Едвин Сугарев

Продължаващата вече три години политическа суматоха в България има едно единствено положително качество: всички маски паднаха. Ясно е кой кой е и за какво се бори – както и кой кому и срещу какво служи, кой от кого е зависим и кой кому е задължен. Ясно е, разбира се, за тези дето могат да четат между редовете на събитията, не за тези, които „верват“ на всичко, което бъде публично обявено. И все пак: тъй като българският елит е известен с майсторството си при обръщане на палачинката, винаги са възможни изненади и шеметни пируети по тънкия политически лед, който все по-осезаемо се пропуква, господа съдебни заседатели. 

Но тъй или иначе, вече видяхме кому служат и кого обслужват българската правосъдна система, регулаторите, тайните служби и самото служебно правителство: на Делян Пеевски, разбира се. Не че преди не го подозирахме – но сега 

целият обслужващ механизъм на пленената държава се показа наяве,

 изтъпани се като глашатай с тъпан на селски мегдан. Кожата на задкулисието се оказа тясна – олигархическите мрежи вече не искат да ръководят в сянка – искат да участват пряко във властта. 

Видяхме – вече без прикриване и преструвки – и кому служи настоящият ВРИД и бъдещ реален главен прокурор: пролича по имунитетите, спешно поискани на депутати от една политическа сила – точно тази, която по мнение на ГЕРБ пречела да се направи заветното правителство, и тази, която застрашава светлото му прокурорско бъдеще като бухалка на Пеевски и чадър за Бойко Борисов – нищо, че претендира да е пощенска кутия, както един негов предшественик претендираше да е „Плод-зеленчук“. Ясно е и кого обслужва служебният кабинет на Димитър Главчев, който раздаде милиони на общините, в които „ДПС – Ново начало“ на Пеевски спечели най-много гласове – и който на секундата прогони три държавни Агенции, за да настани партийния рейдър, превзел старото ДПС на Доган. 

Тук обаче – в задкулисната характеристика на това правителство, ставаме свидетели на един малко изненадващ обрат. Точно сега, на 19-ти декември, Главчев трябваше да подпише Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между Република България и Украйна. Подписването беше договорено по време на заседанието на Европейския съвет, на което ще присъства и украинският президент. С други думи – става дума за готов за подпис документ, относно който всички протоколни процедури вече са договорени, и чието подписване е планирано окончателно и на най-високо ниво. В последния момент обаче Главчев поиска мандат за това подписване от НС – и се случи точно това, заради което всъщност беше поискан този мандат, въпреки че той въобще не му беше нужен. Партиите, преговарящи за правителство, възроптаха – и готовият за подпис документ беше оттеглен. Което, както и да го погледнем, си е 

дипломатически скандал – и голям резил за България

Още по-голям резил е обаче за тези, които поискаха това оттегляне. Първата атака беше закономерна: БСП и „Възраждане“ излязоха със специални декларации срещу сключването на споразумението. Борислав Гуцанов го нарече „срамно“ и подчерта, че „подобен акт е груба провокация и крачка към въвличане във военния конфликт“. Нищо ново – позицията е присъща на БСП от началото на войната, а лексиката и тезите й копират руските опорни точки – както и нагласените по тях варианти на президента Румен Радев. Това, че петата колона в България е против, изобщо не е новина – новина е обаче, че тази гледна точка се споделя и от партиите, които уж преговарят в момента за проевропейско правителство.  

Големият виновник за провала на това споразумение се оказа ГЕРБ – партия, която досега подкрепяше помощта за Украйна и се афишираше като убеден привърженик на евроатлантическите приоритети на България. Досега – защото сега трябва да превърне БСП в свой коалиционен партньор. А се налага, тъй като отказа преговори с ПП, за да не трябва лидерът й да обяснява защо е против санитарния кордон по отношение на Пеевски. Бойко Борисов повери деликатната мисия по отбиване на споразумението на бившия външен министър Даниел Митов – който поне досега можеше да бъде определен като убеден привърженик на ценностите на модерния демократичен свят. Досега обаче – защото сега се оказа, че споразумението е безкрайно закъсняло и че „подобен тип предложение може да попречи дори на преговорния процес и да породи динамика, която е нежелателна“. С други думи казано: 

преговорите за правителство с участието на БСП се оказаха по-важни от евроатлантическите ценности

Самият Бойко Борисов оправда поредното обръщане на палачинката с тезата, че само преди шест месеца ГЕРБ категорично щяла да подкрепи такъв договор – но сега, когато всички говорели за прекратяване на войната и мирен процес, това било „като да отворим фабрика на 9-ти септември“. Което обаче е твърде далеч от истината, тъй като войната може да бъде прекратена набързо само във фантазиите на Тръмп, а иначе в самото споразумение няма обвързващи страната ни клаузи – то по-скоро изразява подкрепа и солидарност за легитимната борба на украинската страна срещу руската агресия – самото то е морален жест и неговата сила е именно във факта, че ще бъде ратифицирано от почти всички страни в общността, към която принадлежим – в знак на тяхната обща воля.

Засега се очертават две знакови изключения: България и Унгария. И едва ли случайно българският подпис под това споразумение беше провален тъкмо в деня, в който Виктор Орбан, впрочем добър приятел на Бойко Борисов, пристига в България. С този отказ, имащ впрочем съвсем демонстративен характер, 

страната ни просто се включва в отбора на Орбан 

с неговите неприкрито антидемократични политически жестове и антиевропейско говорене. Би трябвало да се запитаме: това ли беше целта на упражнението и това ли е цената за новата управленска формула, която в момента се подготвя в тъй дълго проточилия се преговорен процес?

Само че – съжалявам, но трябва да се запитаме и още нещо. Ако ГЕРБ е готов да жертва евроетлантическите приоритети на България в името на преговорите с БСП за правителство, то тогава се прави компромис, който засяга не само партията на Бойко Борисов, но и всички партии, които участват в тези преговори. И всички те дължат отговор на един много прост въпрос: съгласни ли са с този компромис, съгласни ли са България редом с Унгария да бъдат единствените две страни в ЕС, загърбили солидарността с украинския народ – и на практика с това оправдали руската агресия. 

Съжалявам, но 

Демократична България просто дължи този отговор, 

 и няма как да избяга от него. Много добре разбирам колко е важно страната ни да има стабилно управление в този изключително драматичен исторически момент – но трябва да отбележа едно необходимо уточнение: само ако това управление има демократичен характер и спазва геополитическите ни приоритети, свързани с ЕС и НАТО. Ако смята да шикалкави и да върти пируети, търсейки възможности да свърне към Евразия, то съставянето на такова правителство  не би било никаква императивна необходимост – би било предателство спрямо нашето бъдеще.