Плевнелиев и Попова говорят много, чертаят приказни хоризонти, но от тях нищо не зависи, казва бившият вицепрезидент
Тодор Кавалджиев прекарва единадесет години от живота си в комунистическите затвори и лагера Белене.
През 1989 г. активно се включва във възстановяването на БЗНС „Никола Петков“. На 15 март същата година, въпреки режима на Живков, се обръща чрез радио „Свободна Европа“ към министър-председателя Георги Атанасов, с искане за премахване на закона за разтурване на БЗНС „Никола Петков“ и за амнистиране на съдените земеделци.
Кавалджиев е депутат в 7-то Велико народно събрание, а от1992 г. поема длъжността секретар на Постоянното присъствие на БЗНС „Никола Петков“.
На изборите през 1996 г. е избран за вицепрезидент в екип с президента Петър Стоянов. Той е един от първите, които публично отправят критики за неблагополучията в управлението на СДС.
Интервю на Мая Стоянова
- Г-н Кавалджиев, вие сте единственият, който излезе от властта без никакви привилегии, как сте със здравето, как оцелява днес един български пенсионер, макар и да е бил вицпрезидент?
- Със здравето наистина не съм много добре. Като се има предвид живота, който съм живял и годините които натрупах, е напълно обяснимо. Но духът ми е висок и несломен от превратностите на времето, в което живях и живея! Колкото до привилегиите - те са толкова далеч от мен, че напълно разбираеми са думите на хората, които ежедневно ме виждат в масовия градски транспорт, в магазина да пазарувам. Често възкликват: “ Депутат не сме виждали в рейсовете, а сега срещаме вицепрезидент! Не ви ли осигуриха кола, офис?!” – питат ме хората. И всеки път обяснявам, че тия привилегии са за други, не за мен, че съм бил винаги против всякакви привилегии. Но тези контакти с гражданите са моята награда от живота, нямам друга.
Иначе оцелявам, както стотиците хиляди пенсионери – мизерно, но с достойнство и с високо вдигната глава, и с ...незагасващата надежда, че утре ще бъде по добре от днес.
- С каква пенсия преживявате, сещат ли се за вас днес държавата, търсят ли ви съратници и политици?
- С пенсията, която ми беше преизчислена от НОИ, в края на мандата на „Дондуков” 2, но държавата няма никакво отношение към това. За нея достатъчно съм говорил и повече не искам да занимавам гражданите. Не се оплаквам, както не съм се оплаквал и когато животът ми бе в ръцете на червените джелати повече от четири десетилетия, и не веднъж го поставяха на косъм от смъртта.
Търсят ме обикновените граждани, на които не измених и няма да изменя никога, но не и политиците, още по-малко пък държавата. В нея сега отново диктуват бившите ченгета, не може те да се интересува от жертвите на своите издевателства! Тях ги интересуват комисионните и бонусите, въпреки декларираната им загриженост за народа и страната.
- Изпълни ли според вас програмата си ГЕРБ, възтържествували ли справедливостта, както обещаваха?
- Правителството на ГЕРБ има няколко инициативи, които будят моята адмирация. Това е борбата срещу организираната престъпност; финансовата стабилност и усилията им в областта на подобряване на инфраструктурата, така важна за икономиката. И въпреки крясъците на червените шамани, успехите в тия три области са очевидни.
- Кои са тогава най-големите провали на правителството на Борисов, има ли основание да претендира за втори мандат?
- Най - големият провал на това и предшестващите го правителства е, че въпреки обещанията народът продължава да мизерствува, а банкерите и икономическите олигарси богатеят независимо от кризата. Що се касае до претенциите за втори мандат, това зависи изключително от българските гласоподаватели в предстоящите избори.
- След 23 години демокрация това ли е държавата, заради която лежахте в затворите на Живков, струваше ли си цената, която сте платил?
- Аз започнах своята затворническа одисея при диктатора Вълко Червенков - най-жестокият тиранин след Георги Димитров и Антон Югов. Продължих и при Тодор Живков, който по жестокост отстъпва на първите двама, но не и по своята перфидност и подлост. Станалото преди 23 г. е дело на същите червени шамани, които 45 години наричаха кървавия си режим “демокрация” и “народна власт”,но никога не дадоха право на същия този народ да се произнесе за политиката на властта им и нейните дела. Затова и “демокрацията”, която настана след 1989 г., не е никаква демокрация, а плутокрация, рай за “червените капиталисти” - довчерашни гробокопачи на същия този капитализъм. Нито демокрацията им е демокрация, нито вълчата им пазарна икономика е пазарна. До вчера бяха собственици на държавата, което значи и на държавната собственост, днес – частни собственици на националните богатства, създавани от трудовият ни народ векове наред. Всичко се диктува от червените олигарси и мафиоти. Всички властващи партии след промяната са производни на Партията с голямо име – БКП.
- Края на 2012 година беше белязан от скандали в СДС, как приемате опита и отказа на Петър Стоянов да влезе в Конституционния съд?
- Напълно естествено. Така трябваше да постъпи и когато стана лидер и депутат на СДС. Той беше държавен глава и трябваше да остане извън партийните пристрастия до края. Нищо не налагаше този компромис - беше финансово обезпечен до края на живота си, осигурен с офис, кола и други екстри. Макар на първите президентски избори да бе в екип с кандидат – вицепрезидент, на следващите той избра „Новото лице”, но то не му донесе победа, а поражение от Гоце.
- Смятате ли, че СДС беше употребено от задкулисни игри и уговорки с Бойко Борисов?
- Това ще проличи в бъдеще. За сега доминира желанието да се отърват от мечешката прегръдка на синия кардинал Иван Костов.
- Приемате ли изключването и напускането на депутатите от СДС като начин за решаване на проблемите в синята партия?
- Нямаше нужда да ги изключват, след като те си тръгнаха от СДС. Но напускането на партията от предишните й лидери аз категорично не одобрявам. След като си се клел в идеите на тази политическа сила, която ти е осигурявала министерско място и високи ръководни позиции, могат да я напуснат само кариеристите и търгашите с идеи. В името на идеите и принципите се умира, а не се търгува с тях! За съжаление в България има много търгаши – малко идеалисти!
- Лидерът Емил Кабаиванов твърди, че СДС има голямо бъдеще и се връща към корените си, какви перспективи има според вас съюзът?
- Аз съм един от радетелите на тази идея още преди 10 ноември 1989 г. – да се групират всички представители на старите демократични политически партии и неформалните сдружения, но като демократична коалиция в името на България и нейното демократично развитие след очакваната промяна. От тази алтернатива комунистите се страхуваха най – много и открито го признават в едно тяхно тайно писмо до структурите си още преди промените. Партията СДС я създаде Иван Костов след като стана лидер. И аз не веднъж съм я сравнявал с някогашния Демократически сговор, обединил всички партии участвали в преврата на Девети юни 1923 г., носещи историческата отговорност за стопиране на мирното и легално развитие на политическите процеси в страната, и кървавата вакханалия, настанала след този период. Предвидих и това, че както Демократическият сговор след два кървави управленски мандата (1923-1931) се провали в изборите на 21 юни1931 г., изгуби властта, разцепи се и изчезна от политическата карта на България, така и СДС ще се провали главоломно. Предричах го в много от моите интервюта далеч преди изборите през 2001 г. и ги предупреждавах, че ще чакат най-малко 40 години, за да стигнат отново до властта. Така става винаги с партиите на властта, в които липсват идеи и принципи, а има изобилие от властнически мераци и нагони. Така стана с НДСВ, това очаква и днес управляващите.
- Анализатори твърдят, че СДС е рожба на политическо инженерство от страна на БКП и ДС, споделяте ли подобна теза?
- Не само, че я споделям, но и многократно съм я изразявал в статии, речи и интервюта много скоро след промените. И, не само за СДС, а това се отнася до цялата палитра от 200 – 300 - 400 (не знам колко е броя им днес, б.а.) партии и партийки. След тях не стои никой, освен лидерските амбиции на “лидерите” им. Те са дело на стратегията на “обновената и демократизирала се БКП”. Всичките „лидери” на тези партии бяха агенти или доносници на бившите секретни служби, наречени Държавна сигурност. Това открито се признава и от някои от тях.
- Вашата голяма болка е земеделското движение. Защо през последните години то се обезличи, има ли шанс за възраждане?
- Правилно наричате Земеделското движение моята голяма болка. Нещо повече, това е моята незарастваща рана! И тук играят “роля” същите фактори - бивши провалили се “борци” против комунизма, не устояли на жестокия натиск на същите служби, или скрито инфилтрирани провокатори, легендирани като “герои”. Те разцепиха и ликвидираха 110 - годишната организация на великаните Стамболийски, д-р Г. М. Димитров и Никола Петков, превръщайки я в няколко секти, надлежно присъединени като придружни организации в някоя съмнителна коалиция. А някога БЗНС бе против коалициите и винаги е бил, ако не първа, то най - много втора парламентарна сила. Такава бе и след кървавия преврат на 9 юни 1923 г., такава бе след 1931 г., а да не говорим за след 9-ти септември, когато БЗНС се извиси като общонародна организация – опора и надежда на целия български народ! Разбира се за днешното състояние на съюза има и обективни причини. Това са демографските процеси в страната, променили из основи нейната народностна структура.
Що се отнася до шансовете за възраждане на това движение, което е спасявало някога страната от подобни на днешната криза и национални катастрофи, макар и малки надежди съществуват и те трябва да се използват до край!
- Познавате механизмите на работа на “Дондуков”2, измина една година от мандата на президента Плевнелиев и вицето му Маргарита Попова, как оценявате работата им, за какво бихте ги критикувал?
- За многото приказки и начертаните приказни хоризонти пред страната. От тях почти нищо не зависи. Цялата власт, възможности и лостове за промяна към по-добро са в ръцете на изпълнителната власт, и тя е, която не трябва да се оставя на мира, докато не разбере, че само правенето на политика в интерес на човека, заслужава адмирации и подкрепа!
- Защо българите забравиха темата за антикомунизма и вместо за жертвите днес в учебниците учат за Живков, Доган и Първанов?
- Ами защото цялата ни политика като държава и народ се движи и направлява от бившата комунистическа номенклатура и ДС, надянали мантията на демократи. Те са старата - нова управляваща класа. Няма сектор в икономиката, културата, медиите, където да не се ръководят от същите червени шамани или техните синове и внуци. Жертвите на комунистическия терор са обезправени, както бяха обезправени по времето на комунизма. С мизерни пенсии, те изживяват в мизерия и несгоди своите старини. Отиват си подобно на героите от национално освободителните ни борби след Освобождението, а в България се разпореждат новобогаташите – бай Ганьовци. Така бе и след 9 септември. Борците срещу реакцията и личния режим на цар Борис бяха обявени за реставратори на същия този режим, а съюзниците на Хитлер и нацистите - станаха архитекти и строители на новата комунистическа тоталитарна държава. Така е и днес!
- Смятате ли, че кръгове от бившата ДС продължават да са част от кукловодите в съвременна България?
- Да! И не само аз смятам, че бившата Държавна сигурност играе ролята на кукловод на политическия куклен театър днес, но така мислят и изявени комунистически величия. Бившият главен секретар на МВР в правителството на Жан Виденов, покойният Цвятко Цветков в едно интервю допуска съществуването на някакъв “патриотичен” център, който ръководи всички убийства на изявени бизнесмени – мафиоти и по този начин разчиства терена. Аз също многократно съм допущал действието на такъв таен център, който ръководи и дърпа конците на политици и бизнесмени.
- Коя е несбъдната мечта на демократа Тодор Кавалджиев?
- Да видя България една свободна, независима и просперираща страна, да видя усмивки по лицата и усмивка на устата на българските граждани, но не усмивки, богато платени от естрадата.