Крум Благов, специално за Faktor.bg
Този понеделник е 12 май. Навършва се една година от парламентарните избори. Толкова напрегнат, изпълнен със скандали и политически конфликти период не е имало от лятото на 1990-а. Но резултатът от вота на 12-и несъмнено бе повлиян от случилото се на 11 май 2013 г. – обвиненията във фалшификация на изборите, нарушаването на забраната за агитация в деня за размисъл... Все неща, които за последен път станаха пак през юни 1990 г., когато се избираше Велико народно събрание.
Тогава в студиото на единствената съществуваща държавна телевизия се съобщи за бюлетини, които се въргалят по улиците на Пазарджик, а Йосиф Сърчаджиев плака пред камерите заради опорочените избори. Миналата година вместо артисти по телевизията ни изиграха спектакъл политици и прокурори. На тазгодишния 12 май вече е ясно, че техните приказки за „аферата Костинброд” и за
грандиозните фалшификации са мит
Прокуратурата повдигна обвинение единствено срещу тогавашния главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков, и то за неупражнен контрол. Нито дума не се споменава вече за гигантската завера, за микробусите с двойно дъно, които уж щели да разнесат бюлетини из страната за подмяна на вота, и за другите небивалици, които ни разправяха по две телевизии тъкмо на 11 май.
Тези приказки може и да не доведат до правни последствия, но със сигурност имат политически. Те повлияха на резултата от изборите, като предизвикаха отлив на гласове от ГЕРБ. Но по-нататъшното развитие на събитията едва ли щеше да е различно, защото ясно се видя, че партията на Бойко Борисов след почти четиригодишно управление е в пълна политическа изолация. Дори да имаше няколко депутата повече, тя пак нямаше да може да управлява поради липса на съюзници. БСП и ДПС пак нямаше да успеят да съставят правителство без подкрепата на „Атака”, само че може би новата тройна коалиция от тайна щеше да стане от самото начало явна.
Последиците от 12 май едва ли щяха да са много по-различни, но резултатът от 11 май е видим. Благодарение на спектакъла от миналата година в играта се намеси нов политически субект – движението „България без цензура”, което стъпи на изграденото на този ден реноме на Николай Бареков като изобличител на политиците. Някои даже го наричат феномен, при който партия възниква въз основата на медия.
В модерна България обаче това не е прецедент. По същия начин преди 9 години възникна партията на Волен Сидеров, която даже носи името на някогашното му предаване по телевизия СКАТ. А още една петилетка преди него пак на медийна почва възникна движението „Гергьовден” – за него разбрахме първо от шоуто на Слави и повечето му основатели работеха там.
ББЦ не е ново ястие, а изпитана рецепта
която е пробвана успешно върху българина и е доказано, че му се услажда. Нашият избирател е убеден, че политическият елит на нацията е лош и винаги е готов да го подмени. Това се случи няколко пъти от 1990 г. до днес – във Великото народно събрание, където за първи път се появи опозиция, после през 2001 г., когато царят само с думите „вервайте ми” направи депутати 120 неизвестни (някои даже комични) фигури, и накрая през 2009 г., когато почти същото постигна Борисов.
Забележете, че по правило новите формации изникват около нови лица, придобили по една или друга причина медийна популярност. Така през последните десетина години българският политически живот е доминиран от персонални партии, които не биха могли да съществуват без лидера си. Въпреки сътресенията и разцепленията „Атака” си остана партията на Сидеров. А какво ще стане с ГЕРБ без Борисов? Същото, което се случи на НДСВ без Симеон Сакскобургготски.
Въпросът е дали авторите на постановката „Аферата Костинброд” са предвиждали този резултат, или ролята на Бареков е трябвало да се ограничи само в рамките на черния PR и медийната подкрепа. Склонен съм да мисля, че е второто, защото тогавашните политически вдъхновители и поддръжници на версията за фалшификация са най-зле засегнати от появата на ББЦ.
Бареков взе от депутатите на ГЕРБ, но не би могъл да дръпне повече избиратели от Борисов – значи ще привлече част от противниците му. И то два точно определени сегмента – националисти и русофили. Най-охотно на „разкритията от 11 май” откликна Волен Сидеров, който сега е сред мишените на Бареков и по всяка вероятност „Атака” ще отстъпи мястото си в европарламента именно на ББЦ.
Мая Манолова, която беше пуснала сигнала за „аферата Костинброд” до прокуратурата, също едва ли може да бъде доволна от развитието на събитията. БСП си има достатъчно противници вдясно, а сега е атакувана и отляво – едновременно от Бареков и от формацията на Първанов АБВ. Като лидер на ПЕС Сергей Станишев трябва да се придържа към европейското становище за конфликта в Украйна и така избирателите русофили, които в България не са малко, са
оставени без бой на евроскептиците
В тази битка АБВ и Реформаторският блок не участват. За тези гласове се състезават двамата бивши журналисти – Сидеров и Бареков, но по-младият има голям аванс. И несравнимо повече финансови ресурси.
Най-вероятно на изборите ББЦ ще влезе в европарламента, НДСВ ще отиде окончателно в историята и „Атака” ще тръгне по стълбата, която води надолу. Но именно провалът на 25 май ще бетонира сегашната тройна коалиция, която ще направи всичко възможно да изкара мандата си. Защото предсрочни избори биха изхвърлили от парламента Сидеров и ще се получат непредсказуеми конфигурации на силите. Затова никой няма да клати лодката.
И още една, трета аналогия с изборите от 1990 г. Скоро след тях Едвин Сугарев съобщи за „плана Клин”. Според него СДС и антикомунистическата опозиция още преди 10 ноември 1990 г. са били инфилтрирани умишлено от хора на БКП и Държавна сигурност. „Аферата Костинброд” много ми прилича на план „Клин 2”. Само че авторите на такива комбинации рано или късно губят контрол върху тях.