Светослав Пинтев
Прочутият руски журналист Александър Невзоров сподели наскоро колко приятно е да гледаш как се пукат путинските съюзници- мехури от рода на вече бившия венецуелски президент Мадуро, който е аут, макар и още да стиска властта.
Публицистът обясни по неповторим начин преди дни принципите на външната политика на Кремъл.
„Ако има някъде на Земята, какъвто и да е тиранин-кръвопиец, при това завършен глупак, мръсник, отровител и людоед, „последняя сволочь“, той непременно се оказва приятел и съюзник на Русия. Мадуро принадлежи към категорията на тези приятели като Асад и много други стратегически съюзници“, каза Невзоров на 30 януари 2019 г. в предаването „Время политики“ на Радио „Эхо Москвы“.
„Последняя сволочь“ звучи така уместно за Мадуро на руски, че предпочетохме да си го оставим на езика на Пушкин.
По силата на каква патологичност Русия си избира за любимци и съюзници
най-уродливите диктатори
Това пита Невзоров, като дава един блестящ отговор, но сега няма да ви занимавам с това, а с нашия двор.
Да попитаме и ние същото българския президент. Как си избира любимците ала Мадуро той?
Или всеки тиранин автоматично става мил и драг на нашия държавен глава, щом веднъж е спечелил сърцето на Путин.
„Считам, че България трябва да се въздържи от подкрепа на предложената европейска позиция за Венецуела", се посочва в официалната позиция на българския президент Румен Радев от вчера.
А тя е да се признае лидерът на опозицията Хуан Гуайдо за временен държавен глава на страната. Защо?
Защото през 2017 г. Мадуро суспендира
законно избраното Национално събрание
Защото има официална декларация на законния парламент на страната, с която той е окачествен като узурпатор, а по Конституция председателят на събранието е длъжен да поеме функциите на временен президент.
Руският външен министър Сергей Лавров малко по-рано от президента Радев започна да говори как Запада подкопава международното право във Венецуела. Невероятен цинизъм, разбира се, но това не е изненада. То си е похват на съветската школа, а нашите другари дори не си дават труда да излязат от схемите й.
И Рибентроп навремето е държал на международното право, за Молотов да не говорим. Разделянето на Полша за тези двама „дипломати“, по волята и инструкциите на мустакатите им вождове очевидно е
гавра с международното право
Представяна от пропагандните машини на Гьобелс и Жданов без никакъв проблем за борба за мир. Същото, което правят путинистките тролове и днес.
Интересното е, че нашият президент призовава за диалог във Венецуела, но не държи на диалога между властите в собствената си страна. Парламентът и тук вероятно трябва да се разгони, за да се нагласи такъв, какъвто е угоден на Кремъл. А защо не и президентска република, като последното ще е само за украса.
И Румен Радев веднага след Лавров се обяви за върховенство на международното право, без хич да си поплюва. Такова, според дълбокото убеждение на администрацията на Путин, е всяко право на диктаторите за изтребват народите си, да ги тъпчат до смърт, да издевателстват над тях, за ги подчиняват на Кремъл. Чудесно право, но защо го наричат международно, а не
крепостно право
Радев сякаш само чакаше знак от Сергей Лавров, за да заговори за международното право, на което противостои, колкото и да го увърта. Пак, за да защити чужди интереси, които дори не са на държава, а на една клика около кремълския диктатор, чийто дни също се преброени. Къде изобщо отива международното право без решаващата помощ на нашия герой Румен Радев? Направо на Мачу Пикчу у царевичака отива.
Зад Мадуро твърдо седят Путин, Ердоган, Радев…Чудесна компания.
Мнозина биха казали и за акта на българския президент с ирония:
Каква изненада
Нима не е ясно, че Радев винаги ще е в услуга на Кремъл?
Има и елемент на изненада обаче, защото българският президент предприе опасна стъпка, която го демаскира окончателно.
Кой би казал доскоро, че точно един толкова далечен и толкова безспорен диктатор като Николас Мадуро, който лиши от власт парламента, докара космическа инфлация, потресаваща бедност и мизерия в най-богатата на петрол държава, ще стане причина нашият държавен глава да се противопостави на политиката на повечето държави от ЕС, не заради преките руски интереси в Украйна или Приднестровието, да кажем.
Но пък се оказа, че във Венецуела тези интереси възлизат поне на 17 милиарда долара, дадени от Путин на
Мустакатия палячо с ордените
А това явно е наложило всички агенти на влияние да се активизират.
Италия тресна вето на общата позиция на Съюза наистина, но правителството на Апенините е откровено евроскептично и ксенофобско, а Румен Радев до вчера твърдеше, че не е такъв човек, той твърдо е за ЕС, само да вземе да признае окупираните територии за руски. Някои дори наричат италианското правителство фашистко. Но може ли да се говори за такъв профил на българския президент. Сакън…Той е избран от социалистите. Но те вървят уверено
по пътя на националсоциалистите
Известни като неонацисти, които се опитват да превземат Европа с помощта на Москва.
И у нас тези сили се опитват да вземат властта с натиск, подобен този на кафявите ризи. Ние пък си имаме паравоенни, служещи на Москва.
„Европа не трябва да става заложник на украинските амбиции“, заяви преди време Радев. А тези амбиции са страшни и нечовешки, не искат пустите му украинци да се оставят на агресора да ги премаже.
Сега президентът ни вече е готов да се изправи срещу ЕС дори и заради един жалък южноамерикански диктатор, нали е ценен за Кремъл.
Няма начин, дружбата с Путин е като слънцето и въздуха за всеки президент, издигнат от БСП. Особено за Румен Радев, който сякаш се стреми на всякаква цена да покаже васална вярност, независимо кого трябва да защити – Мадуро, или някой на име Окамуро, Катамуро, Атакуро…. Това за него няма никакво значение. Важна е
волята на Повелителя
И взе да става прекалено очевидно.
Та и дружбата с Мадуро вече е като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Това е положението .
Приятно е да гледаш как се пука още един путински мехур, дето вика Невзоров по повод на Мадуро. Е, не се отнася само до венецуелския президент.