проф. Кръстьо Петков
Какво се случва на арената на "военните" действия, където се сблъскват интересите на топ-банкерите и техните клиенти в България?
Този въпрос е между най-актуалните в днешната кризисна ситуация, превърнала мнозинството от българите в сървайвъри по принуда. Принудата става възможна там, където държавата е загърбила своите отговорности да защитава правата на своите граждани, когато те целенасочено и системно биват орязвани, ад-хок елиминирани или направо отменяни. От кого? Ами от силните на деня, от финансовите елити, за които нобелистът проф. Джоузеф Стиглиц ползва обобщаващия титул "банкери".
Банкерите - мениджъри на корпорации в страните с либерална демокрация и развито пазарно стопанство, са наблюдавани отблизо от данъкоплатците , медиите и неправителствените организации. Банкерите, които служат като наемници в чуждестранни/задгранични банкови легиони, също са под държавен и обществен надзор. Когато се констатират случаи на измами с пари на клиентите, следват ответни мерки - оставки, съд, затвор, лишаване от лицензи и пр. Такава беше съдбата на мегаизмамника Бърни Мейдоф, когото пратиха зад решетките в САЩ за безпрецедентните 150 години. Подобна ще е съдбата и на международната мошеническа банда, фалшифицирала индексите "Либор" и ощетила инвеститорите с над 8 трилиона долара! Институционалният контрол не прости дори на могъщия президент на ЕЦБ Марио Драги, когото разследват за конфликт на интереси.
Само в колониална България не е така!
Чуждестранните банки и техните наумници, завладели българския пазар, откриха най-лесния начин за докарване на печалби - чрез едностранни привилегии и изгоди, уредени със закон. Имам предвид правото на банките да определят основния лихвен процент по свое усмотрение /формалното название е "собствена методология"/, постановено в Закона за потребителските кредити. Не по-малко драстичен е случаят с чл. 417, ал. 2 от ГПК, който даде извънредната привилегия на банките да събират вземания от кредитополучателите, обявявайки ги за неизправни въз основа на извлечения от свои счетоводни книжа. И още редица други такси, наказателни лихви и прочее тегоби се стоварват върху клиентите- при пълното бездействие на държавата и благодарение на лобистките чадъри, разпънати от БНБ и парламентаристи върху компрадорския финансов елит у нас.
Българинът търпи всякакви издевателства, но до време. После отвръща на ударите. Така се случи и сега. Макар че самоотбраната на ощетените клиенти е далеч по своята масовост и ефективност от тази, която наблюдаваме в САЩ и Европа, все пак измамените българи организираха протести; апелираха пред компетентните институции; заведоха и първите дела срещу всесилните банки. И неочаквано за мнозина, спечелиха няколко дела.
Както се казва, на война като на война!
Изглежда точно тази организирана самоотбрана стресна банковите лобита и те предприеха контранастъпление. Първият удар беше нанесен чрез решението на Конституционния съд от октомври т.г., който единодушно /!/ отхвърли сигнала на националния Омбудсман за нарушение правата на гражданите-кредитополучатели, лишени и от съдебна закрила при принудителното събиране на измислени и надписани дължими суми по взети заеми.
Моите разговори с вещи юристи, вкл. конституционалисти, ме доведоха до извода, че споменатото решение е :
-некомпетентно, а аргументите в защита на банките - услужливо заимствани от позициите на простилата се със своите надзорни функции БНБ,;
- определението на обществения интерес -подменено с този на частния, корпоративен и групово-фамилен банков интерес.
Който се интересува от повече и по-детайлни финансови и правни аргументи в подкрепа на позицията на Омбудсмана, може да прочете становището на група експерти от Финансов форум, което помествам в пприкачен файл по-долу. Позицията на групата български юристи и финансисти, подписали това становище е професионално перфектна и се базира на европейските стандарти за банкиране. Но тяхното експертно мнение, както и сигналана Омбудсмана, бяха оставени без внимание от КС.
Затова не бива да мълчим!
Вярно е, че решенията на Конституционния съд се изпълняват, но никой не е казал, че не може да се коментират. Апропо, другата сходна/антисоциална и неконституционна позиция на въпросния съд по сигнала на група депутати за процедурни нарушения при прокарването в парламента на промени в КСО, още повече засили впечатлението за поръчковата роля на част от конституционните съдии. А скандалът с избора на съдията Венета Марковска съвсем срина имиджа на тази висока институция. Политическите пазарлъци между властимащите и част от кандидатите за висши магистрати провлякоха вниманието на ЕС, а европейската комисия заплаши с извънреден мониторингов доклад България. Върху българското правосъдие задълго легна негативна стигма.
Но да се върнем към банковата тема. Най- тревожното е, че скандалното решение, позорящо институцията "Конституционен съд", беше използвано като сигнал за поредната банкова контраатака. Този път на прицел беха взети не клиентите, а техни защитници: медиите и адвокатите.
За да не бъда голословен, помествам в блога автентичните документи, от които личи до какви ширини смята да се разпростре властта на банкерите. Имам предвид по-конкретно:
-безпрецедентното искане за дисциплинарно наказание на адвокат Веска Волева, отправено от г-н Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките в България, до Висшия адвокатски съвет и Софийската адвокатска колегия / неговото писмо, както и отговорът на адв. Волева, са дадени в прикачени файлове по-долу/;
-информацията за скандалните заплахи по адрес на журналисти от популярния/независим сайт "Биволъ" , отправени от висши банкови служители /виж подробности по случая, както и ексклузивно интервю с адв. Волева, на страниците на същия сайт/;
Формално погледнато, битката е институционална и професионална: банкова гилдия срещу адвокатура и медии. Но това, което ме тревожи, е директният удар на „недосегаемите” върху активни публични личности: съдебни защитници и разследващи журналисти. Имената им са от значение, защото са влезли в публичния оборот, знаят ги в цялата страна, доверяват им се клиенти , читатели, блогъри, колеги от занаята. Целта на репресивните мерки и в двата случая е една: да се сплашат най-напред онези, които успешно се противопоставиха на банковите своеволия, било чрез спечелени съдебни дела, или огласени в медийното пространство факти за банкерски прегрешения. Така фронтът на банковите клиенти се оголва и отслабва - съюзниците биват елиминирани,в редиците на самоотбраняващите се настъпват смут и резигнация.
Имат ли шансове обезправените,
поставени в неравностойно положение банкови клиенти у нас?
Да, защото рано или късно парламентът е длъжен да се произнесе по внесената петиция с над 9000 подписа от гражданите, които искат отмяна на скандалния чл. 417, ал.2 от ГПК. Ако не този, следващият парламент ще бъде принуден да премахне антиконституционните и антиевропейски банкови привилегии. Както и да въведе нов, пазарен режим за определяне на лихвените проценти върху кредитите, синхронни на европейските директиви.
Да, защото българският казус с банковите своеволия вече е международно известен. От информацията, изнесена в сайта "Биволъ" е видно, че влиятелни издания като Форбс и Ла Стампа, както и международни професионални и правозащитни организации, смятат заплахите срещу разследващите журналисти за неправомерни и ще следят отблизо скандалния случай.
Да, защото от чужбина адв. Керелов вече е предприел контрамерки срещу автора на донесението по адрес на адв. Волева /виж публикацията в "Биволъ"/;
Да, защото в Европа вече се създава мрежа от активни застъпници на интересите на клиентите срещу банковите измами и нелегитимни привилегии. Нейни сътрудници и кореспонденти стават и български правозащитници.
Да, защото дълго мамените граждани в демократичните държави най-сетне разбраха как да се противопоставят на лобистките пробанкови закони : като избират във висшата власт директно свои доказали се защитници . Името на убедително избраната от данъкоплатците защитничка на техните права Елизабет Уорън стана известно по целия свят(виж повече по тази тема в блога на д-р Любомир Христов: http://lchristoff.wordpress.com; Гледайте и това: https://www.box.com/s/06p88h5pz0l85t6zzu34).
Да, защото
свободните медии по света вече се освобождават
от политическата и рекламна зависимост от корпоративните мрежи и буквално всеки ден публикуват разобличителни материали за криминалното банкиране. Вижте статията на тази тема в прикачения файл от Роберто Савио, която получих от „Other News”. Според мен най-ценното в нея е позоваването на първия успешен опит на цяла една нация да спечели войната срещу грабителските банкови мрежи : исландската. Да , държавата Исландия победи и излиза от кризата: това е тайна, която властовите елити и придворните медии в България грижливо крият от гражданите.