Жак Вилрокс е професор по социология в Брюкселския свободен университет. Той е президент на българо-белгийска неправителствена организация, изследвал е нашата имиграция в Гент.
Интервю на Мая Георгиева
- Проф. Вилрокс, за по-малко от две седмици в България се случиха два знакови атентата, какви са коментарите в Белгия?
- Отношението към такива събития винаги е негативно, но по-впечатляващо е покушението срещу политическия лидер Ахмед Доган. Усетих, че самото българско общество няма еднозначно обяснение, какво точно се е случило. Но, разбира се, този атентат има и чисто политическо измерение. До колкото разбирам, до сега няма категорична яснота какви мотиви стоят зад този опит за убийство. Има и няколко хипотези – целенасочен атентат, други отхвърлят тази версия, според трети става дума за сценарий, който е бил планиран, с цел да създаде определени настроения в обществото. В известен смисъл хора като младежа, стрелял по Доган, са с особен начин на мислене. Те са убедени, че това, което правят е правилно и трябва да го извършат, смятат, че имат определен мотив за подобна екзекуция. Тоест, не е ясно какво всъщност стои зад покушението над Доган. Но е важно от политическа гледна точка истината да се установи. Знам, че турската партия на Доган е била винаги важен политически субект, активно е участвала в политиката, при формирането на правителства. Била е водеща сила в управлението по време на тройната коалиция, но е извън последното правителство. Политическият аспект в този случай – на намаляването на мощта на ДПС, е изключително важен. Видно е, че в България има и други партии, които са против политиката на ДПС, в които също участват български турци. Това показва, че има процес на разбиване на монопола на ДПС по отношение на политическата ориентация на турското население.
- Как обединена Европа гледа на подобен род етнически и религиозни партии като ДПС, Белгия има ли проблеми с подобни формации?
- Партии, основани на етнически принцип, при определени условия и обстоятелства, биха могли да подпомагат демократичните процеси, еволюцията на обществото. Полезни са доколкото защитават интересите на определена общност, но в същото време не трябва да нарушават общоприетите норми и интересите на голямата общност. В този смисъл такъв тип партии, макар и опасни, могат да бъдат полезни за развитието и функционирането на едни демократични институции. В Белгия също имаме такъв тип националистични течения, които имат и все по-активни политически изяви. Такава е Фламандската партия - най-голямата националистическа формация, която се опитва да прокара идеята за независимостта на Фландрия, като я откъсне от Белгия. Идеята им е страната да се раздели на две или три части. Независимостта се прокламира под формата на някакъв вид демократичен национализъм, но въпреки това си остава национализъм. А национализмът е много опасен. Има една много известна фраза на бившия президент на Франция Франсоа Митеран, който казва: „Национализмът е еднозначен с войната, Национализмът е война”. Ако се огледаме, ще видим, че във всички европейски страни националистическите течения стават все по-изявени, все по-значими. Погледнете Португалия, Испания, Великобритания.
- Вие работите от години за имиджа на България, награждаван сте от президента за тази си дейност, как изглежда сега образът на държавата?
- В европейската общност, в частност в Белгия, България има един много негативен имидж. Две са причините за това - проблемите с ромската общност и с българските имигранти, които са се настанили днес в редица европейски страни. Стрелбата срещу Доган и последвалият после жесток побой на младежа, съвсем не са нормални и приемливи за един европеец. Нормално е, след като си обезвредил един човек, да не го биеш, да не упражняваш върху него такова насилие и агресия. Тази сцена направи представата за България още по-негативна. Аз лично имам по-дълбок поглед върху живота в България. Познавам българите като общност, техните нрави и манталитет и мога да бъда безпристрастен в позицията си. България определено има известен напредък, провеждайки една по-прозрачна политика. Но в същото време все още няма сериозни резултати в битката с корупцията, престъпността е висока. Разговарях с белгийци, които работят в България, те също констатират, че много от демократичните процеси боксуват, трудно се повишава стандартът на живот, а все пак България е част от ЕС. Стандартът тук е много нисък, няма добра бизнес среда, хората продължават да работят един срещу друг. Това са структурни проблеми, които трябва да се решат, но затова се изисква много работа.
Ще споделя и едно лично впечатление. Наблюдава се едно фантастично противоречие между две неща – първо, когато българите говорят абстрактно за страната си, тогава тя е най-великата. „България, България ...” е всяка втора дума, както се казва. Но когато конкретизираме разговора – тогава българите са мързеливи, крадливи и т. н., което е в противоречие с това, че България е велика страна. Тъжно е, че българите много говорят за страната си, но малко правят, за да променят живота и имиджа й в положителна насока. Това е най-голямото противоречие, което аз констатирам.
- Инвестициите в България спират, а Белгия беше инвеститор номер едно у нас, има ли обективни причини за това отдръпване?
- Има разбира се обективни причини Белгия да не бъде в челните редици на инвеститорите, защото ние си сменяме позицията с Германия по критерия инвестиции. Към обективните причини мога да отбележа факта, че България вече е членка на ЕС и всички страни имат възможност да инвестират в България. Това е фундаментална промяна, защото преди 1990 Белгия и България са имали много специални отношения. От 19 век и досега Белгия е една икономически много силна страна. Макар че техническата революция започва във Великобритания, в Западна Европа Белгия е страната, която първа се индустриализира. Така че ние имаме дълги исторически традиции и контакти с България. Но колкото повече България се интегрира в Европа, лека полека тези силни позиции на Белгия отслабват, отстъпвайки място на други страни да инвестират у вас. Имах срещи в белгийското посолство в София и там ме информираха, че въпреки понижения ръст на белгийските инвестиции, все още страната ни е в топ 10 на държавите, които инвестират в България. Но ние трябва да бъдем внимателни по отношение на тези класации. Доколкото знам най-големият инвеститор в България днес е Холандия. Но това не е заради интереса на холандски капитали, а заради „Лукойл”, чийто депа за съхраняване на петрол се намират там и освен това са в тесни финансови отношения с Холандия.
- В Гент сте провели изследване на българската общност, живееща там, ние ли сме „черната овца” на имигрантството?
- Не бих казал, че българите са черната овца. Такова би могло да бъде общественото мнение в европейските страни и към румънците. Така че вие не сте сами. Подобно определение може да бъде прикачено към всички балкански народи. Напоследък Албания също попада в този негативен списък, защото има много добре организирани мафиотски групи, които действат в европейските страни. Така че, може да се каже, че определението “черна овца” се отнася до всички страни от Източна Европа.
- До колко българските имигранти в Белгия са свързани с тези криминални групи, как се интегрират нашите сънародници в белгийското общество?
- Българските имигранти в град Гент, не са свързани с криминални или мафиотизирани групи. Няколко неща са характерни за тях. Първо – част от българските имигранти са напълно интегрирани в белгийското общество. Децата им ходят на училище, родителите им работят съвсем легално, имат нормална работа, спазват законите в държавата. Има една по-маргинална група, която работи на различни места, не спазва нормите и правилата, вдига повече шум на улицата, правят неща, които не са позволени на обществени места. Най-общо казано това са хора с ниско цивилизационно поведение. Но по отношение на българските имигранти, които сме изследвали се наблюдава и един друг проблем - българите по някакъв начин се експлоатират от турските гастербайтери. Плащат им под нормалните нива на надниците, нямат трудови договори, нямат застраховки. И това не се забелязва от властите, защото турското малцинство има съществени позиции в град Гент.
- Следите случая със съдебната сага с ръководството на община Гълъбово, приемате ли за нормална намесата на държавата към местната власт?
- В България този проблем се наблюдава не само с община Гълъбово, но и с Попово. Динамиката, която виждаме в България, както по отношение на централната власт, така и по отношение на правораздавателната система е много трудно да реши проблема, да стопира тези негативни процеси на вмешателство в месното самоуправление. С тази проблематика се опитваме да ангажираме европейските институции. В едно демократично общество трябва да има независимост и разделение на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. И в това е проблемът на България – че класическото разделение на властите, което е фундаментът на демокрацията, във вашата страна не се спазва и не се уважава. Ние освен това виждаме, че централната власт заобикаля и дори понякога нарушава общоприетите закони по отношение на работата си с общините, и това е недопустимо. По линия на европейските институции ние ще настояваме да получим ясни обяснения от централната власт, защо притискат общините и ограничават самостоятелността им.
- Над какви съвместни проекти с България работите, какви резултати очаквате?
- Концентрирали сме се върху няколко проекта. Единият е свързан с течащите води и водата за пиене. Много изследвания сега се правят върху реновирането на водопреносната система. Вече имаме успех – една белгийска фирма се е заела с маркетинга на реновирането, има и конкретни резултати от проучването. Друг интересен проект е прилагането на биогазовите инсталации, тоест получаването на газ от биологичните отпадъци и производството на топлина и нов тип електроенергия. Проектът се реализира в Разград.
Друг наш проект е свързан с модернизирането на студентските общежития в България. Посетил съм много от тях, те са в тежко състояние, условията за живот са ужасни. Този проект е започнат преди няколко години, вече са изградени няколко студентски общежития, които са съобразени с европейските стандарти. Това е частна инициатива. Студентите ще плащат малко повече от 40 лева на месец, но ще имат комфортна среда, в която да живеят и да учат – комуникации, безжичен интернет, климатик и пр. Сега българските общежития за студенти са с по 20 стаи на един етаж, във всяка стая има по три легла, а на етажа има само една тоалетна и баня. Ние ще предоставим на младежите комфорт и нов стандарт.
В процес на реализация сме и на проект, свързан с модернизацията на образователната система. Подобен сме реализирали в Грузия, където вече има три университета. Работим в партньорство с Частния бизнес колеж в Пловдив, с партньори от Германия и Испания. В тези четири университета извън Белгия, плюс 3-те в Грузия студентите ще се обучават по една нова, единна програма.