Неоспорим исторически факт е, че Българската екзархия е последната канонична църква, присъствала на нашата територия преди присъединяването на Македония към Югославия
Искрено вярваме и се надяваме, че Българската патриаршия има цялото историческо и канонично право, но и задължение, да признае автокефалността на Охридската Архиепископия, казва пред Faktor.bg родолюбецът архимандрит Партений
Игуменът на Бигорския манастир архимандрит Партении е завършил богословие в университета в Скопие. След това заминава за Света гора, а през 1995 година отива в Бигорския манастир, където заживява монашески живот.
Същата година е ръкоположен за йеродякон, а на следващата година става игумен на манастира.
През 1998 година става архимандрит.
Негово дело е възстановяването на манастира.
Интервю на Стойко Стоянов
- Ваше Високопреподобие игумен Партений, позицията на монасите от Бигорския манастир след подписването на Договора за приятелство и добросъседство между България и Македония предизвика голям интерес у нас, какво Ви накара първи от духовенството на двата народа да застанете зад тези исторически истини, извън политическите интереси?
- Като монашеско братство, което служи на истината и познава историята, ние винаги сме говорили за потребността от приятелство и добросъседство, без разлика коя политическа партия беше на власт.
По същия начин изразихме своята позиция по Договора, македонският и българският народи имат отлични предпоставки да живеят в братолюбие и взаимно уважение.
Тук, преди всичко, имам предвид всички неща от историята, които силно ни свързват, започвайки от дейността на Светите равноапостоли Кирил и Методий и техните ученици, та до днес.
Тъкмо затова, когато този естествен и дългоочакван договор беше подписан веднага и нелицемерно го поздравихме. Ние еднозначно подкрепяме един много важен за обществото договор, чийто генезис започва още от обявяването на независимостта на Република Македония и чиято идея беше разглеждана от всички досегашни правителства на страната ни.
За нас няма никакво значение кое правителство е подписало Договора, а това, че той най-накрая беше реализиран и вярваме, че бъдещето ще донесе добруване на Македония и България.
Бихме изглеждали лицемери, ако сега не подкрепим това, за което дълго време сме се застъпвали.
- Присъединява ли се към Вашата родолюбива позиция и Охридската архиепископия, която е качила вашата позиция на своя сайт?
- Напълно. За повечето от архиереите на Светия синод на Македонската православна църква – Охридска архиепископия(МПЦ-ОА), знаем, че със сигурност ни подкрепят. Сред тях е и нашият Дебърско-кичевски митрополит Тимотей, който много добре познава историята и е наясно с актуалните въпроси. Освен това голямата част от клира на МПЦ-ОА познават нашето мислене по този въпрос.
- Казвате ясно, че почти един век в колективното съзнание на македонския човек и народ са насаждани „пропагандни отрови“, кои от тях бяха най-опасните?
- Всъщност тези пропагандни отрови тровят македонското население от много отдавна – може би от средата на XIX век. Но особено страшно и непоносимо положението става след като вардарската част от Македония попада под сръбска власт през 1918 година. Тогава започва системното сърбизиране на македонския народ. Най-силно пострада македонското духовенство, което остава вярно на своята поместна църковна йерархия – Екзархията. Екзархийските владици са прогонени, много игумени, монаси, свещеници са измъчвани и убивани.
За това сме писали много пъти…
Сръбската пропаганда от онова време стига до там, че е забранено всенародното празнуване на делото на Светите Кирил и Методий, Свети Климент Охридски, на всичко, което свързва народа с неговите духовни корени.
Да не говорим за дейците на ВМРО: беше достатъчно някой да спомене името на някои от героите на ВМРО, за да бъде убит…
Тук искам да заявя, че днес ние нямаме нищо срещу Сръбската православна църква, нито против сръбския народ – нито троха омраза, но все пак историята трябва да се знае, за да не се повтори.
Пропагандата продължава и по времето на комунизма, особено след Информбюрото през 1948 година и влошаването на отношенията между Югославия и НРБ. Тогава започва безмилостната кампания против истинската история. Изведнъж, в учебниците по история Екзархията се превръща в най-големият неприятел на македонския народ и се крие фактът, че много македонски духовници, възрожденци, учители, обществени дейци са участвали в нейното създаване, с радост са я приели и са били част от нея.
След това, от македонската история съзнателно са изтрити и очерняни събития и личности, които са неотделима част от нея. Така, например, Тодор Александров е превърнат в една от най-мразените личности, защото „се борел против Македония! Виждате ли иронията?!
Същото се случва и с марша на македонските революционери „Изгрей зора на свободата“(в края на интервюто, чуйте как монасите от Бигорския манастир изпълняват песента, б.р.). В Македония все още има хора, които не знаят, че тази песен всъщност е официалният химн на първата македонска държава от 1945 до 1948 година. А след това изведнъж става неудобна и неприятелска. Помислете само, колко силно тя изразява вътрешния копнеж на поробения македонец за свобода: „с юнашка кръв ще ви удавим и пак ще се освободим“. Каква болка за Отечеството трябва да чувства човек, за да изпее тези думи! Възвишено!
Доста големи вреди нанесе на македонския народ и романтичната теза, че македонският народ има пряк античен произход. Никой не оспорва това, че всички епохи оставят културно наследство за следващите, но да се набляга толкова силно на античното потекло, за сметка на онова, което е автентично твое и близко по дух, е неоснователно и ненаучно.
Народността е културно-историческа категория, а не лабораторна генетика. Езикът, вярата и територията, според историографската наука, са трите основни главни етнообразуващи фактори.
Колко вредно и пагубно е да изграждаме някакъв мит и романтична история, да повярваме в него и да занемарим такива личности и събития от нашата истинска история, с които можем да се гордеем пред целия свят.
Пример за това са Светите Седмочисленици и техните последователи, които не с меч и кръв, а със словото Божие, с добрина и любов са обединили огромни народи и пространства. Тези хора са богатство за целия свят и с право можем да ги наречем бащи на цяла Европа, тъй като те проповядват идеята за равноправност на всички народи и езици десет века преди създаването на обединена Европа. Ето, това са главните герои и родоначалници на нашата обща история.
- Кои български, македонски и международни сили имаха и имат интерес двата братски народа да се мразят почти век и да живеят в раздор?
- „Нашата борба не е против кръвта и плътта, а против началствата, против властите, против светските управители на тъмнината от този век, против поднебесните духове на злобата“ (Ефес. 6,12) – е написал великият учител и просветител на народите, Свети Апостол Павел.
Следователно, смятам, че силите, които действат против братолюбието и разпространяват омраза, ги има във всички народи. Впрочем, злото действа и в нас самите, затова е необходима борба най-напред със собствения ни егоизъм, злото, както казва съвременният светител Паисий Светогорец: „Ако не се трудим доброто да надделее в нас самите, как тогава то ще може да надделее в света“...
Значи, изворът на тези сили ни е известен, а оръжието против него ни дава Апостол Павел в посланието към ефесяните:
„Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.
Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за брониран нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.
А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; (Ефес. 6,13-17)“.
- Какво се случи напоследък в Македония и защо вярвате, че е настъпило време свободно да изразите своето мнение по важни държавни въпроси?
- Нашето братство е известно с това, че непрекъснато свидетелства за истината и често заема позиция, прави изявления, апели, проповеди. Така че, не е за пръв път да дадем гласност на своето мнение за нещо, което е от обществена важност.
Както вече казах, подкрепихме еднозначно, но и аргументирано подписването на Договора.
- Коя е последната канонична църква, присъствала на ваша територия, преди присъединяването на територията на днешната ви държава към Югославия, това не е ли Българската екзархия, която 1945 г. получава признание от Вселенската патриаршия?
- Това е неоспорим исторически факт. Тук бих добавил, че и главните дейци и борци за обновяването на автокефалната македонска църковна йерархия са били възпитаници, клирици и миряни именно на Екзархията.
- Не е ли редно тогава вашата Църква да получи автокефалия от София, тъй като образно казано едната е църква майка, а другата е църква дъщеря?
- Ние искрено вярваме и се надяваме, че Българската партиаршия, като наследница на Екзархията, има цялото историческо и канонично право, но и задължение да признае автокефалността на Охридската Архиепископия, възобновена в лицето на Македонската православна църква. Защото едни от най-големите борци за нейното създаване и функциониране са били именно от Македония. Между тях са Райко Жинзифов от Велес, книжовните дейци и пламенни борци за народна просвета Константин и Димитър Миладинови, Йордан Хаджи-Константинов-Джинов, Григор Пърличев, Методи Кусев и много други. Към тях е и нашият известен писател, обществен деец и революционер Натанаил, роден в скопското село Кучевище, който през септември 1872 година е ръкоположен за пръв екзархийски митрополит в Охрид.
Сред най-известните борци за създаването на Екзархията е и големият възрожденец, писател, народен деец и духовник Партений Зографски (родом от Галичник), митрополит Полянски и Нишавски, който за малко да стане и първият председател на Екзархията.
Скопският митрополит Неофит, роден в Охрид, архимандрит Панарет (по-късно Брегалнишки епископ), по произход от Ресенско, Велешкият митрополит Мелетий и архимандрит Евлогий, родени в Битоля, са също така част от автохтонния висш клир на Екзархията.
Нещо повече, тъкмо македонското духовенство и население гине и страда за Екзархията по време на сръбския режим. И ще е жалко, ако ние, днешните техни потомци не получим ръка от София. Затова Българската църква, като единствената истинска и достойна Майка Църква, с открито сърце трябва да признае Македонската църква, която вече половин век успешно върши своята пастирска и евангелска мисия, и е приета от всички православни, без разлика от тяхната национална принадлежност.
Ето един пример: в Бигорското братство имаме монаси - сърбин, ром, палестинец, а в момента и един послушник албанец.
- Смятате ли, че Вселенската патриаршия има основание да се притеснява от факта, че ваши духовници се обучават като студенти в учебните заведения на Руската църква, а така Кремъл постига близост до Света гора за влияние на Балканите?
- Нашите деца учат православно богословие не само в Русия, но и в Гърция, Румъния, България… Имаме изключително добри отношения и с много високопоставени църковни представители от Вселенската патриаршия, Атинската архиепископия и Света Гора.
Не сме запознати с големите геостратегически игри, нито се интересуваме от тяхното евентуално действие.
Нас, като православни християни еднозначно трябва да ни интересува единството и любовта во Христа.
- Притеснява ли ви мълчанието на Българската православна църква за постигнатия исторически Договор между двете държави?
- Очакваме и тя с радост да приеме и да действа в посоката на казаното дотук. Мнозина от архиереите на Светия синод на БПЦ, с които и лично се познаваме, приветстват този Договор, отнасят се с голяма благосклонност към МПЦ-ОА и искат да я видят автокефална заедно с всички останали поместни православни църкви. Между тях е и смиреномъдрият и богопросветлен български патриарх Негово светейшество Неофит, с когото сме лични приятели.
- Но БПЦ не коментира и каноническия казус с църковността на вашата територия, възможно ли е зад това поведение да се крият руски интереси?
- БПЦ сега трябва смело и братолюбиво да подаде ръка на Охридската архиепископия. За това не са потребни чужди инструкции, а еднозначно признаване на историческата истина.
В тази посока би съдействала и Руската православна църква, която е голяма сила в православния свят и която отлично знае къде е истината.
Сигурен съм, че и тя иска да бъде изцелена тази голяма рана на православието и да бъде поправена историческата неправда, така че би трябвало да подкрепи БПЦ в това спасителен порив.
- Бихте ли приели София, а не Москва да е медиатор в спора за вашата църква между Скопие, Цариградската патриаршия и Белград?
- Наистина би било срамно, при толкова силната историческа и канонична свързаност между нас, която е известна на всички, особено на Москва, да позволим медиатори да имат решаваща роля в решаването на въпроса с нелогичното непризнаване на МПЦ-ОА. Жалко е, че днес Охридската архиепископия има нерешен статут.
Томосът (от гръцки: τόμος е постановление на предстоятел на поместна църква по важен въпрос засягащ църковното устройство и организация. Някои томоси са наричани “майчини” или “майчински” предвид предоставяната автокефалия. Обичайно томосите са с тържествен преамбюл като Конституция) за автокефалност на Руската църква е подписан и от тогавашния Охридски архиепископ с неговата официална титла, позната на църковната и научна общност.
Впрочем, и Охридската архиепископия е нещо, което силно ни свързва, защото векове е била наша обща църква. Затова нейното признаване от БПЦ би представлявало голям исторически акт, който ще подпечата духовното сродство и братолюбието между нашите народи.
- Как българи и македонци трябва да опазим това духовно сродство и близост и да не допуснем разликите да станат отново причина за омраза и раздори?
- Като свято пазим нашата обща христоцентрична история, но в същото време уважаваме и своите различия, без разгорещени размисли.
На всички трябва да ни е ясно, че от нашата обща цивилизационна люлка са излезли двата братски народа, македонският и българският, всеки със своите национални особености.
Общата история и собственото национално чувство днес трябва еднакво да се уважават и от двете страни.
Тесногръдият квазипатриотизъм, основан на романтични митове и извратено тълкуване на историческите факти, и последван от непризнаване на националните особености, нанася много по-голяма вреда на братолюбието и сближаването, отколкото каквото и да било друго.
Нашата крайна цел е единството в Божията любов, а не раздори и омраза.
Дълги векове сме живели обединени от тази спасителна истина.
Нека Бог ни укрепи и сега в Своята любов! Амин!
Б.Р. Faktor.bg публикува интервюто с игумен Партений и на македонски език:
Игуменот на Бигорскиот манастир: Бугарите и македонците се бракja, имаат општа цивилизациска лулка
Игумен Партений
- Ваше Високопреподобие, игумен Партений, позицията на монасите от Бигорския манастир след подписването на Договора за приятелство и добросъседство между България и Македония предизвика голям интерес у нас, какво Ви накара първи от духовенството на двата народа да застанете зад тези исторически истини, извън политическите интереси?
- За потребата од пријателство и добрососедство помеѓу нашите две држави ние, како монашко братство кое ѝ служи на Вистината и ја познава историјата, говоревме постојано, без разлика која политичка партија беше на власт. Како што и кажавме во нашиот став за Договорот, македонскиот и бугарскиот народ имаат одлични предиспозиции да живат во братољубие и меѓусебно почитување. Тука, пред сè, мислам на сите оние нешта од историјата што силно нè поврзуваат, почнувајќи од дејноста на Светите Рамноапостолни учители Кирил и Методиј и нивните ученици, па сè до денес. Токму затоа, кога овој природен и долгоочекуван Договор беше потпишан, ние веднаш нелицемерно го поздравивме. Едноставно, ние поддржуваме еден општествено многу важен договор, чија генеза трае уште од осамостојувањето на Р. Македонија и чија идеја беше разгледувана од сите досегашни влади на нашата држава. Нам воопшто не ни е битно која влада го потпишала Договорот, туку тоа дека тој е конечно реализиран и веруваме дека во иднина ќе донесе значителна добробит за двете земји. Би испаднале лицемери доколку сега не го поддржевме она за што цело време се залагавме.
- Присъединява ли се към Вашата родолюбива позиция и Охридската архиепископия, която е качила позицията на своя сайт?
- Секако. За повеќето од архиереите на Свештениот Синод на МПЦ-ОА, со сигурност знаеме дека нè поддржуваат. Во нив спаѓа, се разбира, и нашиот надлежен Митрополит Дебарско-кичевски г. Тимотеј, кој мошне добро ја познава историјата и е свесен за актуелните прашања. Патем и добар дел од високиот и нискиот клир на МПЦ ОА воглавно го знаат нашето мислење по ова прашање.
- Казвате ясно, че почти един век в колективното съзнание на македонския човек и народ са насаждани „пропагандни отрови“, кои от тях бяха най-опасните?
- Всушност таквите пропагандни отрови започнуваат да го трујат македонското население уште од многу порано – можеби некаде од средината на XIX век. Но особено страшно и неподносливо било после конечното потпаѓање на вардарскиот дел од Македонија под српска власт во 1918 година. Тогаш започнало систематско србизирање на македонскиот народ. Најсилно пострадало македонското духовенство што останало верно на својата домашна црковна јерархија Егзархијата. Егзархиските владици биле протерани, многу игумени, монаси, свештеници, биле измачувани и убивани. За тоа сме пишувале во повеќе наврати... Српската пропаганда во тоа време одела дотаму што било забрането сенародното празнување на споменот на Светите Кирил и Методиј и на Свети Климент Охридски, односно на сè што гo поврзувало народот со своите духовни корени. А за дејците на ВМРО и да не зборуваме: доволно било само некој да спомне име на херој од ВМРО за да биде веднаш стрелан... Тука сакам да нагласам дека ние денес немаме ништо против СПЦ, ниту против српскиот народ - ни една трошка омраза, но, сепак, историјата мора да се знае да не се повтори.
Пропагандата продолжила и во комунистичко време, а особено после Информбирото од 1948 и нарушувањето на односите помеѓу ФНР Југославија и НР Бугарија. Тогаш започнала безмилосна кампања против вистинската историја. Наеднаш, во учебниците по историја, Егзархијата станува најголемиот непријател на македонскиот народ, а вешто се прикрива фактот дека многу духовници, преродбеници, учители, општествени дејци од Македонија учествувале во нејзиното создавање, со радост ја прифатиле и биле дел од неа. Потоа, од македонската историја биле намерно бришени или оцрнувани настани и личности што се нераскинлив дел од неа. Така, на пример, Тодор Александров станува една од најомразените личности, што наводно се борел против Македонија! Гледате ли каква иронија?! Истото се случува и со Маршот на македонските револуционери: „Изгреј зора на свободата“. Во Македонија сè уште има луѓе кои не знаат дека оваа песна била, всушност, официјалната химна на првата македонска држава, од 1945 до 1948. Меѓутоа после тоа таа веднаш станува неподобна и непријателска. А замислете колку силно таа го изразува внатрешниот копнеж на поробениот Македонец за дарот на слободата: „со јуначка крв ќе ве удавиме и пак ќе се ослободиме“. Колкава болка за Татковината треба да чувствува човек за да го пее тоа! Возвишено нешто!
Доста голема штета на македонскиот народ му нанесе и романтичната теза дека, наводно, македонскиот народ имал директно античко потекло. Во ред – никој не оспорува дека сите епохи оставаат културното наследство за следните, но да се даде еден толку силен нагласок на античкото потекло, за сметка на она што е автентично твое и блиско по дух, е неосновано и ненаучно. Народноста е културно-историска категорија, а не лабораториска генетика. Јазикот, верата и територијата, според историографската наука, се трите главни етнообразувачки фактори. И колку е штетно и погубно кога ќе изградиме некој мит и романтична историја и поверуваме во нив како да се вистина, занемарувајќи такви личности и настани од нашата вистинска историја со кои можеме да се гордееме пред целиот свет. Пример за тоа ни се Светите Седмочисленици и нивните наследници, кои не со меч и крв, туку со словото Божјо и со добрина и љубов освоиле огромни народи и пространство. Тие луѓе се богатство за целиот свет и со право можеме да ги наречеме татковци на цела Европа, бидејќи идејата за рамноправност на сите јазици и народи тие ја проповедале десет века пред создавањето на обединета Европа. Ете, тие се главните херои и родоначалници на нашата заедничка историја.
- Кои български, македонски и международни сили имаха и имат интерес двата братски народа да се мразят почти век и да живеят в раздор?
- „Нашата борба не е против крвта и плотта, туку против началствата, против властите, против светските управители на темнината од овој век, против поднебесните духови на злобата“ (Ефес. 6,12) – напишал великиот учител и просветител на народите, Светиот Апостол Павле. Следствено, сметам дека таквите сили што дејствуваат против братољубието и шират омраза, ги има кај сите народи. Впрочем, злото дејствува и во нас самите поединечно, па затоа е неопходна борба најпрво со сопствениот егоизам, зло - како што вели современиот светител Паисиј Светогорец: „Доколку не се трудиме доброто да надвладее во нас самите, како тогаш би можело да надвладее во светот?“ Значи, изворот на тие сили е извесен, а оружјето против нив ни го дава Апостолот Павле во продолжение на своето Послание до Ефесјаните: „Поради тоа примете го сето оружје Божјо, за да можете да се браните во лош ден, та, откако ќе победите, да се одржите. И така стојте, откако ќе се опашете со вистината и ќе се облечете во оклопот на правдата, и нозете да ви бидат обуени во приправност за да благовестите мир. А над сè, земете го штитот на верата, со кој ќе можете да ги угаснете сите вжештени стрели на лукавиот; земете го и шлемот на спасението и духовниот меч, кој е словото Божјо!“ (Ефес. 6,13-17)
- Какво се случи напоследък в Македония и защо вярвате, че е настъпило време свободно да изразите своето мнение по важни държавни въпроси?
- Нашето братство е познато по тоа што неотстапно ја сведочи Вистината и често пати излегува со свои ставови, апели, проповеди, соопштенија. Така што, ова не е прв пат да дадеме свое мислење за нешто што е од општествена важност. Едноставно, како што веќе кажавме, Договорот беше потпишан и ние веднаш потоа го поддржавме, се разбира, аргументирано.
- Коя е последната канонична църква, присъствала на ваша територия, преди присъединяването на територията на днешната ви държава към Югославия, това не е ли Българската екзархия, която 1945 г. получава признание от Вселенската патриаршия?
Тоа е неоспорлив историски факт. Тука би додале и дека главните дејци и борци за обновата на автокефалната македонска црковна јерархија беа воспитаници, клирици или приврзаници токму на Егзархијата.
- Не е ли редно тогава вашата Църква да получи автокефалия от София, тъй като образно казано едната е църква майка, а другата е църква дъщеря?
- Ние искрено веруваме и се надеваме дека Бугарската Патријаршија, како наследница за Егзархијата има целосно историско и канонско право, но и обврска, да ја признае автокефалноста на Охридската Архиепископија, возобновена во лицето на Македонската православна Црква. Зашто едни од најголемите борци за нејзиното создавање и понатамошно функционирање биле токму од Македонија. Помеѓу нив се вбројуваат: Рајко Жинзифов од Велес, книжевните дејци и огнени борци за народната просвета: Константин и Димитар Миладинови, Јордан Хаџи-Константинов Џинов, Арсениј Јовков, Григор Прличев, Методиј Кусев и многу други. Исто така, тука спаѓа и нашиот познат писател, општествен деец и револуционер, Натанаил, роден во скопското село Кучевиште, кој во септември 1872 година бил ракоположен за прв егзархиски митрополит во Охрид. Меѓу најгласните борци за создавање на Егзархијата бил и големиот преродбеник, писател, учебникар, народен деец и духовник, Партениј Зографски (родум од Галичник), митрополитот Пољански и Нишавски, кој за малку ќе станел и првиот претстојател на Егзархијата. Митрополитот Скопски Неофит, роден во Охрид, архимандритот Панарет (подоцна Брегалнички епископ), по потекло од Ресенско, Митрополитот Велешки Мелетиј и Архимандритот Евлогиј, родени во Битола, се исто така, дел од автохтониот македонски висок клир на Егзархијата. И уште повеќе, токму македонското духовенство и население гинело и страдало за Егзархијата во време на српскиот режим. И жално би било доколку ние, денешните нивни потомци, не добиеме рака од Софија. Затоа Бугарската Црква, како единствена вистинска и достојна Мајка-Црква, со широко срце треба да ја признае Македонската Црква, која, еве, веќе половина век успешно ја врши својата пастирска и евангелска мисија во една мултинационална држава, и е прифатена од сите православни, без разлика на нивната национална припадност. Ете, на пример, во бигорското братство имаме еден монах Србин, друг Ром, трет Палестинец, а во моментот имаме и еден искушеник етнички Албанец.
- Смятате ли, че Вселенската патриаршия има основание да се притеснява от факта, че ваши духовници се обучават като студенти в учебните заведения на Руската църква, а така Кремъл постига близост до Света гора за влияние на Балканите?
- Наши деца учат православно богословие не само во Русија, туку и во Грција, Романија, Бугарија... Ние имаме исклучително добри односи и со многу црковни великодостојници од Вселенската патријаршија, Атинската архиепископија и Света Гора. Не сме запознаени со високите геостратешки политички игри, ниту пак сме заинтересирани за нивното евентуално дејствување. Едноставно, нас православните треба да нè интересира единството и љубовта во Христа.
- Притеснява ли ви мълчанието на Българската православна църква за постигнатия исторически Договор между двете държави?
- Очекуваме и таа со радост да го прифати и да дејствува во правец на горе кажаното. Многу од архиереите на Свештениот Синод на БПЦ, со кои и лично се познаваме, го поздравуваат овој Договор, имаат голема благонаклоност кон МПЦ-ОА и сакаат да ја видат во заедница со сите помесни православни цркви, како автокефална. Меѓу нив е и смиреномудриот и богопросветлен Патријарх Бугарски, Неговата Светост Неофит, со кого имаме лично пријателство.
- Но БПЦ не коментира и каноническия казус с църковността на вашата територия, възможно ли е зад това поведение да се крият руски интереси?
- БПЦ сега треба храбро и братољубиво да постапи и да ѝ подаде рака на Охридската Архиепископија. За тоа не се потребни никакви туѓи инструкции, туку едноставно прифаќање на историската вистина. Во таа насока, секако, би содејствувала и Руската Православна Црква, која е голема сила во православниот свет и која одлично знае каде е вистината. Уверен сум дека и таа посакува конечно да се исцели оваа голема рана на Православието и да се исправи историската неправда, така што би требало да ја поддржи БПЦ во овој спасителен потег.
- Бихте ли приели София, а не Москва да е медиатор в спора за вашата църква между Скопие, Цариградската патриаршия и Белград?
- Навистина би било срамно, покрај толку голема историска и канонска поврзаност меѓу нас, која сите ја знаат, особено Москва, да дозволиме медијатори да ја имаат пресудната улога во решавањето на прашањето со нелогичното непризнавање на МПЦ-ОА. Жално е што денес Охридската Архиепископија има нерешен статус. На томосот за автокефалност на Руската Црква потпишан е и тогашниот Охридски Архиепископ со неговата официјална титула што ѝ е позната на црковната и научната јавност. Впрочем, и Охридската Архиепископија е нешто што силно нè поврзува, зашто таа со векови била наша заедничка црква. Затоа нејзиното признавање од страна на БПЦ би преставувал голем историски чин, кој ќе го запечати духовното сродство и братољубието помеѓу нашите народи.
- Как българи и македонци трябва да опазим това духовно сродство и близост и да не допуснем разликите да станат отново причина за омраза и раздори?
- Со тоа што свето ќе ја пазиме нашата заедничка христоцентрична историја, но во исто време ќе се почитуваме и во своите различности, без вжештени размислувања. На сите треба да ни е јасно дека од нашата општа цивилизациска лулка до денес се издвоиле нашите два братски народа, македонскиот и бугарскиот, секој со своите национални посебности. Заедничката историја и посебното национално чувство денес, треба подеднакво да се почитуваат од двете страни. Тесноградиот квазипатриотизам, заснован на романтични митови и извртено толкување на историските факти, и проследен со непризнавање на меѓусебните различности, му прави многу поголема штета на братољубието и зближувањето од било што друго. Нашата крајна цел е единство во љубовта Божја, а не раздори и омраза. Долги векови сме живееле обединети во таа спасителна вистина. Бог нека нè утврди и сега во љубовта Своја! Амин!