Очаквам Турция да впрегне значителен ресурс, за да придобие религиозно и политическо влияние в Югоизточна Европа, казва пред Faktor.bg един от най-добрите американски познавачи на Близкия изток
Даниел Пайпс е американски историк, писател и коментатор, защитил докторска степен в Харвард. През последните години се налага като един от най-изявените изследователи и анализатори на радикалния ислям. Президент е на аналитичния център „Форум Близък изток” и издател на неговия специализиран алманах. Коментарите му се фокусират върху американската външна политика и Близкия изток.
Пайпс е автор на шестнадесет книги. Гостува в България по покана на Bulgaria Analytica.
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Пайпс, Турция вече открито подкрепя Катар в спора със Саудитска Арабия, Египет и други държави. Колко опасно е това по отношение на изолирането на Анкара от сунитите в сунито-шиитския конфликт?
- За мен опасността се намира на друго място: в обединението на Анкара и Техеран да подкрепят Катар. Това крие потенциална опасност да се стигне до война между тях и Саудитския военен съюз, което от своя страна може да застраши износа на петрол и газ, което пък, от друга страна, е възможно да доведе до световна икономическа криза.
- Турция подкрепя Мюсюлманско братство, Хамас, Фронта Нусра и други организации, които много арабски страни обявиха за терористични. Може ли същите тези араби да посочат Анкара като държава, поддържаща тероризма?
- Правителството на Египет вече призова Турция да бъде третирана като Катар, въпреки че никой друг не повтори този апел. Ще бъда изненадан ако това стане. Правителства като Саудитското биха искали по-скоро да спечелят на своя страна Анкара.
- Москва и Анкара поддържат един нелесен съюз, но имат несъвместими интереси по отношение на Башар Асад, Крим и т.н. Каква е перспективата на тези отношения?
- Диктатори като Путин и Ердоган могат да формират тактически, но не и стратегически съюз. Те постоянно гледат на другия с подозрение и неизбежно ще възникнат проблеми, които ще предизвикат големи търкания между тях. Така че, очаквайте отношения като между два остри камъка.
- Дали Доха в крайна сметка ще се поддаде на натиска на Саудитска Арабия или е по-възможно да заздрави обвързаността си с Техеран?
- Именно това е най-важният въпрос. Надявам се на първото, но очаквам последното.
- По отношение на неоосманските амбиции на Ердоган на Балканите: Възможно ли те да имат развитие и доколко успешни ще бъдат в крайна сметка?
- Балканите имат специално място в турското въображение, защото само по себе си това е регионът, в който османците донасят Исляма. Дълбокото турско влияние върху региона се символизира от думата „Балкан“, което означава „планина“ на турски. Освен това страните са малки и е по-лесно да им бъде повлияно от други съседи на Турция. Поради всички тези причини, очаквам Анкара да впрегне значителен ресурс, за да придобие религиозно и политическо влияние в Югоизточна Европа.
- Способен ли е Ердоган да дестабилизира Балканите?
- Той е и способен, и готов. Ислямът предлага един основен инструмент - да строи джамии, да спонсорира имами, да кани студенти в Турция и т.н. Изборите пък са другият важен инструмент. Това че турският социален министър Мехмет Мюеззиноглу изрично заяви подкрепата си за ДОСТ, партията на българските етнически турци, показва какви са турските намерения.
- Какво могат да направят западните сили, за да предотвратят тази дестабилизация?
- Да се изправят срещу Ердоган. За жалост това изглежда непостижимо. По-лесно е да се преструваш, че (почти) всичко в НАТО е наред.
- Ще се изправи ли ЕС в крайна сметка срещу изнудването на Ердоган и какво да очакваме от Анкара след това?
- Западът и най-вече НАТО са болезнено пасивни по отношение на огромните промени в Турция през последните 15 години. Аз съм песимист, че ще има истински категорична и ясна позиция, въпреки че продължават да се случват обезпокоителни промени там. Може би в крайна сметка една криза може да бъде поучителна за Запада, посочвайки му какъв е проблемът.
В този момент, като се има предвид кой сега е на власт в Анкара и какви са обстоятелствата, отговорът на Турция може да бъде много агресивен, включително завладяване на гръцките острови, изпращане на незаконни мигранти, обединение на силите с Русия или Иран, както и предприемането на други враждебни стъпки.
- Какво ще стане, ако съюзниците - васалите на Ердоган в Сирия претърпят военна загуба?
- Техеран ще контролира територия от Афганистан до Средиземно море. Това ще бъде криза за всяка държава, която се противопостави на иранското влияние - от Афганистан до Израел.
- Как Ердоган ще отговори на референдума за кюрдска република в Ербил?
- Той мрази тази перспектива. Областното правителство на Кюрдистан е една от малкото, които поддържат добри отношения с Анкара. Те няма да оцелеят при обявяването на кюрдска независимост. Ердоган се притеснява от ефекта на този ход върху турски Кюрдистан. Това ще разпали съюзниците му - турските националисти. Ще унищожи мечтата на Турция да се завърне в днешен Северен Ирак. Това заплашва Ирак да се разпадне и да предизвика непредсказуема регионална нестабилност.
- Какви възможности има Ердоган, ако Областното правителство на Кюрдистан обяви независимост?
- Той може да приложи икономически и военен натиск върху Областното правителство на Кюрдистан. Може да поиска подкрепата на официалното иранско правителство в Багдад, както и на това в Техеран, които от своя страна да приложат натиск. Не очаквам, че Ердоган ще им прости.
- Има ли сериозна алтернатива срещу режима на Ердоган в Турция?
- На този етап не. Ердоган контролира всички лостове на властта- изпълнителната, законодателната и съдебната власт, въоръжените сили, разузнавателните служби, полицията, банките, медиите, образователните институции и т.н. Но ако икономическите проблеми и външният натиск станат твърде много за турското население, турците със сигурност биха могли да се изправят срещу режима. В този момент много от неговите врагове ще се активизират и ще координират общи действия срещу него.