Огнян Минчев*
Искам да учредя ежегодна новогодишна награда за този, който през годината е казал нещо хубаво и вдъхновяващо за България, за някои от хората, живеещи тук, за някои от нещата, които тези хора са направили. Не желая повече да живея в страната на само-осъществяващите се катастрофични пророчества, на отчаяно остроумните интелектуалци, на горчиво пенсионираните политически авторитети и разочарованите - подсъзнателно, от себе си - бивши кандидати за морално лидерство. Днес не е възможно да живея в нормална държава, но жадувам да живея в общество, стремящо се към здравословна нормалност. Искам да живея в общество, чиито лидери са способни да дават пример за достоен живот, а не само да иронизират нищетата на статуквото. Искам да изляза от тази срамна анти-българска игра на взаимната подигравка: "Виж се колко си тъп - либерален тинк танк такъв..." А отсреща - "Виж се какъв си нещастник, падна дотам да подкрепяш Х..." Шепата остроумни ченгета, които с лекота доят неизменния български негативизъм от четвърт век насам нямат потребност дори да си мръднат пръста - достатъчно е от време на време да хвърлят по една шепа жълти стотинки в центъра на тълпата от "лидери на общественото мнение" - и то не за да ги купят, а само за да ги издават. Поливането на всичко наоколо с чернилка не е дори дребен бизнес - това е доброволческа дейност в услуга и поддръжка на собствената и на масовата депресия... Да не би случайно душата ни да я огрее слънце.
* Коментарът е от личната страница на политолога във Фейсбук. Заглавието е на Faktor.bg