Москва търси и атакува слабите точки на Запада, а Балканите (по ред причини) са именно такава
Днес в Югоизточна Европа Кремъл е отново ключов играч, който със ограничени ресурси поставя предизвикателство към Запада, казва пред Faktor.bg преподавателят в Университета на Северна Каролина
Днес от 17 часа в зала „Средец“ на хотел София Балкан, ще бъде представено изследването на д-р Димитър Бечев „Русия се завръща на Балканите".
Димитър Бечев е роден през 1975 г. в София. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури. Има докторат по международни отношения от Оксфордския университет и магистратури по Международни отношения и право от СУ. Специализирал в London School of Economics и в университета „Харвард“, САЩ. Работил е като директор на софийското бюра на Европейския съвет за външна политика, професор в Токийския университета "Хитоцубаши" и преподавател в Оксфорд.
Д-р Димитър Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Университета на Северна Каролина – Чапъл Хил.
Има многобройни публикации в областта на международните отношения в академични и популярни издания, както и в онлайн издания като Foreign Policy, Al Jazeera, EUObserver и openDemocracy, често е цитиран от авторитетни медии като Financial Times и The Economist.
През 2017 г. Yale University Press издаде фундаменталния му труд „Rival Power: Russia’s Influence in Southeast Europe“, който за първи път излиза и на български.
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Бечев, защо се завръща Русия на Балканите, какви интереси провокира този процес?
- Основният интерес на Русия е да противостои на Запада, който тя вижда като заплаха както за оцеляването на режима на Путин, така и за руските амбиции за поддържане на хегемония в постсъветското пространство. Москва търси и атакува слабите точки на Запада, а Балканите (по ред причини) са именно такава.
- Какви геополитически и регионални сили и събития обуславят това завръщане?
- Най-вече конфликтът в Украйна. След анексията на Крим Путин пое курс към конфронтация със САЩ и ЕС. Европа и Америка също втвърдиха политиката си по отношение на Москва - санкциите удържаха, а в американския случай се и задълбочиха. Съперничеството със Запада, за което Путин даде заявка още в началото на третия си мандат, стана необратим факт през 2014 г. Балканите са една от няколкото регионални арени, в които то се развива.
- Възможно ли е това да се случи без така наречената пета колона и верните й русофили у нас, а както виждаме такива агенти на влияние тя има в Сърбия, Гърция, Македония и някои от малките републики?
- Не, не е възможно. Руското присъствие е резултат не само на ходовете на Москва, но и на факта, че на Балканите има редица политически актьори, които виждат в Русия партньор и съюзник, а не враг и заплаха. Някои го правят от обич към Русия, други по-скоро поради омраза към Запада (в Сърбия спомените за бомбардировките на НАТО са живи), трети най-вече от користни подбуди. Някои “русофили” станаха и русофоби с промяната на геополитическия контекст. В Черна гора Мило Джуканович от бизнес партньор на някогашния московски кмет Лужков се превърна в пръв радетел за НАТО. Налице са и обратни примери, разбира се.
- Коя балканска държава продължава да е най-силно поразена от руско влияние?
- Влиянието в Република Сръбска (част от Босна) е значително. Милорад Додик е под западни санкции, стопира интеграцията на Босна в НАТО, от повече от десетилетие е отворил вратите за руски капитали. На второ място е Сърбия, но там Вучич играе двойна игра и сътрудничи както с Путин, така и със Запада. Общественото мнение е силно проруски настроено, но също така подкрепя присъединяването към ЕС. Вучич без много шум развива връзките с НАТО и със САЩ.
- Какви ще са последиците за балканските народи, какво ще донесе това завръщане на България?
- Руското влияние има негативно влияние, тъй като геополитическата надпревара със Запада отвързва ръцете на политическите елити да балансират между двата полюса и по този начин да отклоняват вниманието и обществена енергия от важните теми за обществата (икономическото развитие, гарантирането на върховенството на правото, социалните въпроси). Управляващите получават един вид геополитическо алиби, а натискът от ЕС за реформи е отслабен.
- Как трябва да се противодейства на този процес или той е необратим?
- Русия винаги ще присъства в международните отношения на Балканите. Поради историческите връзки, енергийната обвързаност, антизападните настроения в някои страни и обществени групи. Това което трябва да се направи е да се осигури повече прозрачност и отчетност в ключови сфери - например енергетиката и медиите. Топката е на наш терен, с други думи. Русия може да бъде партньор, но само, ако играе по правилата на западните демокрации. Но да не се лъжем: Тези правила все още не са пуснали корен у нас, за съжаление.
- Ако анализираме историята, Русия никога не е търсила на Балканите диалога, партньорството, а винаги е идвала като господар, който налага волята си, включително и с много кръв, от какво се обуславя тази патология в поведението й?
- Не бих казал. Често Русия е ставала заложник на балканските борби и интриги. Такъв е дори случаят с Руско-турската война 1877-78 г. Княз Горчаков е искал да избегне конфликта заради прекомерния риск. Общественото мнение в Русия обаче е надделяло, както и симпатиите към поробените славяни в Османската империя. През 1913 г. България и Сърбия разрушават Балканския съюз, замислен в Петербург като отбранителен пакт срещу Австро-Унгария, а не като инструмент за нападение срещу османците. Най-после заради Сърбия Руската империя влиза в пагубната за нея Първа световна война. По време на Югославския конфликт руската дипломация е неведнъж заложник на манипулациите и маневрите на Милошевич. Русия има амбиции, но картината е по-сложна. Както показва и книгата ми.
- Какви са отговорностите днес на САЩ и Запада към балканските народи, помним, че на Ялта ни предадоха на Сталин и оставаха 45 години в разпореждане на СССР.
- Западът в голяма степен е интегрирал вече Балканите. Дори и онези страни, които не са членки на ЕС и НАТО, са на практика тяхна периферия. Вижте данните за търговските обороти и инвестициите. Но отговорността е предимно на балканските общества и елити да дадат съдържание на интеграцията в Запада. Това се случва трудно, тъй като изходните условия са опорочени (корупция, овладени държави, олигархични зависимости, бедност), а и Западът е вътрешно разколебан и отслабен.
- А проблемът не е ли по-тежък - всъщност тръгвала ли си е някога Русия от Балканите?
- Да, Русия винаги е присъствала на Балканите. Но ролята и се променя в зависимост от атмосферата в отношенията със Запада. Така например по времето на Медведев Москва реализира ред дипломатически пробиви по линия на големите енергийни проекти като “Южен поток” (с капацитет 63 млрд куб. м, четири пъти по-голям от този на продължението на "Турски поток", който може да мине през България). Но тези успехи се дължаха в немалка степен на по-приятелските отношения с ЕС и САЩ в контекста на т.нар. “партньорство за модернизация” и съответно на “презареждането” (reset, перезагрузка), обявено от Обама. От 2014 г. насетне Русия се завърна като конкурент на Запада и дори предприе твърди действия против НАТО, имайки предвид операцията на ГРУ в Черна гора, а вероятно и другаде в региона. Навремето, през 2003 г., Путин изтегли руските сили от Босна и Косово, понеже Югоизточна Европа не представляваше приоритет. Днес обаче Русия е отново ключов играч, който със сравнително ограничени ресурси, поставя предизвикателство към Запада.