирания, терор и убийства, на несъгласните българи. Така около 185 000 българи са заставени да се регистрират като „македонци”. За пръв път в българската национална история се среща подобно предателство. Този акт е неопровержимо доказателство, че БКП е антибългарска, антинационална партия и агентура на чужда държава.
- През 1948 г. Югославската комунистическа партия е изключена от Информбюро на комунистическите партии...
- Тогава и българското комунистическо правителство „формално” се отказва от провежданата денационализация. Въпреки това по т. нар. „Македонски въпрос” нямаше публична реакция на българските власти. В интерес на историческата истина Тодор Живков е имал ясна позиция по „Македонския въпрос”, която е защитавал на всички срещи с представители на Югославската компартия. За съжаление той не допусна открита защита на нашите позиции у нас на българската кауза, вероятно под натиска на СССР. Дори брошурата по „Македонския въпрос“ издадена от БАН бе представена само пред партийните организации на БКП, след което е иззета и унищожена.
- От тогава до днес у нас не се говори, пише или реагира от българските правителства по този въпрос, въпреки системната антибългарска пропаганда, която се организира и провежда от Скопие...
- Да, Българските правителства остават глухи, слепи и неми за издевателствата над българите в Вардарска Македония. Искам да припомня някои факти, за които у нас продължава да се мълчи. Веднага след 1945 г. във Вардарска Македония започва процес на прочистване и горене на българските книги;
Подменя се българския език с прилепско-битолски диалект, който се обявява за „македонски език”, както и замяна на българската азбука със сръбската на Караджич. Всички учебници са изпълнени с фалшификации на нашата история внушавайки и втълпявайки на младото поколение, че българите са най-големите врагове на македонците. Започна присвояване на цели периоди от нашата история. Цар Самуил е обявен за първия „македонски цар” и основател на Първата Македонска държава. Направиха се писания от рода на „цар Самуил през целия си съзнателен живот е водил войни за защита на македонската държава срещу българите и византийците”.
- По същия начин дейци на българското възраждане като Григор Пърличев, братя Миладинови, Кузман Шапкарев, Райко Джинзифов и др. са обявени за „македонски преродбеници”(възрожденци)...
- И не само те. Всички дейци на македонското национално-освободително движение, които с многобройни свидетелства декларират, че са българи, като Гоце Делчев, Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Тодор Александров, ген. Протогеров и десетки други са обявени за македонци.
- Това са сравнително добре познати факти, бихте ли припомнили онези, които са по-малко известни, като съдбата на Българска Екзархия в Македония...
- Българската Екзархия, която от 1870 г. до 1913 г. е в основата на българското просветно дело в Македония, е обявена за пропагандна институция на българската държава. Тя е обвинена, че денационализира македонците и да ги направи българи. Да вземем Македоно-одринското опълчение. Според скопските историци то е насилствено формирано и изпратено от българската буржоазия да се бие не в Македония, а в Източна Тракия. Отрича се помощта на България на Македонското национал-освободителното движение. И до днес непрекъснато се отправят хули, че българите не са славяни, а татари т.е. варвари.
- Тезата, че сме татари е на един руски славянофил, професор, който по разбираеми причини работи за сталинската доктрина, наречена македонизъм... Последствията са известни - българските писатели и поети като Симеон Радев, Александър Балабанов, Димитър Талев, Никола Йонков Вапцаров също са провъзгласени за македонци, а не за българи от Македония...
- И до днес в Р Макединя продължава да бъдат преследвани онези, които гласно декларирал , че са българи. Затова ако попиташ някой публично, какъв си по националност, отговорът е „македонец”, но ако му отправиш същия въпрос на саме – отговорът е „българин”. Обаче това поведение не се отнася за младежта на Македония. Тя в голяма степен е помакедончена. Наред с това станахме свидетели на серия от съдебни процеси, някои от които получиха достатъчна публичност, като този срещу Тодор Манасиев, Плиска Манасиева, инж. Резински, Здравко Здравески и др., които послужиха за назидание и предупреждение към всички, които все още се българеят.
- А как си обяснявате фанатичната омраза на управляващите в Скопие към нас и нашата страна?
- Това е омраза само на политическия елит на Македония, известен като „еничерския корпус”, създаден преди години в различни партийни и други школи. Според специалистите този корпус възлиза на около 30 000 души. Това са внуци на някогашните родоотстъпници, продали съвестта си на сръбската тайна организация „Черна ръка”, която в периода 1900-1913 г. влизат в т. нар. контра чети на сърбите, създадени за борба с четите на ВМРО и ВМК. Това са предимно бивши служители на сръбската администрация, която е управлявала между 1913 г. и 1941 г. В Макединя тези хора са известни под прозвището „сърбомани”, а след 1945 г. като „сърбокомунисти”
- Защо, според вас, македонските „историчари” обърнаха поглед към античната история на Македония?
- След 1991 г. т.е. след гражданската война в Югославия, Македония се отдели след референдум в самостоятелна държава, нещо което сърбите не очакваха. В отговор на това решение през 1997 г. Сръбската академия на науките и изкуствата отпечата книгата „Самуилова държава. Обими характер” от Сржан Пириватрич, в която авторът едно към едно доказва, че Самуил е български цар на българската държава. Следващият голям удар македонистите получиха от Института по Балканистика на Руската академия на науките. В годишника на института черно на бяло пише, че през целия период на българското възраждане до 1945 г. населението на Македония има български произход. Това е основната причина днешните македонисти да потърсят спасение и опора в античната история.
- Акад. Велев, ако до 1991 г. можем да си обясним поведението на българските правителства към Македония, защо след 1991 г. демократично избраните правителства на прехода продължиха тази коминтерновска линия на поведение, а повечето българските медии предпочитат да премълчават проблема...
- Това поведение може да се обясни по следния начин. По-голямата част от българските политици след 1989 г. са възпитани в духа и мисленето на Българската комунистическа партия, които въпреки порицанията на югокомунистите, продължиха по инерция да приемат съществуването на „македонска нация” като невъзвратим процес. В подкрепа на това твърдение е факта, че редица български културни дейци като Любомир Левчев на висок глас твърдят, че съществува македонска нация и език, за което се награждават с високи отличия на Македонската държава...
- Само липсата на национално възпитание ли е причината?
- Говорим за на хора, които поставят партийните интереси над интересите на отечеството. Така се формира групата на безродниците, които не бива да ги наричаме българи, а българоиди. За тях национална кауза не съществува, те стават проводници на конюктурни политически интереси и проводници на влиянието на едни или други велики сили. Що се отнася до българските медии, то те са собственост на личности или партии, които са под пълен контрол на бивши фунционери на БСП и Държавна сигурност, които по инерция продължават да пишат и пеят приспивните песни на Комунстическия интернационал. И още нещо, в нито един вестник няма подготвен журналист по „Македонския въпрос”, който защитава честно и доблестно българската кауза за Македония, ако му разрешат, разбира се.
- След като през 1991 г. България първа призна Р Македония като самостоятелна държава, скопският политически елит прие това като признаване на целия „пакет” от македонски претенции (държава, нация, език, култура, история)... Поведението на родните ни политици бе противоречиво, едни бяха за, други против...
- Позволете ми да кажа по няколко думи за поведението на всеки един от досегашните ни президенти. Ще започна с Желю Желев, който каза, че „ние признаваме държавата, но не признаваме нацията и езика” и само две месеца по късно разреши книгата му „Фашизъмът” да се преведа на „македонски език”. И дори отиде в Скопие за нейното представяне. През 1941 г. местното население в Македония тържественото посреща българските войски като освободители, а по този повод д-р Желев заяви,: „Посрещаха ни с цветя, ама това си беше жива окупация!“ Г-н Желев явно не знае, че съгласно международните конвенции, когато в една армия са рекрутирани 15% от местното население, тази войска не се счита за окупационна. Той може би и не знае, че по онова време в българската войска, разположена във Вардарска Македония, 85% от офицерския състав и 70% от войнишкия са родени в Македония. Боже пази ни от некомпетентни и национално безотговорни управници. Нямам коментар!
- Президентът Петър Стоянов?
- Той произхожда от българско националистическо семейство, можа да изрече с мъка „че македонската история е най-романтичната част от българската история” . И толкоз. Нито стон, нито протест срещу фалшификациите на нашата история, нито защита на преследваните българи във Вардарска Македония...
- Георги Първанов...
- Ортодоксален комунист – интернационалист т.е. националнихилист. Той не подлежи на обществено обсъждане и присъда.
- Росен Плевнелиев? –
- Не е забравил стоновете на баба си и дядо си и техните съселяни от с. Плевня, Серско. Зае национална отговорна позиция на президент на суверенна и независима държава.
- А каква е ролята на днешните ни националистически партии?
- Безлична. Това се отнася за българските националистически партии като ВМРО, която ДС създаде веднага след 1989 г. и изпрати нейни офицери и агенти да я ръководят, хора, които нямат нищо общо с Македония. Вместо да съживят организациите на ВМРО във Вардарска Македония, където близо 20 000 души бяха освободени от Титовите концлагери и очакваха България да ги да има даде подкрепа и да ги поведе, нашите войводи започнаха да се занимават с партизанлък и да имитират патриотична дейност. Нещо повече, със своето бездействие в Македония, те допринесоха сръбските служби да създадат свое ВМРО.
- Акад. Велев, сегашното македонското правителство явно имитира желание страната да влезе в ЕС? Защо?
- Защото е част от т.нар. „Еничерски корпус”.Те нямат никакво желание и намерение да влезнат в Европейския съюз. Защото това ще има съдбоносно значение за „корпуса” и неговото по-нататъшно съществуване.
- Какво ще стане, ако Македония бъде приета в ЕС?
- Тогава нейните управители няма да могат да преследват тези, които се декларират публично като българи. Тогава те няма да имат възможност безконтролно да хулят и обвиняват България и българите в неистови дела.Тогава, няма да има граница и комуникацията между двете държави ще бъде неконтролируема. Тогава България ще може да открива български училища и читалища. Тогава народът на Македония ще разбере, че България и българите му са кръвни братя, а не вековни врагове. Тога ще разберат, че „Ние сме един народ, който живее в две държави”, а не „най-близки приятели”, както казват някои политици у нас, ще бъдем както Гърция и Кипър, Румъния и Молдова, Албания и Косово, Германия и Австрия.
- С това ли трябва да си обясним масовия наплив за получаване на българско гражданство, на българи родени в Македония?
- Желанието да се иска българско гражданство трябва да се свързва с желанието да се защити българската национална идентичност. Статистиката показва, че над 70% от кандидатите са над 50 годишна въраст т.е. те са аутсайдери на международните пазари на труда. До днес българско гражданство се получили около 100 000 българи, което прави близо 10% от населението на Македония!
- Какво още трябва да предприеме българското правителство?
- Време е правителството ни да възстанови отнетото българско гражданство на всички българи от Македония, придобито през 1941 г. и отнето в нарушение от българската конституция през 1945 г., което е станало под натиск на Сталин и Тито. Така поляците възстановиха полското гражданство на 6 милиона поляци в Украйна, Унгария постъпи по същия начин с 1.6 милиона унгарци, живеещи в Трансилвания и Войводина, а Румъния подаде ръка на 1 милион румънци в Молдова.
- От тук нататък, според вас, каква трябва да бъде политиката на България спрямо Р Македония?
- На първо място, са ни необходими „Нова външнополитическа доктрина за отношенията ни с Македония“, която да се основава на формулата „Един народ в две държави”. За възстановяване на историческата истина за народа на Македония до 1945, за отказ от „Докрината на Македонизма на Стоян Новакович“, за взаимопомощ и сътрудничество, достойно за две братски държави.
- А какво е отношението на Русия и САЩ към взаимоотношението между Р Македония и Р България?
- Русия продължава линията на Коминтерна за „македонска нация и държава”. За това сочи неотдавнашното посещение на Лавров в Скопие, както и оказана финансова помощ на правителството в Скопие – става дума за 1.5 милиарда долари... За съжаление САЩ също се придържа към политиката „Разделяй и владей!”, успешно практикувана от Руската Федерация.