От 6 декември 2013 г. Faktor.bg публикува части от изследването на известния американски анализатор и експерт по международна сигурност и радикален ислям Алекс Алексиев, издадено от институт „Хъдсън", САЩ. Подобен анализ по актуалната тема се публикува за първи път у нас.
В първата част представихме Ислямизмът – истинският враг (Виж ТУК), втората глава бе посветена на Същността на заплахата (виж ТУК), в третата бе анализирана Идеологията на радикалния ислям (виж ТУК), а в четвъртата авторът разглежда: Ограниченият обсег на шериата в мюсюлманските империи в миналото (виж ТУК).
Пета глава акцентира на Вързаждането на радикалния ислям (виж ТУК).
Алекс Алексиев*
Шеста глава: Ислямизмът в Европа
Надигането на радикалният ислям в Европа и особено в Западна Европа, е тясно свързано с експлозивният растеж на мюсюлманското имигрантско население на континента. Въпреки, че усилията за установяване на ислямистките организации и мрежи, като например Мюсюлманското Братство, управлявано от Саид Рамадан, предшестват вълните от мюсюлманска имиграция през 60-те и 70-години, точно вълните от нови имигранти, които по-често са концентрирани в малки мюсюлмански гета, създадоха идеалните условия за разпространение на ислямистката идеология. Разбирането на проблема за радикализацията изисква кратко разяснение за мюсюлманската имиграция и последващият феномен на бум на раждаемостта в Европа.
Бум на мюсюлманското население[1]
Безспорно е че през последната половина на века, мюсюлманското население в Западна Европа рязко се е увеличило от по-малко от четвърт милион в началото на 50-те години, до 15-20 милиона днес. Въпреки, че това все още представлява между 3% и 4% от Европейското население (497 млн.), то е бързо увеличаващо се население, което освен това прогресивно се радикализира. Това довежда до множество спекулации от страна на правителствата и различни експерти, по отношение на тази тенденция.
Повечето европейски правителства досега избягваха открита дискусия за проблема, освен риторични писаници за нуждата от интегриране на мюсюлманското малцинство, които по-скоро акцентират върху изводите за тероризма. От друга страна, демографите и други експерти показват “Ислямизацията” на Европа в дългосрочен план или обратно, възможността нивата на раждаемост при мюсюлманите да достигне нивата на местното население и с времето да доведе до стабилен баланс.[3] Относително малко внимание се обръща на вероятността разрастването на мюсюлманските общества, ако те са радикализирани и неинтегрирани, да има драматични последствия върху политическата стабилност в Западна Европа много преди да настъпи “Ислямизацията”.
За да видим възможността от подобен резултат, е важно първо да разберем основните характеристики на демографската ситуация и същността на протичащият процес за радикализиране на европейските мюсюлмани. Вероятно първото нещо, което трябва да се отбележи е, че дискусията за това дали мюсюлманите ще станат мнозинство в Европа до края на 21 век, няма отношение към политиката. Но, затова пък възможността радикализираните мюсюлмани, които отхвърлят европейският светски демократичен ред да станат доминантен демографски фактор сред ключови възрастови групи през следващите двадесетина години, има огромни политически последствия. И въпреки липсата на точни данни, има сериозни причини да се смята, че това наистина може да се случи.
Както вече споменах, повечето европейски правителства, с изключение на Великобритания, не дават статистики нито за нивата на раждаемостта, нито за общия брой на мюсюлманите. Въпреки това, наличните данни, независимо колко непълни са те, показват без всякакво съмнение, че мюсюлманите съставляват голяма част от младите хора с нива на раждаемост два или дори три пъти по-високи от тези на местните европейци. Освен това те бързо се увеличават поради легалната и нелегалната имиграция. Всичките тези фактори за растеж ще бъдат представени по-долу за да се даде приблизителна оценка за увеличаването на мюсюлманското население.
Например, официалните британски статистики от преброяването на населението през 2001 г. показват, че 34% от преброеното мюсюлманското население от 1.6 млн. е под 16 години, сравнено с приблизително 20% от християните. Повече от 70% от мюсюлманите са под 34 години, за сравнение – християните в тази група са 40%. По-малко от 5% от мюсюлманите са на или над 65 години, сравнено с 20% при християните. [4] Общо взето, докато средната възраст на мюсюлманите в Обединеното Кралство е под 27 години, за бялото население тя е 38 г. през 2001 г. и вероятно е достигнала над 40 г. до 2010 г. [5] Най- вероятно можем да достигнем до същото, дори и по-лошо съотношение в повечето други големи членки на ЕС, като Германия, Италия и Испания, които имат значително по-ниски нива на раждаемост от тези във Великобритания.
По-младото и по-плодовито мюсюлманско население, с традиция за ранна женитба, води до много по-висок прираст.[6] Въпреки, че общите нива на раждаемост не са публикувани, би било оправдано да сметнем, че те са високи, вероятно между 2,5 и 3. Това заключение можем да си извадим от данните за увеличаването на мюсюлманите в някои градове на Великобритания, които са на разположение, и от размера на средностатистическото мюсюлманско домакинство, което е било 4,9 през 1991 г.[7] Например в град Брадфорд, мюсюлманите от Пакистан и Бангладеш са нараснали от 47 430 и 13 300 през 1991 г. до 69 121 и 21 000 през 2001 г. или иначе казано респективно с 46% и с 59% само за десет години,[8] Главоломното нарастване на мюсюлманското население в Брадфорд и много други английски градове е съпроводено с намаляване на бялото население, което през 1991 г. е било 392 000, а през 2001 г. е намаляло с 23 105. В резултат на това делът на мюсюлманите от Пакистан и Бангладеш е нараснал до 20%, но те вече съставляват една трета от студентите и вероятно мнозинството в групата между 0 и 4 години през 2001 г.. Това разбира се означава, че в Брадфорд, в групата на младежите между 16 и 20 години, вероятно ще преобладават мюсюлманите още през 2017 г. Ако мюсюлманското население се радва на подобни нива на растеж между 2001 г. и 2011 г. до следващото преброяване през 2011 г, най-вероятно те ще бъдат мнозинство в групата под 18 години в Брадфорд.
Нивата на мюсюлманска раждаемост във Франция много наподобяват описаните досега. Според данните от 1999 г., предоставени от френската статистическа агенция INSEE, основните мюсюлмански национални групи имат следните нива на раждаемост: Алжирци: 2,57, Мароканци -2,97, Тунизийци 2,90, Турци 3,21. [9] Последната цифра вероятно показва също и нивата на раждаемост при многобройното турско население в Германия и Холандия, които имат много подобен социално-икономически произход с мюсюлманите във Франция.[10] Конкретно доказателство за по-голямата раждаемост на мюсюлманите в Германия, мнозинството от които са турци, е фактът, че през 2005 г. приблизително 10% от 685 795-те бебета, родени в Германия имат мюсюлмански родители, въпреки, че мюсюлманите съставляват само 4% от цялото население.[11]
По същата причина нивата на раждаемост на населението от Магреб във Франция не би трябвало да са особено различни от тези на имигрантските общества на мароканците, тунизийците и алжирците в Испания и Холандия. Общо взето най-вероятните общи нива на раждаемост при мюсюлманите в Европа, които са между 2,50 и 3,00 ще доведат до естествено увеличение мюсюлманското население приблизително с 1,5 -2% за година, което се равнява на около 225 000 - 300 000, ако се вземе по-ниската цифра от 15 млн. като основа или между 300 000 и 400 000, ако се приеме, че цифрата е 20 млн. Това, сравнено с общото ниво на раждаемост в ЕС, което е 1,5 както споменахме води до загуба на 2 млн. и четвърт души за година в ЕС.
Верижната миграция и политическото убежище
Вторият фактор, допринасящ за растежа на имигрантското население в Европа традиционно е легалната имиграция. Съществуват две вълни на мюсюлманска миграция след Втората световна война в Европа: “следколониална” и “гурбетчийска”. Първата включва бивши граждани на колониите на Великобритания, Франция и Холандия, както и на други националности, които се квалифицират за имиграция. Ето как огромен брой имигранти от Пакистан, Бангладеш, Индия, Алжир, Индонезия и от други места се установяват в Европа като последица от деколонизацията. По-късно, докато европейската икономика се възстановява от разрухата на войната и достига до “икономическото чудо”, започват да се набират милиони гурбетчии като евтина работна ръка за процъфтяващите икономики на Западна Европа през 50-те и по-късно. Тези две вълни на имиграция поставят началото на тези многобройни мюсюлмански имигрантски общества.
Големите вълни на легалната имиграция в общи линии са спрени в по-голямата част от Западна Европа след нефтеното ембарго през 1973 г. и икономическата криза, която го последва, но след време тя се заменя от различна форма на легална имиграция, която е много по-трудна за контролиране и с която мюсюлманите злоупотребяват до голяма степен, за да получат достъп до Европа.
Демографите са измислили специален термин за нея: “верижна миграция”. В основни линии тя се въвежда в повечето страни на Западна Европа като хуманна мярка за събирането на разделени семейства за самотните имигранти от първите вълни. Междувременно, докато нивото на имиграция по икономически причини пада драматично, верижната миграция се превръща в най-важния метод за достъп до ЕС. Най-често използваното средство са уредените или насилствените бракове, в които на мюсюлманите, родени в Европа им се взима брачен партньор от родината на родителите. На булката или младоженецът от мюсюлманската държава не само се позволява да се присъедини към брачния си партньор в Европа, но често цялото му/ й семейство идва скоро след това, което прави 4, 5 или дори повече нови имигранти. С изключение на индусите и сикхите, по-голямата част от уредените бракове се практикуват от мюсюлмани. Един германски източник изчислява например, че повече от 80% от мюсюлманските момичета в Хамбургското турско общество сключват брак насила,[12] докато във Великобритания се съобщава, че 67% от момичетата и жените между 16 и 34 години са сключили уреден от родителите си брак.
Общо взето различни проучвания са показали, че мнозинството от новите имигранти, идващи извън Европа се възползват от клаузата за събиране на семействата. Във Великобритания, където живеят около 10% от мюсюлманското население в Европа, има почти 50 000 нови имигранти през 2001 г., които са се възползвали от възможността за верижна миграция. Повечето от тях са били мюсюлмани.[13] Верижната миграция на мюсюлманите в целия Европейски съюз може да бъде по-висока от половин милион за година, една цифра, която значително надминава естественият прираст на населението.
Уредените или насилствени бракове (често между първи братовчеди или племенници) имат друго важно последствие, тъй като играят роля на основна бариера за асимилацията на мюсюлманите в европейското общество. Както политическият философ Франсис Фукуяма твърди, опитът на американската имиграция потвърждава, че броя на браковете извън групата “има тясна връзка с асимилацията и интелектуалното развитие.”[14] Като контролират и ограничават своите деца в избора на брачен партньор, мюсюлманските родители в Европа ефективно подкопават шансовете им за интеграция и икономически напредък, за което обществото плаща скъпо.[15]
Последната полулегална категория на имигрантите, която значително допринася за растежа на мюсюлманското население, включва тези, които търсят политическо убежище. Даването на политическо убежище за хората, които са преследвани в своите родни места поради политическите си убеждения, разбира се е благородна и дълго почитана традиция в цивилизованите страни. За съжаление обаче европейските общества са допуснали широко да се злоупотребява с правото на политическо убежище. Милиони хора нямат законно право на това, но те го използват просто като друг удобен начин за установяване в Европа. Всъщност много е трудно да се разграничат тези, които търсят политическо убежище от нелегалните имигранти защото мнозинството от нелегалните подават молба за убежище, само след като са задържани за нелегално проникване. Това е превърнало един основен хуманен принцип в посмешище и води до огромен брой имигранти, които се преструват, че търсят убежище. Тази практика предизвиква презрение към демократичната система, която не успява или не желае да наложи своите закони.
Общият брой на кандидатите за политическо убежище в ЕС е изчислен на 6.6 милиона след 1980 г, което почти се равнява на броя на трудовите имигранти през този период.[16] Докато повечето кандидати бързо са отхвърлени като такива, които нямат основание, много малко от тях са били депортирани, въпреки периодичните колебливи усилия за прекратяването на тази практика. След бума на молбите за убежище по време на войните на Балканите в началото на 90-те, 350 000 нови молби постъпват годишно през 2003 г[17]. След затихването на балканския конфликт и завръщането на повечето бежанци от Босна и Косово, днешните кандидати за убежище са предимно мюсюлмани от Северна Африка и Средния Изток. Така по думите на британския демограф Д.А. Колмън, търсенето на убежище продължава да бъде „процес за масово преселение, който не е бил планиран”.[18]
Нелегална имиграция
В крайна сметка, мюсюлманското население в Европа е увеличено от големите нива на нелегалната имиграция, която може би е най-важният количествен фактор днес. Точните цифри не са на лице, но множество източници позволяват достоверно изчисляване както на общия брой нелегални имигранти, заселили се в Европа, така и ранните вълни на миграция. Изчисленията, най-често споменавани от властите в ЕС, се равняват на 3 млн. нелегални пребиваващи в Европейския съюз и 500 000 новопристигащи на година. Има причини да смятаме, че и двете цифри са значително по-малки от реалните.
Например има сериозни доказателства, че нелегалното имигрантско население само в южна Европа (Португалия, Испания, Франция, Италия и Гърция) надвишава три милиона души. Всъщност само в Испания и Гърция вероятно имаше над три милиона нелегални преди наскоро да се проведе широка кампания за легализиране. [19] Италия, Франция и Португалия имат общо поне милион и половина имигранти.[20] В Северна Европа има 6 млн. нелегални, като най-вероятно около един милион от тях се помещават в Германия, Великобритания и още няколко държави със значително мюсюлманско население.[21]
Би било грешка обаче да смятаме населението от нелегални имигранти за статичен фактор. Опитът на Европа с този проблем през последните две десетилетия показва, че тези цифри значително се променят в отговор на политиката на даденото правителство. То временно намалява когато има доста големи амнистии, само за да се умножи малко след това. Всъщност можем да твърдим, че очевидният неуспех на членките на ЕС да приложат закони за депортиране, комбиниран с честите амнистии, води до насърчаване на нелегалната имиграция. Политиката на правителствата показва на потенциалните имигранти, че шансовете им да бъдат депортирани, дори и след като бъдат хванати, са минимални, докато перспективите да получат легален статус за относително кратък период от време, са всъщност много добри.[22] Това се вижда например от факта, че Испания реши да проведе друга мащабна амнистия (800 000) през 2005 г. след като легализира 575 000 нелегални имигранти само 2 години преди това[23] По подобен начин, въпреки, че Италия легализира 1.5 милиона имигранти без документи през последните три години, там все още пребивават повече от милион имигранти, както през 2007 г.
Друг фактор, допринасящ за настоящият ръст на нелегална имиграция е фактът, че тя се осъществява доста лесно. Както често ни съобщават медиите, опитите от страна на потенциалните имигранти да влязат в ЕС, често завършват трагично в бурните морета и на други места, но всъщност истината е, че подобни случаи са изключение, а не правило. Според чиновниците в ЕС 80% от имигрантите пристигат с валидни туристически визи, но не се връщат в родината си.
Имайки предвид големият размер на контингента на нелегалните имигранти, твърде вероятно е, изчисленията за половин милион новопристигащи на година, да са нереалистично ниски. Съдейки по броя на нелегалните, арестувани от граничните служби в различните европейски държави, действителният наплив е поне двойно по-висок. Така всяка година турските власти арестуват повече от 100 000 имигранти, идващи до границите на Европа. А що се отнася до гърците – тяхното нерегистрирано население се е увеличило до почти милион до началото на 90-те години. В Италия и Испания, които са основни дестинации за имигрантите, цифрите са по-високи. Например само в късата италианска граница със Словения се залавят повече от 40 000 души на година, според министъра на правосъдието в Триест.[24] И както добре е известно, тези, които са задържани обикновено представляват не повече от 10-20% от всички, които се опитват да преминат границата, т.е. останалите 80-90% успяват да преминат.
Сериозността на целият проблем с нелегалната имиграция също се разкрива от някои косвени, но красноречиви доказателства. За средно статистическата държава, процентът на хората, които я напускат всяка година с цел емиграция е 2%, но за Южното Средиземноморие, което е населено с мюсюлмани и за Магреб, този процент е 5%, което прави 12 милиона души.[25] Не е тайна каква е крайната дестинация на тези огромни множества. През юли 2004 г. италианският вътрешен министър Джузепе Писану предупреди парламента, че два милиона потенциални имигранти чакат в Либия за нелегално преминаване по море към Европа.[26]
За разлика от политическото убежище, което е предимно мюсюлманска практика, нелегалната имиграция в Европа привлича хора от всяко кътче на света – от Китай до Латинска Америка и Африка на юг от Сахара. Въпреки всичко след изчерпването на Източна Европа като основен източник на нелегални имигранти към ЕС през последните няколко години, мюсюлманите сега съставляват огромното мнозинство от ранният наплив от почти милион.
Всичко на всичко, естественият прираст, верижната миграция, търсенето на политическо убежище и нелегалната имиграция, лесно допринасят за растежа на европейското мюсюлманско население с над милион за година, а действителните цифри вероятно са значително по-високи.
Така мюсюлманското население се увеличава поне с 50% за всеки десет години. Вероятно цифрите от 2001 г. ще се удвоят до 2015 г. и отново ще се удвоят до 2030 г.[27] До тази година и вероятно по-рано, мнозинството от младите хора в повечето европейски големи градове ще бъдат мюсюлмани. Във Великобритания може да се състави една доста реалистична проекция на мюсюлманското население, основана на надеждни изчисления. При преброяването през 2001 г. мюсюлманското население във Великобритания е 1, 591 милиона души. На всички е ясно, че тези цифри не включват 400-те хиляди нелегални имигранти и кандидати за политическо убежище, които не са били преброени и които щяха да увеличат общия брой на мюсюлманите до 2 млн. души.
Въпреки, че по време на преброяването през 1991 г. не са задавани въпроси за религията, има множество проучвания, които са изчислили мюсюлманското население по това време и които могат да бъдат използвани за да се изчисли както общият размер на мюсюлманското население, така и степента на нарастването му между двете преброявания. Три добре известни научни изследвания изчисляват броя на мюсюлманите във Великобритания през 1991 г. респективно на 690 000, 936 000 и 1 000 000 души.[28] За да достигнат цифрата от 1,59 милиона през 2001 г, приблизителният растеж на мюсюлманското население трябва да е бил съответно 130%, 62% или 59%. Ако дори само най-ниският процент на растеж е продължил след 2001 г., можем да направим предположение, което съответства на някои от документираните увеличения в градовете като Бирмингам, Манчестър и Брадфорд, че през 2011 г. можем да очакваме британското мюсюлманско население да е достигнало до 2,77 милиона души. Като отчетем дори най-скромното допълнение към броя на нелегалното население след 2001 г., несъмнено тази цифра ще достигне три милиона и дори повече. Следователно съществува солидно основание да смятаме, че мюсюлманското британско население почти се е удвоило през първото десетилетие на 21 век.
Мюсюлманските Общества в градовете
Вероятно най-значителната и премълчавана от политиците характеристика на населението от мюсюлмански имигранти в Западна Европа е фактът, че то е предимно градско население и е склонно да се концентрира в най-големите градове на региона.[29] Тази силна концентрация на младо мюсюлманско население в ключовите политически, икономически и културни центрове в Европа, има потенциал да им осигури политическа и икономическа власт, която може да превиши техния мащаб, в сравнение с мащаба на застаряващото и намаляващо местно население.
В основни линии, мюсюлманите в Европа се съсредоточават в градовете, но общоизвестен факт е, че е доста трудно да се съберат достоверни данни за градските мюсюлмански общества. Наскоро това е започнало да се променя, тъй като вече техният постоянно нарастващ брой и активизъм не може лесно да бъде пренебрегван. Европейският съюз, и местните власти са започнали да изучават общността по-систематично. EUMAP (Европейска програма за мониторинг и подкрепа) се заема с един от тези мащабни опити, наречен „Мюсюлмани в Европейските градове” за да проучва мюсюлманските общества в 11 големи европейски града.[30] Въпреки, че проектът едва сега започва, тои вече е събрал полезни данни по отношение на размера на мюсюлманските общества в различни европейски градове, както и в предимно мюсюлманските градски общини и квартали. Растящият брой на общинските данни, както и източниците на лична информация и блоговете също са улеснили проучването по този въпрос.[31]
Един бърз преглед на данните разкрива, че много от значителните европейски градове вече имат голямо и бързо нарастващо мюсюлманско население, което значително увеличава своя дял за сметка на местното население. Като основно правило, мюсюлманският дял от населението, който е 15% и повече, както показахме по-рано в случая с Брадфорд, Англия означава, че поне една четвърт от лицата в училищна възраст в този град са мюсюлмани и в срок от 10-15 години могат да достигнат мнозинство в групата под 18- годишна възраст. Големите градове, които вече са надминали тези нива включват:
Марсилия – 25% мюсюлманско население (200 000 от 800 000)
Амстердам – 24% (180 000 от 750000)
Малмо – 20% (50 000 от 250 000)
Стокхолм – 20% (155 000 от 750 000)
Брюксел – 17-20% (160 000-220 000 от 1 млн.)
Лондон – 17% (1.3 от 7.5 млн.)
Москва – 16%-20% (160 000-220 000 от 10-12 млн.) [32]
Много други градове ги следват по петите:
Хага – 14.2% (67 896 от 475 580)
Ротердам – 13% (80 000 от 600 000)
Утрехт – 13.2% (38 300 от 289 000)
Бирмингам – 14.3% (139 771 от)
Копенхаген – 12.6% (63 000 от 500 000)
Лион – 12% (150 000 от 1.2 милиона)
Кьолн – 12% (120 000 от 1, 350 000)
Франкфурт – 12% (80 000 от 662 000)
Освен това в много големи Европейски градове има значителна концентрация на мюсюлмани в конкретни квартали, както и в предградията и района около града. Париж например има само 7,4% мюсюлмани (155 000 от 2.1 млн.) в границите на града, но в областта на Париж (Ил дьо Франс) пребивават 1,37 млн. или почти четвърт от всички мюсюлмани във Франция. Други големи градове като Берлин и Хамбург имат малки мюсюлмански квартали (Кроицберг, Нойкьолн, Санкт Паули, Билщедт).
Изглежда, че все по-големият брой мюсюлмани в районите на европейските градове е съпроводен с още няколко развития. Нарастващата концентрация на мюсюлмани в определени квартали често води до отегляне на местното население, което от своя страна води до още по-голяма концентрация, докато районът стане преобладаващо мюсюлмански. Това често води до изолация на квартала в гето и изграждане на мюсюлмански „паралелни общества”, които са слабо свързани с обществото около тях. В някои крайни случаи подобни общини могат да се преобразуват в мюсюлмански гета, управлявани от престъпността; райони, които не допускат външни лица, включително органите на реда.
Мащабни демографски промени като тези, описани горе, разбира се не са нищо ново в историята, въпреки, че обикновено те са били резултат от войни и завоевания, а не от нежелание на обществата да раждат деца. Заменянето на една доминираща култура или етническа група с друга поради нов демографски баланс не е сама по себе си причина за безпокойство – освен разбира се когато в новата култура господства вяра, изпълнена с омраза, мракобесие и насилие, която няма намерение да съществува в мир с всички останали. За съжаление, както ще покажем по-долу точно такава нетолерантна идеология приемат растящият брой европейски мюсюлмани дотам, че радикалният ислям се е превърнал в господстващо течение в мюсюлманското общество.
Радикализирането на европейският ислям
Как се стигна до този социално-политически феномен? И как това се случи в едно общество, което се гордее със своята толерантност, състрадание и социална сплотеност?
Радикализирането на европейските мюсюлмани е резултат от комбинацията на политически, икономически и социални фактори и политики, техните очаквани и неочаквани последствия както в Европа, така и извън нея. Вероятно основата е положена първо от упоритата и напълно нереалистична вяра на европейските правителства, че милионите мюсюлмански „гаст арбаитери”, които са поканили като евтина работна ръка всъщност са гости и рано или късно ще си отидат доброволно вкъщи. Така за много години никое европейско правителство не допусна възможността за дългосрочното установяване на имигрантите, нито взеха дори елементарни мерки за тяхната асимилация и приобщаване. Напротив малкото политически мерки, които засягаха имигрантите бяха очевидно съставени за да им напомнят, че те са чужди граждани и не могат да очакват да бъдат интег