Държавният глава беше употребен и тепърва ще бъде експлоатиран като едно от оръжията на БСП
Голяма част от българските историци и интелектуалци не разбират или са пасивни за това, което се случва между Украйна и Русия, казва пред Faktor.bg журналистът и водещ на предаването „Свободна зона“ по ТВ Европа
Интервю на Васил Василев
- Г-н Коритаров, защо наричате „аншлус“ натиска на Русия над Украйна и дори си навлякохте гнева на проф. Нина Дюлгерова?
- С проф. Дюлгерова имахме предварителен разговор, в рамките на който тя каза, че семантиката на „аншлус“ е много по-близка до стореното от Русия спрямо Украйна. Експертният лингвистичен анализ ми хареса много и затова използвам понятието. Според мен обаче не само в лингвистичен план, а и до голяма степен и като историческа и политическа ситуация може да бъде правена доста успешна аналогия с аншлуса на Австрия, извършен от Германия през 1938 г. Мисля, че именно понятието „аншлус“ трябва да замени „анексия“.
- Разбират ли българските историци и интелектуалци какво се случва между Москва и Киев?
- Не бих се подписал и не мисля, че разбират какво се случва. Има една висока степен на пасивност, безразличие и страхливост да се поеме отговорност. Трябва да си спомним „Пиянстовото на един народ“ на Иван Вазов. Мой приятел ми разтълкува какво означава – руснаците да ти се виждат като двойни освободители. Българите сме предпазлив народ, който е свикнал да оцелява. Ако нямаме сигурно доказателство за вината на Русия към Украйна, няма да кажем нищо, а ще изчакаме, за да се включим в общ хор, който гарантира анонимност. Българите чакат да видят какво ще стане на големия терен на Великите сили.
- Каква е крайната цел на Русия с провокациите, които прави в Азовско море?
- Действията на Кремъл след 2014 г., включително и в Сирия с намесата в много сериозна концепция за присъствие в Близкия Изток, са насочени към това, че Русия иска да покаже как има самочувствието на велика сила. Освен това, тя иска да покаже, че няма да отстъпи от окупацията на Крим. Това, което се случи в Керченския пролив, може да бъде разглеждано от тази гледна точка – опит на Русия да показва мускули.
- Защо смятате, че Русия е способна да предизвика нова световна война?
- Преди доста години, когато беше жива Анна Политковская, имах не малко разговори и интервюта с нея. Тезата, че Владимир Путин може да предизвика нова световна война не е моя, а нейна. Нейна е и фразата, че „животът в Русия днес е като живота през 30-те години в първата фаза на национал-социализма“. Това го казва голям журналист и нямам никакви основания да поставям под съмнения нейните изводи. Практиката на Русия към Грузия и към Украйна потвърждава думите на Политовская. Русия не би се поколебала да предприеме каквито и да е стъпки, за да съхрани митологията за своето величие.
- Кога трябва да вярваме на Румен Радев – когато казва, че пленените моряци под украински флаг трябва да се освободят от Русия, или като защитава Кремъл от останалите европейски страни?
- Аз не виждам нито една рационална причина да се вярва на Румен Радев, защото той влезе в политиката като един изключително неопитен и неподготвен човек. До ден днешен не е ясно чия концепция и чий политически анализ стои в основата му като кандидат за президент, подкрепен от социалистическата партия. Мая Манолова имаше изключителен престиж и рейтинг, които бяха в пъти повече от тези на Румен Радев. Тя обаче беше пренебрегната от Корнелия Нинова. Лидерът на БСП застана зад напълно неизвестния от гледна точка на политически потенциал ген. Румен Радев. Трябва да си спомним и за разговорите, които са проведени с ген. Леонид Решетников. Съвкупно може да си направим извода за избор на г-н Радев за кандидат-президент. Голямата въпросителна е защо той не разви политическата си експертиза. Това би се случило, ако направи опит да бъде самостоятелен като политическа фигура. Екстравагантните послания и фигури дори с фокусничество обаче могат да донесат успех.
- Държавният глава заяви, че Европа не трябва да е заложник на украинските амбиции. На кого тогава според президента трябва да бъдем заложници?
- Според мен, той не е имал съветник, който да коригира неговото говорене, за да допуска подобни реплики, с които казва, че не трябва да сме заложници на международни структури, към които стратегически страната ни се стремеше към членство. Не бива да се търси нищо сериозно в говоренето на Румен Радев. Липсата на познания, повърхностното говорене и хаотичните му политически действия не са повод за сериозни анализи и за доверие.
- Успява ли да употреби успешно президента Корналия Нинова за предстоящите избори?
- Разбира се. Румен Радев беше употребен и тепърва ще бъде експлоатиран като едно от оръжията на БСП, чрез които ще се опитва да доказва, че е потенциална алтернатива. В контекста на европейските избори, левицата ще заложи на три основни компонента – на национализъм, на откровен антиатлантизъм и на преплитане с президента Румен Радев.
- Ако плановете на Корнелия Нинова не се сбъднат, какво ще се случи с политическата кариера на държавния глава?
- Няма да се случи нищо. Г-н Радев ще си остане президент. Той има достатъчно време, за да довърши своя мандат. Президентската двойка не е Румен Радев и Илияна Йотова, която има политически потенциал, а Румен и Десислава Радеви. В крайна сметка, те ще са реализирали една своеобразна българска мечта. Правя съпоставка с американската мечта като понятие. Със сигурност в САЩ има много хора, които не са генерали, но искат да извадят генералския жезъл. В случая ген. Румен Радев извади една генералска палка.
- Възможно ли е държавният глава да реализира свой проект или дори партия, зад която да застане?
- Досегашните практики, в които бивши президенти оглавяват партии, както Петър Стоянов и Георги Първанов, показват, че са неуспешни. Не мисля, че Румен Радев би направил подобна грешка. В крайна смета е едно какво мисля аз, а друго – какво ще стане. Ако Румен Радев направи проект, той едва ли ще бъде успешен.