​Откровенията за България на един геополитически мракобес

Руските стратези на Путин искат да ни върнат в помийната яма на собственото си удавяне

Доц. д-р Момчил Дойчев

„Да запазим стабилността на днешна България за Русия няма никакъв смисъл. Каквото и да говорим за симпатиите на простите българи, България е страна хроничен предател на Русия. В днешния си вид тя ще ни бъде само враг. Да унищожим България засега е невъзможно. Но трябва да я отмъкнем от ръцете на Запада. България трябва да я върнем в лагера на съюзниците. Но при едно условие – тя да излезе от ЕС и да се лиши напълно от самостоятелност, иначе отново ще предаде Русия".

В статията си „Връщането на Русия на Балканите през Новорусия и Молдавия" руският геополитик Сергей Баранов предлага нова настъпателна, агресивна геополитическа стратегия за възстановяване на господството на Русия в Източна и Югоизточна Европа. Той засяга и отношението на Русия към България в светлината на стратегията за връщането ни в руската 

зона на господство и подчинение

Според него днешната стратегия на Русия в Източна Европа се основава на признаване на статуквото след поражението в Студената война и в опити да се подобрят отношенията с „компрадорските елити" на освободилите се от съветско иго националните държави, които са настроени „не просто антируски, а русофобски". Но независимо от всички опити с „газова дипломация", Русия така и не получи съюзници и влияния, всеки неин проект бива блокиран, както Южен поток или Турски поток. „Проблемът, пише той, даже не е в прозападните елити, а в самата същност на тези държави и в техния национализъм, разглеждащ Русия като жертва и храна".

Същността на промяната в прехода от дефанзивна стратегия към активно преобразуване, или рестартиране (перезагрузка) на редица държави, по-точно, към тяхната ликвидация и създаване от техните части на приятелски на Русия страни, или, ако позволява етническият им състав, на създаване на тяхна база просто на руски държави.

Ако русификацията на държавите е невъзможна, поради отдалечеността им от руския свят, е необходима „перезагрузка", рестартиране, коренно изменение на техните икономически и политически системи и мястото им в международните съюзи.

Според Баранов усилията трябва да се съсредоточат върху най-уязвимите държави и тези, които представляват

за Русия важен стратегически интерес

Така да се каже – повтаря той Ленинско-Сталинската стратегия – „слабите звена във веригите на световния западен империализъм".

Кои страни смята новоизпеченият руски империалист да „ощастливи" по този начин? – Това са преди всичко Украйна, Молдавия, Румъния, България, Гърция, Сърбия, Македония, Босна. Безсмислено е да има активни действия по отношение на Полша, Чехия, Унгария, защото Русия е загубила лостовете за контрол там и може само да се договаря и да се възползва от противоречията между тези страни.

За сметка на това в Югоизточна Европа Русия може да осъществи завоевателната си стратегия успешно. Тук Русия трябва да използва проруската исторически Сърбия като стожер на руската политика на Балканите, към който тя трябва да си пробие път. Откъде – през Новорусия, Молдова, Румъния и България, естествено!

Той се спира на геополитическата важност на този югоизточен клин през Украйна до Сърбия. Русия трябва да разшири този клин от Крим, Донбас, към Южна Украйна, и Молдова до устието на Дунав, откъдето да заплашва и Румъния, и България. За него Крим е недостатъчен геополитически лост, с който да се подчинят Балканите. Русия трябва да раздели на части Украйна – „най-големия болен човек на Европа". После и Молдова. Западна антируска Украйна Русия „предоставя" на Полша, централна Молдова – на Румъния. Но това е част от играта за дестабилизацията на самата Румъния. За да се неутрализира обединението и с Молдова да се използват и противоречията между Румъния и Унгария, свързани с населената с унгарци част от Трансилвания.

Днешна приятелски настроена към Русия Унгария трябва да се използва като и се предложи и населената с унгарци Задкарпатска Украйна. Поставена между два огъня, Румъния ще е неутрализирана, макар и като противник на Русия. Така авторът стига и до България. И тук неочаквано ни съобщава, че на Русия България е необходима не просто като плацдарм към приятелска Сърбия, а като „стабилен съюзник". Но какво разбира той под „стабилен съюзник"?

„Да запазим стабилността на днешна България за Русия няма никакъв смисъл. Каквото и да говорим за симпатиите на простите българи, 

България е страна хроничен предател на Русия

В днешния си вид тя ще ни бъде само враг. Да унищожим България засега е невъзможно. Но трябва да я отмъкнем от ръцете на Запада. България трябва да я върнем в лагера на съюзниците. Но при едно условие – тя да излезе от ЕС и да се лиши напълно от самостоятелност, иначе отново ще предаде Русия".

Неговото мнение напълно съвпада с мнението и на българските петоколоннници – русофилите - България е просто жертва на Евросъюза, тя е вътрешна колония. Дестабилизацията на вътрешната обстановка в България с помощта на проруските „дружески" сили трябва да доведе до изваждане на България от НАТО е ЕС заедно с Гърция. Ето нелош сценарий за България и целите Балкани – радва се геополитическият мракобес.

В случай на реализация на сценария Русия отново ще господства на Балканите. Открива и се път към Сърбия и оттук към Централна Европа и Средиземно море. Вековната руска мечта може да се сбъдне!

По-нататък мечтите прерастват в бълнувания – Русия да победи в руско-турска война и да реализира вековния си проект на Балканите.

Но сценария за раздел и ликвидация на самостоятелните държави продължава и към Беларус – тя също може да бъде присъединена. Авторът „предвижда" и конфликти в Латвия и Естония – водещи към същата цел!

Изобщо стратегията за създаване на буферни квазидържави като Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия, ДНР и ЛНР за геополитическия мракобес има ограничена ефективност. Според него трябва да се премине към активно унищожение на „враждебните национални държави, а ако това е невъзможно да се ликвидират – да се приложи „рестартиране", т.е. тяхната денационализация.

„На Русия е абсолютно безразлична по-нататъшната съдба на титулните нации, много от които са изкуствени и съзнателно враждебни на руския проект."

Ето каква съдба ни очертават вековните ни НЕприятели, така наречените „братушки" – да ни върнат в помийната яма на собственото си удавяне, от което няма да има спасение.