Владимир Рождественски
Едно пророчество от последната песен на скандалната пънк-група "Пуси Райът" може да се превърне в реалност: „Путин разпалва пожара на революцията. Ще правим революция", пеят трите скандални дами.
От няколко дни в Москва наистина мирише на революция, но и на надежда за събуждане, след като съдът в Хамовники прати за две години на трудова колония певиците - 22- годишната Надежда Толоконникова, 30-годишната Екатерина Самуцевич и 24-годишната Мария Альохина. Те бяха признати за виновни в хулиганство, мотивирано от религиозна ненавист и вражда. Но в действителност безумните и абсурдни присъди са заради протестната им акция на 21 февруари тази години в московския храм "Христос Спасител”, срещу режима на Владимир Путин.
В защита на пънкарките настръхна Русия, а в Париж, Берлин, Лондон, Москва, Санкт Петербург, Мадрид, Барселона, Прага, Единбург, Дъблин, Ню Йорк се проведоха протестни шествия. В Киев голи активистки от движението “Фемен” събориха голям дървен кръст в знак на протест. Световни певци и интелектуалци реагираха спонтанно и също изразиха подкрепа за осъдените момичетата. Сред тях бяха Мадона, френската министърка на културата Орели Филипети, Пол Маккартни, Стинг, Питър Гейбриъл, Стивън Фрай, групите "Фейт ноу мор", "Франц Фердинанд" и "Ред хот чили пепърс". Група британски музиканти пък публикуваха отворено писмо във в. “Таймс”, когато в Лондон на кратка визита трябваше да пристигне президентът Путин. Сред авторите му са челеновете на групата “Пет Шоп Бойс”, Пийт Тауншънд, Джарвис Кокър от “Пълп”, Алекс Капранос от “Франц Фердинанд”, Джони Мар от “Смитс” и фолкпевицата Корин Бейли Рей. Те наричат обвиненията срещу момичетата от “Пуси Райът” гротескни и заевяват:
“Дисидентството е право на демокрацията.”
Ден преди това писмо, отново в „Таймс”се появи декларация, но от името на британски политици и интелектуалци, а вдовицата на Александър Литвиненко - бивш руски шпионин, превърнал се в противник на Путин и убит с радиоактивен полоний в Лондон през 2006 г., призова лондончани да носят бели лентички в знак на протест срещу визитата на Путин. Голям брой депутати от Бундестага също се обявиха в защита на руските бунтарки и срещу ограничаването на гражданските права в Русия, и се включиха в протести пред руското посолство в Берлин. Германското правителство излезе със специална декларация и обяви: "Присъдата подчертава състоянието на руското правосъдие по достоен за съжаление начин". Върховният представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън определи решението на съда като петно върху репутацията на Русия.
"Амнести интернешънъл" пък окачестви присъдите като
"горчив удар" за свободата на словото в Русия.
"Словото не трябва да бъде ограничавано, потискано и при никакви обстоятелства не трябва да води до затвор, независимо до каква степен е изпълнено с провокация и сатира, и дали засяга болезнени въпроси", подчертава Дуня Миятович, представителката на ОССЕ по въпросите за свободата на медиите.
"Това е абсурд", изригна и един от най-известните съвременни руски писатели Борис Акунин. А бившият световен шампион по шахмат и един от основните опоненти на президента Владимир Путин Гари Каспаров бе арестуван в Москва, защото в знак на протест ухапал служител на реда пред сградата на съда, където се гледаше делото срещу трите момичета.
И докато духът на революцията тресе различни краища на света по територията на България всичко изглежда тихо, спокойно, равно, сякаш още живеем под юргана на султана и не сме се събудили от петвековното турско робство. Ако направим бърз преглед на печата, ще се убедим, че докато "Пуси райът" вълнуват света, у нас поръчковите корпоративни медии изобилстват с простотии и посредственост: Слави пръска 50 бона за почивка с Мартина, Митко Щерев пак мрънка защо е напуснал Лили Иванова, Преслава и Азис се надпяват на Адамовия плаж в Бургас,
Емануела показа задника си,
гримьор задява Мара Отварачката, Андрей Слабаков вдига скандали по морето, Юлияна Дончева пред развод, министър пържи филийки в телевизионно студио, Милена се обяснява как напълняла, Веско Маринов се поклони на концерт пред Цветанов и още куп чалгарски заглавия, които осмислят бодро живота на фалшивия ни творчески елит. Но сред тези траверси на родната култура не се намери нито един да избухне спонтанно в подкрепа на трите бунтарки.
Изпокрили са се като мишоци и родните рокаджиите, рапърите от улицата – не виждат ли какво правят колегите им по света, как реагират истинските музиканти, защото са големи. В същата срамна и плачевна ситуация са и интелектуалците ни. Те от край време се славят като платени шутове на всяка власт и затова отново проспаха шанса да покажат, че са свободни личности, които могат да развалят августовския си рахат и да застанат с плакати на гърдите си пред руското посолство в София. Но на тях тази „неясна” роля не им отива, те са свикнали да се снимат вчесани и напудрени, с пури и лули, и да празнодумстват високомерно и неразбираемо за хората.
Няма го и символа на казионното гражданско общество - академик Антон Дончев - вечният предводител на поръчкови инициативни комитети и разни открити писма, подписки и тям подобни измишльотини. Ясно, че не е получил знак за действие от ментора си Първанов. Загубен някъде в римите явно е и поетът с априлско сърце Любомир Левчев. Той е свикнал сърцето му да коленичи и защо сега да го мъчи на стари години да тупти. Нали той твърдеше, че
поетите са гласът на народа,
а на другаря Живков този глас казваше: „Вие не можете да ни забраните да ви обичаме”!
Кой им скопи така до дъно езиците на българските интелектуалци, че сега нито един от претенциозните ни творчески и научни съюзи и академии не намериха време и сили да драснат дори една декларация в подкрепа на Надежда, Екатерина и Мария. Мълчи гузно и флагманката на българо-руската дружба другарката Светлана Шаренкова, но тя е непредсказуема и като нищо може да ни изненада с една декларация в подкрепа на съда в Москва, който защити вожда Путин.
Съдебната репресия в Русия бе тест и за руската общност, която от години живее у нас. Тя е най-голямата чужда общност, но за съжаление продължава да бъде с малко сърце, да дреме в посткомунистически страх и да раболепничи пред Кремъл.
Към целия национален резил не трябва да пропуснем и гейовете – тези „борци” срещу дискриминация. Скриха се, а инак правят безсмислени паради и демонстрации, но когато трябва да се защитят права и ценности се държат като
обикновени педерасти
Е, как да ги уважаваш и да им вярваш тогава?
Далече от разбиранията на колегите си в Лондон, Берлин и Будапеща се оказаха и политиците ни. Реакциите им за присъдите срещу "Пуси райът" съвсем очаквано бяха импотентни като програмите и идеите, с които ловят на избори гласоподавтели. Те предпочетоха да останат при евтините кюфтета в Евксиноград и да пекат дупета на плажа, вместо да кажат на Путин, че е тиранин. Поне искащата да се преобрази от комунистическа в социалдемократическа БСП беше длъжна да покаже позиция, но с мълчанието си потвърди, че и е по-удобно да бъде винаги услужлив васал на Кремъл.
Политическото мълчание обаче е поредният голям гаф за уж дясната Кунева. След като проспа преди месец протестите на Орлов мост, сега поне можеше да даде знак на гражданите, че това което става в Москва е опасно и да поведе демонстрация в прегряла от лято София. Така поне щеше да е по-различна от политическата каста и да е по-ясно кой в действителност стои зад желязната й маска на почтен европейски консерватор.
Три дена мълчи и правителството на Борисов. Ясно е, че там имат да решават по-важни футболни дела с бистришките тигри и лопатарите от Етрополе. А и защо да се забъркват в руската съдебна сага, нали и Цветан Цветанов чака решение на Пловдивския съд по спора му със съдия Мирослава Тодорова. Ами ако и то
отприщи у нас подобни бесове?
Единствено външният министър Младенов реши да прояви комсомолска инициатива и в неделя пресцентарът му резпространи доста скромна и спорна декларация: „Разочаровани сме от непропорционалната по тежест присъда срещу Надежда Толоконникова, Екатерина Самуцевич и Мария Альохина от руската група "Пуси райът". Изкуството търси провокация, но това не може да бъде повод за наказателна репресия”.
От този текст всъщност става ясно, че ведомстното на Николай Младенов не са против повдигнатите обвинения и съдебния процес, против наказанието, приемат, че трябва да има присъда, но тя просто не била пропорционална. Тоест, можеше да е по-лека, примерно една година в трудова колония, или пък три години да метат улиците на Москва. Дипломатично на пръв поглед измъкване, но ясно лъсва двуличен опит хем Путин да е сит, хем пънкарките да са защитени. Само дето разочарованите чиновници във външно не са разбрали, че случилото се в „Христос Спасител” не е провокация, а явен бунт срещу режима на Путин.
Най-измислени се оказаха гражданските сдружения
Те имаха шанс сега наистина да се превърнат в политическа сила и фактор, излизайки отново на Орлов мост. Скачат като навити пружини, когато трябва да се преправят закони и да се прекрояват горите, протестират когато им бъркат в джоба, а когато крадат свободата ни - ги няма. Как да им вярваме, когато следващия път блокират улици.
И все пак и в София се появи някакъв спонтанен протест, доста сух, но все пак замива срамът ни пред света. Анонимните сложиха цветни маски върху главите на фигурите от паметника на окупатора - Съветската армия. Десетина младежи направиха импровизиран протест пред посолството на Русия в София. А партията на сатанизирания Иван Костов единствена се оказа в час и прати чрез руското посолство писмо до Путин, в което без заобиколки казват на тиранина, че присъдите са личното му отмъщения към бунтарките.
Блато, тиня, чалга и здухани политици и управници – това е диагнозата в България. В Русия поне мирише на революция, а у нас няма дори кой да разпали пожара на надеждата.