Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Разгеле, един път и аз да се съглася с другаря Станишев. Имам предвид изразеното вчера от него желание правителството да подаде оставка незабавно след вота на недоверие.
Само не съм сигурен, че разбрах - защо трябва да се губи време и да чакаме да мине вота, след като така или иначе ще се подава оставка. Или фалиралите комунисти и още по-фалиралото им правителство искат да поизползват още малко парламентарната трибуна, за да замажат очите на българските граждани, да ги залъжат пак колко са добрички, като им поплачат на рамото, докато в същото време надуват ченгеджийски мускули в посока гнусната опозиция, един вид, искат да се оттеглят с достойнството на показан към българския народ кукиш – на ви, не подадохме оставка, когато вие искахте, подаваме оставка когато ние искаме.
Добре де, няма да си мерим кукишите. Много ми пука дали Станишев и компания смятат, че имат достойнство, след като аз добре и отдавна знам, че нямат. Те ако имаха, нямаше да подаряват на руснаците каквото могат от българския национален интерес и да продават за руски рубли българския цивилизационен избор. За тези пичове винаги е късно да си отидат от управлението, затова, като не сме могли да ги изритаме по-рано, сега ще ги търпим да ни се поглезят публично още малко.
Дано да е за последно.
Ама надали
Страхувам се, направо ми тръпне под лъжичката като си помисля, че дори сега, след всичко случило се през годините, след всичко, на което станахме преки свидетели през последните безумни месеци, след всичко, което се разбра за ролята и мястото на БСП-БКП в развитието на пагубната за България българо-руска дружба, ще има хора, които пак ще посегнат към червената бюлетина. Такава заплаха се таи в думите на Станишев, че „болката, обидата и охулването няма да унищожат БСП”. Сякаш някой нарочно е направил кампания да ги охули, без те да имат никаква вина и докато самите те се държат напълно политически благоприлично, без черен ПР и мръсни трикове.
„Няма да допусна моята партия да бъде поставена на колене” – гръмко се изцепи соцлидерът, сякаш не знае, че нито тази партия е негова, нито някой би искал да я поставя на колене, ако тя се държи като нормална, европейска и социалдемократическа партия.
А ако не се държи като такава, ще бъде поставена не на колене, а и на задни части дори.
Страхувам се обаче, че пак разни отчаяни или недомислили хорица ще му повярват на героичните пози и тъпите приказки. И те никак няма да са малко. Може да не са му достатъчно на самия Станишев, за да направи в тази страна всички онези магарии, които би искал и занапред да продължи да прави, заедно с кликата си, но ще ни бъдат предостатъчни на нас, та да ни се затъкнат в гърлото.
Добре, де, това ще го мислим после. Сега първо да видим чия позиция за срока на подаване на оставка ще надделее. От ДПС чухме – оставка през септември, за да може изборите да са ноември-декември, президентът и ГЕРБ казаха – оставка в края на юли, избори през септември.
Вероятно ако питаме Орешарски, той ще каже, че е съгласен да има избори колкото пъти и когато на всички нас ни се иска, но без той да подава оставка.
Само че ние сме хитри и изобщо няма да го питаме.
ОК, принципно, за избори през септември съм съгласен. Кой е този луд, дето може да си представи как се правят избори в края на юли, когато всички български граждани са се пръснали по световните топли морета, за да харчат по плажовете на екзотични острови парите от благоденствието, засипало ни по време на сегашното соцуправление. Няма такъв нашенец, нали?
Освен, разбира се, другарят Станишев. `Ма той пък не е нашенец, дайте да се разберем. Подозирам, че след известно време, когато изхвърчи от българската и европейската политика като тапа от шампанско, той ще бъде първият и единствен български гражданин,
емигрирал доброволно в братска Русия
Или все пак дори той няма да хукне да емигрира там, как мислите? Може би социализмът при Путин все пак ще му е малко. Или самият Путин ще му е в повече, де да знам…..
Така че, за изборите – добре, но що се отнася до датата за оставка на правителството Орешарски, пак казвам, за моя голяма изненада, напълно съм съгласен в този случай със Станишев – оставката трябва да дойде веднага. Нека после да не бързаме, да оставим време на един служебен кабинет да поизмете поне част от авгиевите обори, натрупани от нашите либерални национал-социалисти. Но Орешарски трябва да си ходи тутакси. Нищо, че онзи ден предприе първата и единствена правилна стъпка по време на цялото си управление, като най-после декларира замразяване на проекта „Южен поток”.
То не бяха кандърми от европейска страна, то не бяха явни или скрити заплахи, то не беше спиране на евро-фондове, изобщо, приложени бяха всякакви мерки за доброволно убеждение. Човекът не ще. През цялото време клати дълбокомислено главата, пули очите, мънка и трепка с мигли на парцали, но се назлъндисва и не ще да предаде руския интерес в лицето на газовата тръба, наречена „Южен поток”.
Как успя да го кандърдиса сенатор Маккейн, какво му пошепна на ушенцето, не знам, мога само да гадая, но ето, че човекът
първо клекна и после кротна
Както се казва - да живее правилната информация като истинско и най-ценно политическо оръжие!
Въпреки това обаче Орешарски трябва незабавно да си ходи, защото ако продължи да стои на премиерския пост - облечен в пълна власт, но вече напълно безотговорен, след като се знае, че му остават само броени седмици - за броени седмици може такива пакости да ни сътвори, че после с години да се чудим как да ги оправяме. Сякаш нямаме други беди, към насладата от които да се придържаме.
Ето, например мен веднага започна да ме гложди въпросът за характера, качествата и възможностите на следващото управление. Да приемем, че то е съставено от онова, което днес минава за дясно в България – ГЕРБ и РБ като партии, свързани с Европейската народна партия.
Нещо такова като единствена възможност за следизборно сътрудничество обеща с половин уста вчера и Цветан Цветанов и това правилно мислене би било добре да се превърне в съответно действие.
Има няколко неща обаче, които въпросното утрешно правителство задължително трябва да свърши, а първото от тях е възстановяване на европейската и атлантическа линия на поведение на България, както и бързи стъпки за изтриване на лошото, не, а направо отвратителното впечатление, натрупано у нашите западни партньори от поведението на България през последната година чрез простотиите на сегашното марионетно правителство и отявленото проруско мафиотско-комунистическо парламентарно управление.
На първо място това означава активно включване на България към полския проект за европейска енергийна независимост от Русия и прекратяване, ама не „до изясняване на ситуацията”, а изобщо, окончателно и безвъзвратно, на всякакви „големи руски енергийни проекти” тук, включително „Южен поток”. Стъпка, разбира се, съчетана със също толкова решителни стъпки към изграждане на интерконекторните връзки със съседните страни, моментално стартиране на проучванията за шистов газ в България, отварянето на нови възможности за доставки на течни горива и т.н.
Само че Бойко Борисов във всичките си изявления досега дава да се разбере, че той не разбира или не се интересува от геополитическата заплаха за България, свързана с проекта „Южен поток”.
Досега той да го бил построил – де тояга, де.
Но, така или иначе, много жалко ще бъде да дойде той на власт и да се окаже, че е просто един ерзац Орешарски, който ще върти, ще суче и ще се гъне пред Европа, за да ни предаде в крайна сметка пак на руснаците, но под някаква по-благовидна форма.
Наистина жалко ще бъде. Дори непростимо
А Борисов е човек, който би трябвало да си дава сметка, че много и много глупости, които извърши и каза през годините, са му простени от много и много хора, не защото той е някакво добро за България, а защото изглежда като по-малко зло от комунистите. Така че бате Бойко има да наваксва с добрите дела, за да хване тази авансова прошка дикиш.