Архимандрит Никанор

Ако имам време и възможност, може би ще напиша и нещо по-обемно, но в контекста на последните (и предпоследните) изкушения, бих искал да призова всички да бъдете по-снизходителни към институцията, която според закона изразява и представлява Източното православие у нас.

Както българската държава, така и българската църква не е особено благополучна през последния век и половина. Държавата ни не успя да освободи и обедини всички българи в едно царство, а 

църквата ни се провали в духовната си мисия

Един достоен свещеник ме упреква, че не вярвам в това, че "БПЦ е стожер и крепило на Иститата" и съм нямал доверие в БПЦ, а пък те - свещениците, учели миряните, че "Светата Православна Българска Църква ги води към спасение!"

Е, налага се да си кажем в очите някои 

неприятни истини:

Първо, богословска грешка е да се отъждествява част с цялото в този случай.

"Стълб и крепило на истината" (1 Тим.3:15) е наречена изобщо Христовата църква, а не някаква отделна поместна църква.

Особено пък - Българската, родила от недрата си една от най-злите и богопротивни ереси, просъществувала векове, чак до нашествието на османците, и за жалост живееща и днес в народопсихологията на българина.

Българската църква впоследствие е осъдена и за още една ерес, като изпада в 73-годишен разкол от Христовата църква.

За последните 150 години Българската църква не е родила нито един (1) преподобен, прославен в лика на светиите. 

От всяка от съседните ни църкви - гръцка, румънска, сръбска, за това време излязоха десетки преподобни отци и майки, на които православните българи ревностно се молят. Български преподобен отец или майка обаче НЯМА!

Нека сам този свещеник да си направи сметка дали като учи миряните, че "Светата Православна Българска Църква" ги води към спасение, им казва истината, или ги заблуждава!

Да не си правим илюзии - нещата отдавна са 

много по-трагични, 

отколкото си мислим. Поради това ви моля да не съдите прибързано или прекалено строго Българската православна църква за грешките на нейните представители. Дори когато, в определени случаи важи максимата, че грешката на един сановник не е просто грешка, а се нарича съблазън!

Толкова можем. Това е духовното ни ниво. Учим се. Опитваме се.

И аз мога да съдя. Като започна от себе си. 

В България монашество няма

 Въобще няма и никак няма. Тези, които се имат за монаси и си въобразяват, че са нещо, често без да се стараят да прикриват самомнението си, дори не са разбрали, че са изпаднали в ситуацията "присмял се хърбел на щърбел". 

Монашеството е когато човек изцяло посвети себе си на Бога. Не на духовното си самоусъвършенстване. Не на църковната кариера и духовната власт над другите. Не на по-лесния живот и сигурния покрив над главата, и тъй нататък...

Това го нямаме в БПЦ, поне не и в достатъчно количество. И далеч не от днес. Какво да очакваме в какъв случай от останалите вярващи, които имат и земни, мирски грижи?

Няма никакъв смисъл да се настройвате негативно спрямо БПЦ заради един или друг неин духовен провал. Няма нужда от некрасиви коментари по неин адрес, или по адрес на нас, нейните служители. 

На болния човек боят не помага

Обаче. Надежда за по-добро винаги има. 

Нека не забравяме, че "Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму"!

(Мат.3:9)