АБВ и Птриотичният фронт представляват национализъм и путинизъм с ограничена отговорност
Румяна Бъчварова е допълнително доказателство за трагедията, в която е поставена българската интелигенция, коментира пред Faktor.bg известният анализатор
Интервю на Васил Василев
- Г-н Коритаров, какъв е вашият анализ за събитията, които станаха в изборната нощ в НАТФИЗ и агресивното поведение на Волен Сидеров през последните седмици?
- Събитията в НАТФИЗ могат да бъдат анализирани в контекста на предишни прояви на Волен Сидеров и „Атака” по други подобни поводи. Близо 10-годишната история на тази партия натрупа достатъчно образци за сравнение. Прави впечатление, че проявите на агресивност следват определена логика. Това е не просто проява на отклонение от нормалното гражданско и политическо поведение, а се оказа инструмент, чрез чиято помощ Волен Сидеров и неговата партия „Атака” все по-отчетливо се представяха като цялостна алтернатива на статуквото, в най-широкия смисъл и разбиране на това понятие. Те направиха опит да са алтернатива на политическия модел, на обществените отношения, на парламентаризма в неговата спокойна рамка за водене на диалог от началото на прехода. Въпреки че е избледнял, за внимателните наблюдатели е ярък споменът за първото изказване на Волен Сидеров от парламентарната трибуна, след като „Атака” беше попаднала в НС след вота през 2005 г. Това беше образец за говорене на политически лидер, който съвсем съзнателно представи един изключително екстравагантен език, с който иронизира не просто всички партии в тогавашния парламент, но и цялостния модел на парламентарния модел на управление на страната към онзи момент. Със своята енергия и елементи на поведението си „Атака” непрекъснато доказва тезата за антисистемност. Това за една политическа партия означава, че тя е опонент на цялостната система на дадената страна. Имаше периоди, в които „Атака” се доближаваше по обективни параметри до влизането до определена норма на поведение, което нерядко приличаше на бюрократизиране на партията. Особено силно това впечатление се беше проявило по време на правителството на Пламен Орешарски, когато „Атака” стана един от факторите за една негласна или „невидима” подкрепа за този кабинет.
- Има ли симптоми, които да служат като буревестници и предсказват кога „Атака” подготвя новия си удар?
- При всеки повод, когато чрез социологически данни или други рецептори тази партия установяваше спад в подкрепата за себе си, тя се връщаше към екстремите. Нека не забравяме, че малко преди изборите след свалянето на правителството на Пламен Орешарски и последните предсрочни парламентарни избори, социологическите прогнози едва ли не предвещаваха изваждане на „Атака” от Народното събрание. Благодарение на целенасоченото екстремизирано поведение Волен Сидеров успя да възстанови достатъчен брой обем подкрепа, така че в момента „Атака” отново да е парламентарно представена сила. До голяма степен очевидно тенденциите около рейтингите на партията напоследък също сочеха спад. Това беше процес, продиктуван от обективни фактори. На първо място в рамките на сегашното Народно събрание „Атака” не е просто една от осемте политически формации, а се намира в политическа безтегловност. Тя е опозиционен апендикс – присъства в политическата структура на парламента, но пък нейното представителство като количество на депутатите прави така, че тя на практика може да бъде заобикаляна по всякакъв начин от всевъзможни други политически комбинации на интереси.
- От къде партията се опитва да черпи ресурс за придобиване на самоличност, която да я върне към образа на алтернатива?
- На първо място имаше задълбочаване на заявката на „Атака” да бъде един от, или дори основният говорител на руските интереси в България. „Атака” беше първата партия, която застана на страната на Русия и на водената от Владимир Путин политика. Тя беше първата партия, която поиска свалянето на санкциите срещу Русия, наложени от Европейския съюз заради руската агресия срещу Украйна. „Атака” беше партията, която още при обсъждането и налагането на тези санкции им се противопостави. От друга страна, в опита си да спечели лидерска роля в отстояването на проруски позиции и завладяването на проруската политическа ниша в България, тази формация трябваше и тепърва предстои да се бори с подобни настроени и политически залитания, към които са склонни, както и от 100-годишната партия БСП. Нейната идейна безизходица и политическа глухота вече я отвежда към образци на поведение, характерни за ляво радикални и крайно леви организации, а така също и да преформулира по нов начин през собствената си идейна призма, доколкото можем да говорим за това при „Атака”, темата за отношението към бежанската криза. Това е тема за партии като „Атака”, която има две тангенти за оформяне на политическо отношение. От една страна това е завръщането към идеите за защитата на „национален интерес”, т.е. с много силни националистически елементи на ксенофобия и отрицание на различието. От друга страна обаче е описването на бежанската криза като резултат от слабост на Европейския съюз, приличаща на началото на разпад на съюза. До голяма степен „Атака” се доближава до интерпретации, каквито се предлагат от доста сериозни руски политически анализатори, близки до режима на Путин, както и от всички официозни медии в Русия. От трета страна „Атака” е изправена пред едно много нетрадиционно предизвикателство. То се отнася до състоянието, в което се намира българският национализъм в момента. Прави впечатление, че правителството на Бойко Борисов разчита на една асиметрична формула на управление от гледна точка на граждански ценности и изповядвани политики. Той се опира на ГЕРБ, която е член на ЕНП, на Реформаторския блок, но в същото време се опира на партията на бившия президент Георги Първанов АБВ, която все по-отчетливо се определя като проруска и има амбициите да се бори за завладяването на части от русофилската мисъл в България, а така също и на Патриотичния фронт, които са другият сегмент на българския национализъм. В тази част на управленската коалиция – АБВ и ПФ има два елемента, които са в пряка конкуренция с „Атака”. АБВ е в конкуренция по отношение на Русия и амбиция за сваляне на санкциите срещу режима на Владимир Путин, а Патриотичният фронт – като изразител на тяхното разбиране на български национализъм. Тези две партии обаче са включени в едно пространство, рамкирано да подкрепя правителството на Бойко Борисов. Т.е., говорим за национализъм и путинизъм с ограничена отговорност.
- Това означава ли, че Сидеров е единственият свободен от рамките политик, който подкрепя Путин и путинизацията?
- В крайна сметка, каквото и да прави АБВ по направление Русия, каквито и политики да развива, има една крайна граница. Ако партията на Георги Първанов иска да отиде до край в пропутинското си поведение, би следвало да излезе от управляващата коалиция, тъй като не е нормално правителство, в което има министър и вицепремиер, АБВ да води политика диаметрално различна политика от тази, която е официално прокламирана от кабинета на Бойко Борисов. Това влиза в разрез с конституционен текст, който гласи, че правителството осъществява както вътрешната, така и външната политика на страната. Когато една партия, в случая АБВ излиза с различна версия за външна политика, то това означава, че тя или трябва да достигне границата на ограничената отговорност на общата политика, без да я преминава, или да излезе от нея и да напусне коалицията и да извади Ивайло Калфин като вицепремиер и министър. Това не се случва, но в същото време говорим за едно пространство, което е едновременно проблем, но и шанс за партия като „Атака”. То е проблемно, защото виждаме, че и в управляващата коалиция има сегменти, които излизат със сходни на „Атака” политически послания – както по темата с бежанците, така и по темата с Русия. Шансът за Волен Сидеров е да потърси формула, чрез която да израсне още повече в очите на лумпенизираните българи, които може би като част от обществото стават все повече, да изгежда в техните очи като алтернатива на автентичния национализъм, русофилство и отрицание на досегашните модели на правене на политика по въпроса с бежанците. Допълнителен шанс за партия като „Атака” е обстоятелството, че Европейският съюз, по причини, които също подлежат на анализ, не е в състояние да излезе с ясно решение какво да се прави с бежанците. Тази нестабилна конструкция, която надхвърля националната политическа рамка на България опира до интереси и политическо състояние, както на Европейския съюз, така и на Русия.
- Какви празни полета оставиха останалите поддръжници на русофилството за „Атака”?
- „Атака” вижда шанс за екстремизиране на своето поведение в опита да се прояви като партия не просто антистемна, а като „извънредна”. В подобно поведение смисълът се носи от корена на думата „ред”. Важното за „Атака” е как формулира реда и защо е извън този ред. Очевидно статуквото в очите на много хора, не само в България, а и в Европа, започва да става компрометирано и разклатено понятие, което много трудно може да изведе собствена перспектива и развитие за достигане на друго състояние по силата на политическата логика. В момента нито лидерите на Европейския съюз, още по-малко лидерите на основните управляващи партии в България са в състояние да формулират ясна перспектива за излизане от една изключително нетрадиционна криза. В този смисъл статуквото е нещо, което започва да се обръща срещу себе си. То започва да буди все по-голямо безпокойство у хората, въпреки че по самия си смисъл думата „ред” би трябвало да означава синоним на сигурност и спокойствие. До момента обаче този ред е застрашен поради липсата на визионерски политически решения. Това нещо като състояние се използва от „Атака” и Волен Сидеров за мобилизиране на нова екстремистка енергия и оформянето на отчетлив профил на различност. Без да бъдат възприемани като спекулация или набеждаване, ще използвам примери от историята, които не трябва да бъдат приемани като деидеологизиране. Представете си клекшопът, при който стана първият сблъсък на Сидеров, който можем да вкараме в образа на едно старо еврейско магазинче от 1938 г., което е обект на нацистки погром. Не ви ли прилича подходът като технология, а не като идеология случаят с клекшопа? Става въпрос за малкото, различното, но оцеляващото магазинче. Набеждаването на Волен Сидеров дойде от това, че там се продават наркотици и незаконни стоки. По историческа аналогия това е развиването на незаконна дейност и грабежи в еврейското магазинче от 1938 г. Евреите кръвопийци и един клекшоп днес, който продава наркотици и цигари без бандерол. Внушаването на образ на престъпност, каквато се оказа, че няма, защото за електората на Волен Сидеров посланието е отправено и е достигнато. Той си казва следното: „Нашият лидер се бори за закон, за ред, да не се продават наркотици и да няма най-елементарна битова престъпност”. Това излизане на Сидеров естествено среща съпротива от органите на реда, които защитават малкото магазинче от евентуален погром. В очите на избирателите на Волен Сидеров това не е защита, а заставане на полицията от страната на тези, които продават наркотици и въртят незаконна търговия. С други думи поведението на лидера на „Атака” разполовява образа на държавата на две. За неговите симпатизанти той е носителят на нова държавност, а за другата част от хората Сидеров е хулиганът, който с непозволени средства се опитва да разклаща обществения ред. Това раздвояване на представата за държавност и за поведение върши прекрасна символна услуга на Волен Сидеров, защото позволява той чрез градация на екстремисткото си поведение да разширява тази раздвоена представа за реда и правилата.
- Нахлуването в НАТФИЗ ли беше началото на разширяването на амбициите за нов ред и паралелна власт?
- Това разширяване дойде с нахлуването в НАТФИЗ. НАТФИЗ е един от най-ярките символи на все още оставащите малки интелектуални островчета в България. Академията олицетворява творчество, свободолюбие, изява на личността чрез камера и сцена – всички онези красиви атрибути на демокрацията, на свободните общества и на цивилизацията. Сидеров обаче отива и казва: „Тук има най-голям процент хомосексуалисти и наркотици”. Той отива и нахлува в това пространство пред погледите на разширяващия се кръг от лумпени, които се вторачват в неговото поведение. Една от първите групи по времето на Хитлер, набутана по времето на националсоциалистическата партия в концетрационен лагер е от хомосексуалисти. Независимо от лицемерието, че в самата партия е имало не малко такива хора. Тук става дума за аналогията за „неприличното и неприемливото” за консервативното разбиране преди 70 години и за поведението на Сидеров. Изваждайки този пример и показвайки го пред крайно консервативната и мъжкарско-лумпенската маса, се превръща в нейните очи в герой. По този начин можем да стигнем до един извод, който мен лично много ме разтревожи напоследък. А именно, че не може да става дума за случайност по повод събитието в НАТФИЗ или от верига на случайностите. Тази липса на случайност е малко по-тревожна, защото тук има още нещо, което би следвало да надградим като очакване. Волен Сидеров и Десислав Чуколов категорично отказаха да дадат имунитета си в изчакване дебат за тази процедура в парламента. Твърде е възможно Волен Сидеров да поведе нова политическа програма за поведение на „Атака”. Това ново подреждане най-вероятно ще доведе до изграждането на образа на паралелната държава на реда така, както го разбира Сидеров, като пълен антипод на всички останали партии в парламента и отрицанието от тях. Това за пореден път позволява на Сидеров да се превърне в тотална алтернатива на политическата система. И макар че той има една частица от парламентарното присъствие в Народното събрание, на образно равнище Сидеров ще заеме едната половина в парламента с паралелната си държава. Като прибавим към това и говоренето с ругатни към правителството по повод поведението на България спрямо САЩ и ЕС, отношението ни към Русия и нейното ангажиране към Сирия и нестабилността на ЕС да вземе решения.
- Защо Сидеров и поддръжниците му избраха да сложат на „врага” печата "хомосексуалисти"?
- Хомосексуализмът в реториката на „Атака” не придобива социален или обществен смисъл, а обиден политически смисъл – на раздвоение и на слабост. За мен това ще бъде елемент за генериране на нов тип радикална енергия от страна на Сидеров, която ще бъде пренасочена към хора, които мислят като него. Един от симпатизантите на „Атака” заяви пред НАТФИЗ, че това е само началото. Може би това е и в основата и истинската отправна точка за разбиране на намерението на Сидеров за такова поведение – „това е само началото”. Българската демокрация и гражданското общество са в тежко състояние и боледуват от безизходицата и безтегловността да се взимат решения. Ако искаме да оцелеем като демократична опора и заложените ценности и цели от началото на Прехода, трябва да намерим ресурса да се противопоставим на това с повече култура, по-сериозен публичен диалог, повече гражданска безкомпромисност, ако това е възможно.
- Може ли да се направи алюзия с поведението на Владимир Путин, който влиза безнаказано в Крим и Чечня, например, с това на Волен Сидеров, но в по скромен мащаб?
- Поведението на Владимир Путин е буквален опит за прекопиране на поведението на националсоциалистическата партия от периода на първите години, когато е на власт. Тук нямаме нюанс, а продължение на метафората. Самата Русия се държи така, както са се държали нацистите, когато са завзели властта. Кремъл анексира Крим, както Германия – Австрия – чрез аншлуса. В този смисъл имаме едно продължаване на образци, чийто идеен партньор в България има амбицията да бъде Волен Сидеров. Когато говоря за атаката на еврейското магазинче през 1938 г. и на клекшопа и НАТФИЗ през 2015 г. трябва да припомним колко немски интелектуалци са затворени в концетрационни лагери. В този тип политически модели на поведение образът на врага става пъстротата, интелектуалността и демокрацията. За съжаление историята много опасно се повтаря, а в същото време западният свят подценява това, което му поднася Владимир Путин и неговата Русия. В един момент думите могат да се окажат доста безсилни и дори лишени от смисъл и съдържание. Когато това се случи, означава, че екстремизмът и крайните форми на поведение са постигнали много сериозна победа.
- Не закъсня ли идеята за промяна на закона за депутатските имунитети, след като вече 10 години политици хулиганстват безнаказано?
- Изваждането на темата за въвеждането само на функционален имунитет крие рискове. Социалистическата партия по една ирония на съдбата казва нещо, което си струва да бъде чуто и обмислено. БСП предупреждават за опасностите, които се крият от премахването на имунитета в този му вид заради конкретиката Сидеров, тъй като може да се стигне до политически репресии и всякакви форми на извън нормално преследване на депутати. Искам да припомня 10-и януари 1997 г., когато няколко депутати от СДС, сред които и Филип Димитров, бяха пребити от полицията. На тях беше посегнато, защото застанаха на страната на българските граждани срещу управлението на БСП и възможността да състави второ правителство. Представете си, че още тогава нямаше имунитет, а той е само функционален. Полицията съвсем спокойно можеше да изпоарестува половината парламентарна група на СДС и да обявят депутатите за подстрекатели, които разбутват обществения ред. Бихме могли да очакваме, че подобни социални трусове биха се случили отново, защото демокрацията е състояние, при което се допуска да се мисли за кризи и за остри политически протести от всякакъв характер, в които не е изключено депутати също да излизат при своите избиратели, за да ги защитават. Емоционално погледнато хулиганското поведение на Волен Сидеров е наистина повод да се мисли в посока на промяна на имунитета. Моят призив е да се мисли държавнически. По-добре е да има защити, а не полицията да бъде превърната в политически инструмент. Когато става Мюнхенският пуч, Хитлер е арестуван и отива в затвора, където написва „Моята борба”, която след то става неговата библия, която се издава в многомилионен тираж и цял свят чете пасквила му. Т.е. не непременно санкцията на закона, приложена буквално, е лечението срещу такъв вид политическо поведение и екстремизми. За мен израстването на обществото е много по-силна превенция. Представете си сега Волен Сидеров да произнесе гръмогласна реч, която отеква в Русия и започва пропаганда. Той спокойно може да си представи, че е задържан, защото е лидер на идеята за паралелната държава на реда, която е изразител на изконните руски интереси на българския народ. В този момент той се превръща в герой в очите на лумпенската част от обществото. Представете си един ден Волен Сидеров да стане премиер или канцлер на България. Най-страшното обаче ще бъде в условията на каква Европа ще бъде възможно това.
- От къде идва страхът в полицаите от Волен Сидеров и Десислав Чуколов на улицата?
- Случаят с полицията и Сидеров в НАТФИЗ е като филм за безсилието на Ваймарската република да се противопостави на ранните щурмоваци. В редиците на МВР има много особен страх от това какво всъщност им се случва. Във всички полицейски глави, които са стояли на улицата, в една или друга степен е била мисълта дали всичко, което се случва не е някакъв сценарий. Полицаите не са в състояние да формулират крайната цел, те не знаят, дали ако приложат крайни мерки няма да улеснят тази цел за екстремизъм. Имаме общество и управление на страната, което е негово производно, които са объркани. Дързостта на провокацията на Сидеров е толкова мащабна, че човек започва да се чуди защо той прави точно това и тръгва натам. По този начин се генерира специфична политическа енергия. В света няма партия, чието съществуване е затворено в самодостатъчността да присъства в парламента. Волен Сидеров един единствен път се доближи до властта, когато помогна на правителството на Орешарски, но го направи от реваншизъм и воден от жаждата за мъст срещу Бойко Борисов. Ако приемем, че тази подкрепа е била косвена, означава, че „Атака” от 10 години е в опозиция. Ествесттвено е за всяка партия да потърси пробив и разширяване на позициите си. Има обаче един детайл, на който не се обръща достатъчно внимание. Павел Чернев, който се отцепи от „Атака”. По време на инцидента с клекшопа той беше там. В едно свое участие Чернев заяви, че „било каквото било, българският национализъм трябва да се обедини”. Това завръщане на Чернев към Сидеров може би вещае призив към останалите политически формации от страна на Сидеров, за да се направи разширена формула на националистическа коалиция.
- Адекватно ли е поведението на вътрешния министър Румяна Бъчварова в създалата се ситуация?
- Г-жа Румяна Бъчварова е един от много малкото интелектуалци около Бойко Борисов. Тя е човек на научната мисъл и на управлението чрез логика и нормалност. В една среда, която е дълбоко разклатена и представите за ред са не просто разбити, а остро конфронтирани от амбициите за паралелен огледален образ, каквито амбиции има Сидеров, е изключително трудно за човек с интелектуален профил да бъде вътрешен министър. Румяна Бъчварова е допълнително доказателство за трагедията, в която е поставена българската интелигенция.