Костов носи вина, за да потънат парите на задграничните дружества

Финансовото разузнаване не работеше, защото го контролираше Доган, казва финансовият експерт

Кольо Парамов е депутат в 36-то Народно събрание, главен ревизор на БНБ. Стана популярен като съветник за един ден на премиера Бойко Борисов. Финансовият консултант е и лидер на Обединената социалдемокрация и противник на олигархичния модел в БСП. Faktor.bg го потърси, за да коментира взривоопасната тема с тайните сметки на българи в офшорните зони.

Интервю на Мая Георгиева

-  Г-н Парамов какво е „заровено” в офшорните сметки на Българите, какви изненади и скандали можем да чакаме да изскочат от тях?

- Офшорните зони са тема на бъдещето. Тепърва ще се говори твърде много за това, заради тях светът преживява втори икономически кризисен бум след кризата от 1927-1931 г. Втори – колосален, защото сега парите се движат твърде бързо към 82 зони в света. По някои скромни изчисления в тези закрити финансови архипелази е скрито богатство в размер на 31 трилиона долара, в специални сметки, на милиони клиенти. Сред тях има и българи. Кои са те, колко пари има прехвърлени там, от къде са тези капитали, как са пратени и не на последно място сигурни ли са, тепърва предстои да разберем. Кризата в Кипър,  постави въпроса за сигурността на тези средства и вече се превръща в основния за много от собствениците. 

По закон всички български инвеститори в  чужбина би следвало да  декларират в БНБ за нивата на инвестицията и за вариантите по финансирането, но повечето от тях нито са го направили, нито имат намерение да постъпят така. Така, че днес проблемът не е за регистрираните пари в БНБ, които имат доказан произход, а за черните, присвоени или и скрити пари. Най-интересното от цялата сага с офшорните пари е, че от сега нататък информацията за тях ще тече бавно и дълготрайно. Така, че „заровеното” като информация, скандално ще изважда на повърхността връзката между управляващи – бизнес – политика и влиятелните кръгове в държавата. Ние обаче имаме интерес да знаем това, за да изясним кой как ни е управлявал и кой как е забогатявал в годините на прехода. Нали искаме активно гражданско общество!

- Хората, занимаващи се с  финансово разузнаване и експерти от банковите среди имат ли приблизителна информация какъв обем български капитали се крият по тези сметки?

- Категорично нямат ясна представа. След 2001 г. новоназначеният шеф на финансовото разузнаване Васил Киров, като бивш заместник на тази служба направи доста сериозни поразии. За огромно съжаление за периода 2001-2008 г. Ахмед Доган бе сложил ръка върху действията на този човек, чрез зам.- министъра на финансите Нихат Зия, а контраразузнаването нямаше и грам информация по тези въпроси. Освен това бившите финансови министри Милен Велчев и Пламен Орешарски нямаха интерес да се работи в тази посока, защото трябваше да настъпят червените олигарси и интересите им. За съжаление никой у нас днес няма точно представа в какъв обем са българските капитали, които са изнесени в офшорките. По мои лични пресмятания тези пари са около 10 млрд. евро, но това не е сигурно. Изчисленията са свързани с разликите по бюджетите през последните 15 години, нереалните приходи, отклонените пари от контрабанда и други по-специфични източници.

- След демокрацията ли започна тази практика, защо я предпочитат българските милионери и мафиоти, какво  представляват шифърните сметки?

- Тази практика започна още от 1990 г. и тя е съвсем нормална за пазарните икономики. Всеки милионер иска да е презастрахован за някакво друго негово бъдеще и затова са му нужни скрити пари. Те могат да се маскират в Швейцария, на островите Ман и Пърси, в Белиз и на още близо 80 места в света. Има и друга вероятност – така както са внесени, тоест, депозирани, парите да бъдат загубени, тъй като много от специалните сметки са кодирани, с уникален шифър и не са известни на наследниците на инвеститора и милионер.

- Кои са най-привлекателните офшорки, имат ли българите предпочитани места?

- Българите, които имат сметки в офшорките, сега ежедневно тръпнат и се тревожат за няколко неща – да няма публичност за парите им, да не се смени законодателството и гаранция за съответния офшор, да не му конфискуват парите поради фалит на банката и други подобни катаклизми. Така, че да си богат с много изнесени, откраднати или заработени пари навън в офшорките също не е лесна работа. Като привлекателност и сигурност днес за нашите милионери са английските офшори, Швейцария, и островите в Индийския океан. Арабските емирати са също предпочитани райони за инвестиции.

- Смятате ли, че с подобни сметки са и много политици, които осребриха прехода, от коя партия са най- активни?

- Няма да бъде коректно да изброявам имена, тъй като става дума за много прецизна информация. Убеден съм обаче, че най-много партийци, които успяха да се възползват от офшорките, са свързани с БСП. Хората на Костов от 1999 до 2001 г. също не се погнусиха от тези услуги. От НДСВ също не останаха назад, защото точно по тяхно време се препраха най-много пари от вторичната приватизация. От БСП бяха най-подготвени и естествено най-успешно се вписаха в първия етап на утвърждаване на търговските банки през 1990 – 1996 г. БСП имаше кадри, които имаха опит от преди 1989 г., например с външно търговските дружества в чужбина. Парите останаха в ръцете на тези, които имаха право да се разпореждат с тях и ги скриха в офшорните зони. Тези средства не се върнаха в България, след демокрацията, защото щяха да бъдат осветени. Костов, като финансов министър заблуди Филип Димитров да закрият Министерството на външно-икономическите връзки след 13 октомври 1991 г. и така вторичният контрол по съществуването на задграничните дружества отпадна. А тези пари са на целия български народ. И понеже Живков и Жвиковистите не очакваха такъв развой – да паднат от власт, приписаха тази нагла кражба на Андрей Луканов. Той не беше на себе си, когато констатира, че ефектът на промяната в негатив се връща към него като бумеранг. Тогава още през май 1996 г. той настояваше като депутат, че след завършването на голямата златна ревизия в БНБ, задължително трябва да се върнем към темата за парите на външнотърговските дружества. А може би тази настойчивост му коства живота.

- Като бивш главен ревизор на БНБ вие сте се занимавал с парите и сметките на външнотърговските дружества на комунистическа България, контролирани от ДС, имате ли представа колко пари потънаха в тях?

- Ще ви отговоря от зад напред. В тези дружества имаше 1, 530 млрд. долара, а фирмите бяха около 385. Те бяха регистрирани в чужбина и имаха по един или най-много двама разпоредители. На тяхно име останаха тези пари. В министерството на икономиката бяха върнати пари само от едно дружество. По-късно тези дружества имаха присъствие и в български банки – например милионите на ИНКО. Там като адвокат или юридически консултант през 90-те години активно участва Даниел Вълчев, един от лидерите на „България на гражданите”. Днес той е чист като икона от Даниловския манастир и обещава да ни управлява утре по-добре от вчера. Парите на външните дружества не се върнаха през 1990 – 1992 г. и виновни за това са Иван Костов и заместникът му Светослав Гаврийски. Не положиха грижи и държавническо поведение, което да гарантира, че остатъците по тези сметки да бъдат докладвани коректно в София и преведени на Министерство на финансите.

- Вярно ли е, че заради проследяването на парите на задграничните дружества сте уволнен от БНБ, каква е истината, защо беше скрит пътя на тези пари?

- От ноември 1995 г. до април 1997 г. аз се занимавах сериозно със златната ревизия в БНБ. От май 1997 г. започнах подготовка за проверка на „спящите пари”. Подготвях програмата дълго, включително и след идването на Гаврийски в БНБ, но бяха предаден отвътре – от Сметната палата. Тогава там за БНБ отговаряше Надежда Сандолова, тази същата дама, която сега службите в европейската сметна палата съдят за някакви проблеми. Подцених отношенията си с нея  и пострадах. Като изявен СДС лидер в Сметната палата Сандолова нямаше и понятие от практически ревизии, но имаше голяма политическа власт и надмощие. Когато и споделих, че започвам засичане на доставките на петрол към „Нефтохим”  в размер на 150 млн. долара, които са  от структурния заем на Световната банка, си осигурих заповедта за уволнение, но останах чист пред съвестта си. Ако бях останал в БНБ, остатъците от външно-търговските дружества щяха да бъдат открити, тъй като архивът на „Литеск банк” – Бейрут и „Минерал банк” бяха на лице. За съжаление не успях. Тези пари, откраднати от гражданите и изнесени навън днес се превърнаха в огромни хотели на Слънчев бряг и луксозни хасиенди в „Бояна”, а българският социален фонд загуби близо 3 млдр. днешни пари.

- Може ли държавата да се надява, че поне част от тези суми могат да бъдат върнати?

- Вече не може, пенсионерите да гладуват и да продължат да гласуват за политическите шмекери на прехода, които са печално известни. Те успяха да наложат  образеца за уникалната лъжа, отнасяйки за България един ущърб, заради бездържавност и беззаконие. Парите няма да бъдат върнати, защото „официално” са присвоени. Казвам официално, защото наистина България е упълномощила тези частни лица да управляват от нейно име нейните пари и ги е загубила, защото не ги е потърсила като грижовна държава.

- След падането на комунизма бродеше  един мит, че членове на Политбюро на ЦК на БКП са имали тайни сметки, потвърди ли се тази информация, дори  и индиректно?

- Не, никой от членовете на Политбюро не е имал тайни сметки. Напротив, получавали са пари от УБО по специален ред и достатъчно добър контрол. Получавали са и валута пак от УБО, но първият - Живков, е следял всичко, включително и за дневните на внуците, харчени за щяло и нещяло, както е при всеки диктатор. Днес обаче не може да се твърди, че децата и внуците на червената номенклатура нямат тайни сметки в офшорните зони.