Най-големият грях на Симеон Сакскобургготски беше неговата нерешителност, демагозите от НДСВ искат пак да го използват
Правителството на Борисов може да изкара и пълен мандат, ако не направи голям гаф, казва пред Faktor.bg философът
Проф. Петко Ганчев е доктор на философските и на политологичните науки. Работи основно в областта на философията на историята, философията на икономиката, футурологията, социалната екология, геополитиката, теорията на международните отношения, глобалистиката. Автор е на повече от 30 монографии, а така също и над 500 научни и научно-популярни труда. Народен представител в 39-то Народно събрание на Република България. От 25 април 2005 г. до 31 май 2009 г. Извънреден и Пълномощен посланик на Република България в Република Беларус.
Интервю на Мая Стоянова
- Проф. Ганчев, от известно време бивши членове на НДСВ заговориха за връщането на партията и Царя в политиката, имат ли шанс това да се случи?
- Когато царят се появи реално в българската политика, а не само виртуално, ме покани да стана депутат. Тогава аз изказах мнението, че той е историческа личност и има право да бъде в политиката. Изразих и надеждата, че като човек, който е поставен по силата на съдбата в центъра на обществото – като цар, тоест, като обединител, а не като разединител, ще успее да преодолее острата конфронтация, която наблюдавахме между сини и червени, между дясното и лявото, поне в техните тогавашни форми. Аз приех с желание да участвам в този процес, макар че не познавах Симеон Сакскобургготски лично, а само виртуално. Тогава го виждах не само като загадъчния лидер, а и като един аристократ, който в някои моменти за мен беше по-голям патриот от други хора, с българска кръв, които се афишираха като патриоти. Той преживяваше, съпоставяше нашите възможности, които трябва да реализираме, а не да се влачим на опашката на европейските народи. Но за мене беше повече от ясно, че нямаше необходимата подкрепа на хората около него. Царят беше употребен, защото тези хора го използваха единствено за своите интереси. Пред мен той споделяше това за покойния Стоян Ганев, който кадруваше, а не решаваше проблемите. Те бяха силни, заради служебно-административните постове, които бяха заели и решаваха свои проблеми по доста безогледен начин - с лакейски демонстрации, че много го обичат, че са готови на всичко за него. Един покоен артист - Коста Цонев, на едно заседание прекали с клетвите си, че бил готов да умре за царя. Тогава изявленията му накараха Симеон да се почувства доста неудобно и да излезе от това заседание. Аз наблюдавах късогледството на повечето хора около него и грубите им лични интереси, които доведоха до срива в партията и авторитета на царя. А когато говорех за необходимостта от интегриране и синтезиране на опита на Европа - и от ляво, и от дясно, което може да помогне на България да излезе от това състояние на изостаналост и стагнация, болшинството от царистите не го приеха. Повече от тях, като Даниел Вълчев, Пламен Панайотови и хора от тяхното обкръжение, продължаваха да тълкуват нещата крайно дясно – неолибералистки или пък с уклон към левите и комунистически виждания, поддържайки някакви архаични представи за обществото и държавата. Тези хора продължиха да робуват на личните си амбиции и представи. След оттеглянето на царя нямаше обединяващата идеология, която беше събрала хората в НДСВ, нямаше онези ценности и принципи, които да ги водят заедно в решаването на националните интереси. Тава съвсем естествено и логично доведе и до разпада на НДСВ, независимо, че то формално продължи да съществува като партия.
- Очевидно Сакскобургготски не е можел да се противопостави на службогонците около себе си, това ли е причината за негативния привкус от управлението на му, днес много хора го припознават като измамник?
- В последните месеци, преди да замина като посланик в Беларус, а и малко след това аз продължих да лансирам идеите си пред Симеон, че НДСВ трябва да бъде автентична политическа формация, която да обедини енергията на народа, а не да го противопоставя на псевдолеви, псевдодесни, псевдопатриоти и всякакви други измислени политици. Той прие тогава документът, който бях подготвил и аз лично се ангажирах да помагам, ако се пристъпи към реализирането на тези идеи. Те срещнаха подкрепа и от страна на тогавашния президент Георги Първанов. Но нищо не направиха – нито президентът, нито царят. Този документ дори не стигна до пленарна зала в парламента. По-късно Симеон ми сподели, че нещата стават бавно, защото хората около него не правят нищо. Така в публичното пространство се формира един неверен образ за този човек, който едва ли не е дошъл в България единствено, за да си върне бащините имоти. Защото, нека ви припомня, че всички царски имоти още по времето на Иван Костов бяха реституирани и поставени под неговите права. Вероятно тук, по отношение на имотите, своята роля си бяха оказали неговите синове, особено принц Кирил, който не беше воден от патриотични чувства да помага на България. Той имаше единствено чисто финансовите интереси и т.н. Така че това е една ситуация, в която царят, който за мен беше един действителен български патриот, макар и без капчица българска кръв, нямаше възможността да прави това, което искаше да прави. Мисля, че лоша услуга му изигра и неговият характер – дълго да мисли и трудно да взема решения. И въпреки, че го обвиняват в някакви грехове, може би най-големият е, че беше нерешителен – да стопира негативните тенденции, да взема бързи решения, да бъде категоричен в позицията си.
- При този негативен имидж след управлението на НДСВ, кой има интерес от реанимирането му?
- За мен не реанимирането на царя е съществения момент в този случай. А фактът, че това се прави от хора, които се опитват да използват името му. Начинът, по който го правят, е всъщност желание за реабилитирането на тази личност и по достойнство включването й в политическия живот на България, а опит да бъде използван неговия международен авторитет, но в личен интерес. Ще кажа нещо, което няма да се хареса на повечето от тях – те искат своето реанимиране чрез Симеон. И всичко, което сега правят, е една демагогия, защото те просто искат да използват неговия авторитет, за да се върнат на политическата сцена, в реалната политика, защото така или иначе, те отдавна са изтласкани в периферията и нямат никаква политическа тежест.
- Анализатори твърдят, че НДСВ е създаден като руски проект, с идеята да върне България в орбитата на Кремъл и влиянието на Москва?
- Категорично не споделям тази теза, нямам нито информация, нито такова чувство или съмнение. Царят беше човек със свой поглед към световната история, той беше широко скроен човек. Смяташе, че трябва да развиваме нашите отношения във всички направления. Когато вече бях предложен за посланик от президента през 2002 година, той ме извика една година по-късно – през 2003, за да говорим по този въпрос. И тогава сподели вижданията си как да градим отношенията с останалите страни. Тогава той ми каза: „Да, Вашингтон е супер сила и трябва да вървим с нея, нямаме друг избор, нямаме други възможности. Брюксел е център на нова социална и икономическа общност, ние сме европейска държава и трябва да се включим активно в тази система. Но нашата история, историческата ни съдба до голяма степен е свързана с Русия и аз се радвам, че вие заминавате като посланик там и ще укрепвате тези отношения. Ние трябва да развиваме отношенията във всички посоки, където България може да намери опора, да намери приятели и да може да се реализира пълноценно“. Това беше един от важните моменти в стила на управление на Симеон Сакскобургготски. За съжаление, този подход много липсва на нашите политици. Когато дойдат на власт и почнат да правят някаква политика – те постоянно се ослушват в някаква посока. Провеждат някаква политика, но не и тази, която е в интерес на България, а именно - политиката на суверена държава, която с достойнство отстоява своето място и роля в този съвременен свят, без да пренебрегва своите ангажименти към съюзниците си и останалите партньорски структури.
- Бившите царисти имат намерение да създадат институция "Българска корона", чрез която царят да упражнява специфични политически и дипломатически функции. Доколко е резонно съществуването й в държава, с републиканско управление?
- Аз мисля, че ситуация около създаването на подобна институция е много неопределена. Според мен тук има един съществен момент, а именно – да бъде включена тази личност в действията на нашите правителства, независимо от коя партия е, или от каква коалиция се съставляват, и аз съм категорично „за“ това да се случи. Да бъде използван авторитетът на Симеон Сакскобургготски, защото съм видял с очите си, как след една изключително съдържателна реч в ООН, се бяха наредили на опашка около 50 човека, сред които бяха и Герхард Шрьодер, и Тони Блеър, и голяма част от европейските лидери, за да го поздравят. Такова нещо не е правено спрямо никой друг български политик. Лично скандалният Берлускони е изразил респекта си към царя на една среща на централноевропейските държави в Загреб. Когато започва речта си полският президент Александър Квашневски, той видял Симеон да си слага слушалките, за да слуша превода от полски. Тогава Берлускони възкликнал: Хванах ли ви, че не знаете един европейски език…А царят свободно владее шест европейски езика, включително и арабски, макар и не чак толкова свободно. Тоест, той беше сред европейските лидери, които се ценяха, това трябва да се знае от българското общество. И да припомня още нещо – царят имаше решаваща роля за приемането ни в ЕС. Когато аз вече се готвех да замина като посланик през 2003, той ми сподели, че цяла седмица пътува и е в постоянен контакт с Жак Ширак, Герхард Шрьодер, Тони Блеър, Берлускони, за да ги убеди да включат България и Румъния в пътната карта на Европа. Такъв дневен ред на ЕС нямаше. Истината е, че страната ни не беше готова. Той, с авторитета си ги принуждава те да включат въпроса за България и Румъния и така се стига до 25 април, когато ЕС взема решение за приемането ни в Евросъюза през 2007 година.
- Съзирате ли зад този проект намерение Симеон да бъде лансират за президент, а в по-дългосрочен план – да бъде направен опит за възраждане на монархическата институция?
- Като изхождам от това, че познавам Симеон като личност и характер, и от моят най-общ поглед върху нещата, определено смятам, че той няма амбиции да става президент. Причината е проста - той не веднъж е заявявал, че се оттегли от партията НСДВ, защото да си лидер изисква огромна енергия, иска мобилизация на силите, а той вече е възрастен. Второ, той няма това, което виждаме в сегашните ни политици, особено в сегашния премиер – хъсът за работа, настървеността за власт. Той е възпитан и си остава един аристократ на духа, който може да бъде използван много добре за интересите на България от тези, които управляват. Що се отнася до възраждането на монархическата институция, ще се върна малко назад във времето. Имал съм възможност да разговарям с последните представители на Хабсбургите - Ото фон Хабсбург и президента на Малтийския орден, във времето, когато бях посланик в Беларус. Тогава той ме попита защо Симеон не е предприел стъпки да възстанови монархията, а България да стане конституционна монархия. И тогава им казах – защото е нерешителен. Царят не можа да използва ситуацията през 2001 година, а това можеше да бъде едно добро решение за България. От страх, че може да стане президент, Костов и Стоянов направиха всичко възможно да не допуснат Симеон Сакскобургготски до президентските избори. Не му позволиха тази стъпка разбира се и тогавашните политици, в това число и хората от неговото най-близко обкръжение, които не го подкрепяха, не бяха активни и достатъчно решителни това да се случи.
- Съвсем скоро БПЦ обяви, че ще споменава Симеон като „Цар“ в богослуженията си и това среща несъгласие в обществото, какъв е вашият коментар?
- Според мен в обществото няма несъгласие, а по-скоро има реакция на определена група от хора, заети с политиката, идентифициращите се с дясното, с републиканското и реформаторското. Те обаче не са автентични представители на дясната консервативна идея, нито пък са от ранга на хора, които трябва да съдят за тези неща. Съдейки от политическите позиции, които заемат, както се казва, тези хора се страхуват от сянката си. Защото става дума за различни неща. Първо, Симеон е въздигнат в ранга на „цар“ още през август 1943 година, веднага след смъртта на баща си Борис Трети. Въпреки, че има регенти, той е обявен от и църквата, и от регентския съвет за „цар“. Безспорен е фактът, че когато умира Борис Трети, по време на поклонението, продължило няколко дни в храма „Александър Невски“, минават около 1.5 души, които идват от всички краища на България, за да се поклонят на царя и плачат. Когато през 1944 година умира Георги Димитров, те пак отиват на поклонение и плачат. Тук става дума за два полярни образа, за две полярни политически фигури. Така че народът ни емоционално реагира и не всякога рационално преценява значението на една или друга личност. Той просто състрадателно участва в събитията, без да ги премисля, без да прави изводи и оценки. Така, че когато през септември 1946 г. става референдумът, под въздействието на една нова еуфория, българските граждани гласуват за отмяна на монархията и установяване на република. Според мен това е по-скоро емоционален избор, отколкото дълбоко премислен акт. След референдума 1946 царското семейство е екстрадирано. Но след като Симеон заминава с майка си и сестра си, никой, дори и църквата, не е направила съответната процедура, за отнемане на званието му „цар“. Така, че Симеон Сакскобургготски е избран за цар и по наследство, и по силата на църковното тайнство „миропомазание“, и по процедурите на държавата. А това, че църквата ще го споменава по време на богослуженията не променя нещата в държавата.
- Днес ни управлява необичайна коалиция, какъв е хоризонтът на този кабинет, има ли шанс да изкара пълен мандат?
- Мисля, че ако не предприеме конкретни стъпки за облекчаване на ситуацията в страната и напрежението в обществото, хоризонтът може да се окаже много кратък. Аз обаче се надявам, че реформите, които започнаха и последните промени, които се случиха и в МВР, независимо от големите резерви към г-жа Румяна Бъчварова, могат да доведат до успокояване и стабилизиране на ситуацията. Ние виждаме, че независимо от лутанията на премиера и крайните му изявления, Борисов се вслушва в онова, което му казва народът. Така че, ако не се направи някакъв много голям гаф, който да изкара на улицата, както през февруари 2013 година няколко десетки хиляди граждани, мисля, че нещата постепенно ще се успокояват и правителството ще изкара пълния си мандат.
- Но обществото очаква много повече от управляващите, гражданите искат да бъде разбит модела КОЙ, може ли това реално да се случи?
- Аз мисля, че този въпрос ще остане висящ, защото няма решимостта в политическите сили да разбият модела КОЙ. Той ще продължава да тегне по един или друг начин в различни ситуации. Именно това е болезненото за голямата част от народа. Не всякога решенията, които се приемат, са достатъчно прозрачни и обосновани, много често се играе ва банк, рисково. Такъв е примерът с дълга – от дебатите стана ясно, че той можеше да бъде с по-малък обем – не 16 млрд., а 12 млрд. които както се оказа са достатъчни, за да бъдат покрити всички плащания – стари задължения, дефицити и т.н. Той беше приет с идеята да осигури някакво спокойствие и комфортност на кабинета. Но ако се върнем в годините назад, когато бях в парламента, си спомням следната ситуация – срещам Пламен Панайотов, сега професор Пламен Панайотов и го питам: –„ Как сте, изглеждате доста разтревожен?“ А той ми казва: „Професоре, мафията от всякъде ни стяга примката и просто едва се диша…“ Аз продължавам да си мисля, че в българския ъндърграунд има още доста сили, които продължават да оказват влияние и да дърпат конците, за съжаление. Боя се, че въпреки заявената решимост на кабинета, разбиването на модела КОЙ няма да се случи. Това означава много радикални действия, а аз не виждам хора с необходимата решимост и твърдост, за да направят това.