Диктаторът няма алергия към нови престъпления, изработил си е имунитет към безнаказаността, казва известният шахматист и правозащитник пред obozrevatel.com
- Може ли Русия да се върне в клуба на световните сили в близко бъдеще?
- Това няма да се случи нито в далечно, нито в близко бъдеще. Малките тактически успехи на Кремъл са свързани на първо място с успехи на различни лобисти, а не на руската дипломация. Руската агентура действа на Запад съвсем открито и безнаказано. Ние говорим за корупция без аналог, която принуждава западните лидери - както политическите, така и бизнес, да си затварят очите за престъпленията на путинския режим. В някаква степен можем да направим аналог между сегашната ситуация и 30-те години. В спомените си Чърчил признава, че тогава английският елит е бил готов на всякакви отстъпки пред Хитлер и Мусолини, а французите изобщо не искали да се намесват.
Но ако през 30-те години никой не е разбирал с какво си имат работа, то сега дори това оправдание не съществува. Всяка отстъпка пред диктатора неизбежно води до нов акт на агресия. Тезата, че можем да "умиротворим" диктатора като му подхвърлим един-два залъка е игнориране на историческия опит.
Но сега главна движеща сила не е желанието да бъде запазен мирът, не да бъде предотвратена войната, а за това да не бъдат изгубени някакви конкретни изгоди.
И ако говорим за Германия, то е съвършено очевидно, че там елитите не просто са ориентирани към получаването на максимална изгода от сътрудничеството с Русия. За руската пропаганда там няма никакви прегради и появата в Бундестага на неонацистка партия, която идеологически и финансово е "откърмена" от путинския режим е пряко доказателство за това.
Като цяло Европа в момента изпитва проблеми със запазването на санкциите, много мощни сили искат отмяната им. От друга страна, последните избори за Европарламент показаха, че путинските сили не успяха да постигнат съкрушителен успех. Те се представиха добре, но не им достигна сила да пробият "защитните огради".
- Изненада ли Ви връщането на руската делегация в ПАСЕ?
- За съжаление, това беше предсказуемо. Русия плаща големи вноски, освен това редица руски правозащитни организации настояваха за това. Техният аргумент беше повторен и от доста западни политици: че ако Русия бъде изключена руснаците няма да имат възможността да се обръщат към Съда за правата на човека.
Това, разбира се, е важно, но аргументът, че така руските граждани ще бъдат защитени от беззаконието и произвола на властите е, като минимум, неискрен. Русия извършва международни престъпления и игнорира задълженията си. Колкото по-скоро рухне путинският режим, толкова повече шансове ще има за правосъдие вътре в страната. А той ще рухне, само ако обръчът на санкциите продължи да се затяга.
Всичко зависи от това, какво ще се случи в Америка, позицията на Тръмп поражда твърде много въпроси. На някои от тях вече може да се отговори и отговорите съвсем не са приятни. Но от друга страна позицията на администрацията на САЩ е достатъчно адекватна. Ако погледнем резултата от действията на администрацията на Тръмп, те са нанесли на путниския режим много по-голям ущърб от администрацията на Обама. А той се опитваше да се договори с Путин до последния момент и на всяка цена.
- А Тръмп не прави ли същото? След провокацията в Керченския пролив той заяви, че няма да се среща с Путин докато не бъдат освободени украинските моряци. Не мина и половин година и сега Тръмп инициира такава среща в Япония. Защо?
- Отношенията на Тръмп с Путин са въпрос, на който, надявам се, ще отговори американското правосъдие. Но мисля, че това е дълга история, която ще научим една след като Тръмп вече не е президент. Ясно е едно - че той има някаква причина за такова поведение и, че Путин разполага с някакви аргументи, които принуждават Тръмп да му "сътрудничи".
А темата за украинските моряци, за съжаление, беше забравена от цяла Европа. Това е точен пример за това как диктаторът проверява степента на реакция на системата. Поредният акт на международен бандитизъм и като цяло реакцията не беше кой знае каква. А какво направи холандското правителство след свалянето на малайзийския самолет - загинаха 298 души, 198 от които холандци? Нищо не направи, защото Путин ще игнорира заключенията на разследването, никой от обвинените няма да бъде предаден на правосъдието. И после? Дипломатически отношения ли да скъсат? Западът трябва да има единна позиция и ако я имаше, щеше да има резултат. Но вие видяхте, че премиерът на Малайзия стигна до там да заяви, че няма никакви доказателства за обвиненията срещу Русия, че ракетата може да е била и украинска. Нивото на цинизъм и безпринципност премина всякакви граници.
- Започва да изглежда, че светът вече свикна с агресията на Путин и вече никой не се изненадва? Докъде ще продължи това?
- Това е спиралата на диктаторите: светът свиква с престъпленията им и всичко лека-полека ескалира. Аз не знам накъде ще се насочи Путин, но той със сигурност ще предприеме нещо. Всъщност, агресията е задължителна компонента на кризата на диктатурата. Всяка вътрешна криза принуждава диктатора да търси външни фронтове, където да "отиграва" вътрешните кризи, доколкото всяка диктатура е неизбежно свързана с нарастване на вътрешните проблеми. Мисля, че няма да измислят нищо принципно ново - има различни варианти, например, анексия на Беларус или продължение на агресията в Украйна...
Но Путин се доближава до границата, когато всяко негово действие ще срещне ново ниво на отпор. Всяко придвижване навътре в Украйна ще бъде съпроводено с несъпоставими загуби. Украинската армия вече е значително по-подготвена отколкото през 2014 година и, като цяло, няма никакви основания да се смята, че жителите на южна Украйна ще посрещат руските войски с цветя.
- Анексия на Беларус по-вероятна ли изглежда?
- Бих я нарекъл по-вероятна, защото там, най-вероятно, ще стане безкръвно. Путин е кагебист, той не е военен и не обича големите жертви. Той винаги съпоставя инвестициите и възвращаемостта. Количеството жертви в Украйна ще бъде голямо и не съм сигурен, че руското население е готово да подкрепи такава война.
Но ако Путин се реши на нещо ново, не изключвам това да бъде някаква хибридна война срещу страна от НАТО. Това ще изведе конфронтацията на ново ниво. Въпросът е как ще отговори НАТО, ако това бъде хибридна война?
И, разбира се, ще продължи хибридните войни със Запада. От гледната точка на Путин това му носи най-голяма изгода: срещу неголеми инвестиции се увеличават все повече защитници на неговата политика. Хаос в Европа, Брекзит - не е ясно какво точно ще се случи. А и Америка е несигурна. Но най-вероятно, това ще бъде главният фронт на Путин. Плюс нефтопроводи, газопроводи, които ще му помагат да държи Европа за гърлото.
Путин добре знае едно нещо — империята е обречена, ако започне да отстъпва. Мисля, че той добре си спомня изтеглянето на съветските войски от Афганистан. Всичко изглеждаше много организирано, но само половин година след това рухна съветската империя в Източна Европа. Съветският съюз изчезна след по-малко от две години. Затова Путин знае, че империята трябва да настъпва, иначе започват проблемите.
- Той способен ли е да натисне "червеното копче"?
- Той е способен да шантажира. Може ли да натисне "червеното копче"? Мисля, че по-скоро да. Той вече е достигнал това състояние. Всеки ден пребиваване на Путин във властта го прави по-опасен, а броят на хората, които могат да го сдържат - все по-малко.
Ние сме в много опасна ситуация, защото безнаказаността на Путин, когато извършва престъпление е като жажда за кръв. Той вече е почувствал вкуса и. При него изцяло отсъства алергия към нови престъпления и е изработен имунитет към безнаказанстта: каквото поискам, това правя.
- Какво бихте казали на Путин, ако се срещнете лично?
- С него няма за какво да се говори, той отдавна е преминал границата. Путин е престъпник. Неговата власт започна с взривените жилищни блокове, тоест с кръв и война. Той трябва да бъде на подсъдимата скамейка.
Макар че опитът показва, че диктаторите, както и главатарите на мафията по различни причини не доживяват до съд - съучастниците им сами решават този проблем.
Превод: Faktor.bg