Интервю на Олга Вандешева, Игор Ким за Газета.Ру
- Г-н Гаазе, правилно ли разбирам, че основното послание на скорошната ви публикация "Сценариите за репресии и политически натиск в руския авторитаризъм" е, че режимът на Путин, грубо казано, потъва?
- Путинският режим (ако говорим за Владимир Путин, Кремъл и един малък кръг високопоставени руски олигарси) губи контрол над политическата ситуация в страната. Вярно е, че Сергей Кириенко (първи заместник-началник на президентската администрация – бел. ред.) е добър мениджър на предизборни проекти, но е лош политически ръководител. Факт е, че имаме силни министри и слабо правителство, защото Путин се е оттеглил от вътрешната политика и е зает със Сирия, но посланието е много просто. От триумфалните избори на Путин не измина много време. А помните ли нещо вече от тези избори? Не! Помним ли триумфалната победа на Путин? Не! Нагазихме в съвсем друг, различен дневен ред, с който Кремъл не успява да се справи . И това означава, че режимът на Путин не вижда брод и губи контрол над ситуацията. В Кремъл са се споразумели да оправдаят братята Магомедови по обвинения в бандитизъм? Някой замислил ли се е - какви рискове носи това? Някой помислили за рисковете, които се крият при блокирането на Телеграм? За това на президента му беше съобщено пост фактум.
- Искате да кажете, че Путин живее във вакуум?
- Но защо? В облаците, където той живее, там живеят още президентът на САЩ - Доналд Тръмп, Сергей Шойгу (министър на отбраната на Руската федерация – бел.ред.), в облаците са също ФСБ, която се бори срещу терористичните заплахи. Но в тези облаци няма място за това, което реално се случва в страната, което излиза от офисите и се превръща в реална, истинска политика на Русия - по улиците, в интернет, във Facebook, в социалните мрежи. Путин не усеща пулса на страната. Той не разбира какво изживява Русия през пролетта на 2018 година.
- И защо?
- Защото така е конструирана властта около него, така е подреден неговият антураж, неговата администрация.
- Но той също гледа телевизия, пише в интернет, чете вестници…
- Той гледа телевизия и там показват, каквото показват. Но тук ситуацията е дори по-забавна, отколкото в случая с португалския диктатор Салазар. Когато бил болен, вестниците излизали само в един екземпляр.
- Какво?
- Така се говори. Но ситуация у нас е отишла много по-далеч. По телевизията у нас се показва това, което иска да види Путин и което смятат за необходимо, за да бъдат "нахранени" руските граждани. Не можем да кажем, че телевизията е предназначена само за един зрител. Но шефовете на телевизионните канали не усещат пулса на страната или не умеят да го представят както трябва на телевизионния екран. И защо беше необходимо да се назначава като ръководител на президентската администрация един обикновен чиновник? А тези безсмислени, безполезни атаки срещу ежедневието на обикновените руснаци, срещу американските лекарства, срещу Телеграм, в края на тази година се очаква атака и срещу Facebook. Защо?
- Каква е вашата прогноза за съдбата на Телеграм и другите месинджъри? Как ще свърши всичко? Дали това също не е някаква форма на репресия?
- Надявам се, че ситуацията ще бъде решена. Това може да се случи по два начина. На първо място, Московският градски съд да отмени решението на Таганския съд да бъде блокиран Телеграм, за да се запази авторитетът на руския телекомуникационен регулатор, а също така и на Павел Дуров ( създател на различни платформи в Телеграм – бел. ред.). Не трябва да се преструваме, че в руското правителство няма симпатизанти за Дуров… И моралът на тази история е много прост. При липсата на силна администрация, която да оценява политическите рискове, включително и действията на ФСБ по отношение на президента и властта, при липсата на силно правителство, когато може да се създава хардуерни препятствия, които трябва да бъдат преодолявани - това е, което се случва .... И затова президентът побърза с назначенията. На 8 май - премиер, а на 9 май, още по време на парада, вече да има сформирано правителство в пълен състав. От една страна – демонстрации с ракети, а от друга – назначени министри. Така се демонстрира сплотеност на елита.
- И на народа…
- Да. Това означава, че за кратко време президентът трябва да взема наистина Хамлетовски решения. Иска ли Руската федерация да има временно управление на Съвета за сигурност и ФСБ, или е готова да създаде политически пречки пред тях под формата на работещо правителство? Нека не говорим за неговата ефективност, Бог да го благослови. Дали президентът иска да има премиер, който може да предизвика разговор с директора на ФСБ, или ръководител на администрацията на правителството, който може да призове заместник-председателя на комисията по законодателната дейност, който да го изслуша и въведе в нормалната бюрократично-административна работа? Дали президентът иска да има администрация, която се ръководи от човек, който разбира, знае как да оценява политическите рискове и осъзнава до какво ще доведе този абсурден опит да бъде блокиран Телеграм? Разбирате ли, че такива решения не могат да бъдат взети в съда за 20 минути? Това е наистина Хамлетовски въпрос. Но доколкото разбирам, шефът на кабинета на президента е зает с двустранна среща с Тръмп. За това мисли той сега – как ще се случи срещата с Тръмп, къде ще бъде: във Вашингтон или не, държавно ли ще бъде посещение или не. Сега той размишлява върху тези въпроси. И съвсем изпуска вътрешната политиката, за което никой не го контролира.
- Защо изобщо се стигна до тази ситуация?
- Защото президентът е заобиколен от хора, които знаят как да надуят един красив балон. 76 процента подкрепа – това също е красив политически балон, който се спука още на следващия ден след изборите - първо във Волоколамкс, а след това във "Зимни вишни". И това не е въпрос на провокация - има нежелание да се работи с дневния ред на обществото.
Слепотата на режим по отношение на собствения си провал сериозно прогресира, включително това се дължи и на факта, че държавния апарат започва да използва специални техники за измама, за да убеждава и заблуждава авторитарния режим, да му създава впечатлението, че политиките му са успешни и подкрепата за него е несъмнена ... Има и друг съществен ефект, когато са успешни авторитарните режими. Извънредните ситуации ... започват да работят като средство, провокиращо част от гражданите в отделни региони, в които има бедност, несъгласия и протести, да подкрепят режима… През 2018 година Путин фактически не може да направи нищо. Проблемът е, че в Русия Путин е изградил бюрократичен авторитаризъм. С него президентът отиде на война, оцеля от кризата, отиде на друга война и така нататък. А сега какво? Председателят смята, че е възможно да се управлява страната без държавни институции, а федералната служба за сигурност да бъде основният инструмент на правителството? Мисля, че тази позиция е много недалновидна. За каква взаимодействие на властите може да става дума в тази ситуация? За никакво, след като с решение на специалните служби може нещо да бъде блокирано, а след това всеки в страната, който се информира за новостите в интернет, да иронизира руския телекомуникационен регулатор и федералната служба за сигурност? Взаимодействието на властите предполага да могат да си прехвърлят конкретни отговорности. И в този случай какво могат да си прехвърлят? В рамките на този режима на най-високо равнище, включително и за президента, трябва да се създаде конституционна рамка, която от една страна да ограничи войната, която водят приятелите на президента, и от друга страна - да ограничи амбициите на специалните служби, които са станали неограничени.
- Но това въобще възможно ли е?
- Това е много сложен въпрос. Ако останат единствено само премиерът и началникът на администрацията, то процесът на изтичане на държавната власт от Кремъл ще продължи да набира сила и скорост. И в някакъв момент ще се окаже, че държавната власт е съсредоточена на друго място, но не и в Кремъл.
- А къде би могло да бъде?
- Е, тя би трябвало да може някъде да бъде съсредоточена. Между вилата на зам.директора на ФСБ, Любянка, комисията за разследване, военното разузнаване, дворците на приятели на президента, макар още да не са обитаеми – на място, където може да бъде оплетена като в паяжина. За всичко това се говореше още преди изборите. Глеб Олегович Павловский отдавна говори абсолютно същото – че държавната власт изтича от Кремъл. И сега работа не в това дали ние говорим от позицията на Кремъл или от гледната точка на опозицията. Работата е в това, че ситуацията е опасно вече на национално ниво. Това не е история за EGAIS, в която чекисти неволно пуснали системата за акцизни бандероли за алкохол. Но не бил готов софтуерът на касовия апарат, а в страната била наложена забрана за продажбата на алкохол. Сега нещата са много по-сериозни. И аз не изключвам историята с Телеграм да се окаже препъни камък, която някой може да сложи в една папка и връчи на президента…Сега обаче Путин много по-рядко се намесва в такива неща.
- Не иска да влиза в битки ли?
- По рано беше така. Съвещанието при президентът – това беше последната инстанция, арбитърът. Хората идват с различни позиции, докладват на президента, а той взема последното решение, опирайки се на две позиции, с които е солидарен. Сега всичко се случва по друг начин. Хората пак идват при президента, споделят различни позиции, а накрая той им казва: Защо сте дошли всъщност при мен? Аз искам да чуя една консолидирана позиция, договорете се сами помежду си. Да, но те не могат да се договорят помежду си. Така е направена системата, че няма как да се разберат помежду си. Това е заложено в нейната конструкция – ведомствата да спорят помежду си. Различни кланове спорят един с друг. Това е характерна черта на този вид авторитаризъм. Не можем обаче да кажем защо не могат да се договорят. Например, назначава се нов премиер. Ако президентът иска да получи консолидирана позиция от правителството, има само един полезен ход – да се назначи силен премиер.
- И защо Путин все пак остави Медведева за премиер?
- Когато става дума за личността на премиера, е важно да разберем, че на него са му поверени две различни роли. Първата – да управлява икономиката. И втората – да работи, доколкото му е по силите, за устойчивостта на политическата система, в ситуация, че нещо необичайно се случи с президента. А освен това Медведев оглавява и партийната власт. Това е квазиконституционна конструкция. Това е противоконституционно, не е разписано в Конституцията, но практиката показва, че то работи. От 2007 години, вече 11 години. Председателят на управляващата партия е и премиер. Путин беше лидер на „Единна Русия“ и беше премиер, яви се под номер 1 на парламентарните избори през 2007 година. И ако сега бъде променена Конституцията, тези промени трябва да бъдат радикални и да предлагат нещо различно. А какво е то? Аз самият не зная.
- И Путин също ли не знае?
- И Путин не знае. Възможно е в бъдеще да бъде създадена длъжност вицепрезидент и Медведев да бъде издигнат на нея. Но ако неговата функция се заключава в това да бъде местопазител, тогава има смисъл да бъде издигнат на по-висок пост, какъвто е вицепрезидент, който в случай на екстрена ситуация ще може да поеме управлението на държавата, като за министър-председател бъде назначен друг човек. Но това е твърде екзотична конституционна конструкция, защото да си едновременно и вицепрезидент, и премиер е странно.
От 1991 до 1993 година беше точно така. Тогава Александр Руцкой беше вицепрезидент, а сега на неговото място може да бъде издигнат Медведев, доколкото неговото единствено достойнство е лоялността, който в качеството на резервен вариант, устройва всеки, който има право на глас. И ако това се случи, Медведев няма да наказва никого, няма да разстрелва, нито да отнема имущество и пр. Дори неговите врагове го разбират, включително и Сечин. И ако Медведев реши да урежда с него сметките, той ще бъде много предпазлив. А може би няма и да предприеме нищо.
- Вие смятате, че има три сценария за Русия. Имате ли вече някаква представа за себе си кой от тях ще бъде избран, или все още е невъзможно да се предскаже?
- В този момент всичко зависи от решението на един единствен човек. И за него е много трудно да вземе такова решение, което е свързано с неговата представа как да бъде устроена неговата власт и как не трябва да бъде устроена. Ако той смята, че през 2018 е възможно да бъде поставено началото на споделянето на пълномощията – не е важно дали формално или неформално – означава, че може да се надяваме на един по-оптимистичен сценарий. Но ако това не се случи, тогава картината може да бъде апокалиптична. Най-лошият сценарий изглежда така. През 2014 година Путин предава властта условно на Алексей Дюмин, управител на Толска област, което ще има като продължение това, което в латиноамериканския авторитаризъм се нарича военна хунта. Доколкото Дюмин няма никакъв политически опит и е непонятно изобщо що за политик е той, този човек ще предприеме саморазправа с инакомислещите. А такива има цял куп. Например, болшинството от хората в Аржентина по времето на Перон, бяха разделени на десни и леви перонисти, работници. Този разкол завърши с идването на военна хунта, която беше на власт цели 6 години. И за нас това е най-лошият сценарий – този опит да се даде властта на човек, който не може да стане обект на обич и преклонение на 76% от населението на Русия, ще започне да изпитва политически трудности, ще започне да решава текущите проблеми със силови средства и методи. И ще се окаже, че до 2030 година ние ще сме живели 25 години в авторитаризъм и 6 години хунта.
*Константин Борисович Гаазе — журналист, социолог, външен експерт към център Карнеги
Превод: Faktor.bg