Иво Инджев
Правилото, че кризата вдига мизата, важи не само за икономиката. Дойде време за очистителния ефект от кризата, която внася яснота и в БПЦ, и в правосъдната система.
Щяхме ли да надникнем в публичните тайни за грозните сделки в правосъдието и по върховете на закостенялата ни православна църква, ако не бяха изплували на повърхността кризисните страсти в осиротялата след Максим синодална върхушка, както и с арогантния избор ( и поведение) на Венета Марковска за съдия в конституционния съд?
Кой, извън кръга на лично засегнатите и малцината експерти по темата, беше чувал кой кой е сред претендентите да командват църковния и правосъдния парад?
Ето че кризата ги извади на показ и то не заради някаква неумолима логика на задължителната процедура, която помазаните с власт биха прегазили отново при първа възможност,а именно поради междуособиците в боричкането за власт.
Никой друг акт, освен може би издайническото гласуване за забрана на проучването и добива на шистов газ миналия януари, не изобличи толкова ясно досега тайния троен сговор между ГЕРБ, БСП и ДПС , както напъните на същите съзаклятници да наложат своето протеже Марковска в Конституционния съд.
Чрез шефа на дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов управляващите се издадоха за своята услужливост по отношение на руските интереси, подкрепяйки протежето на Русия за овакантения български патриаршески престол , пловдивския митрополит Николай.
Усетиха се, но късно- вече се бяха издали. И нито заповедта на Борисов със забрана Велинов вече да мълчи, нито внезапното въздържание на медийния глашатай на дядо му Никола в официозната ТВ 7 Николай Бареков, могат за заличат спомена и впечатлението за този напън.
Някой вярва ли, че Велинов е проявил инициатива без съгласието на премиера Борисов или че Бареков ще се самоцензурира в угодническото си поведение спрямо неговия съименник с килимявкатаq без да му наредят?
В публичното пространство, благодарение на самоизяждането на претендентите в битката да се докопат до високи постове в правосъдието и в БПЦ, най-после настъпи някакво, макар и изнасилено от събитията, а не породено от благородни порови, информационно проветряване.
Засега в състезанието за наследството на църковния трон, където положението е „хвани единия, уреди другия”, настъпи временно затишие за прегрупиране на лобитата след като по формален признак едната групировка си гласува служебна победа. Но нима руското лоби, определяно като най-силното в БПЦ от най-компетентните коментатори ( като журналиста от БНТ Горан Благоев), ще се примири с временния неуспех на Николай от Пловдив да се закрепи в София, а след това и в цяла България? Едва ли. Москва е зад него и няма накъде да отстъпва!
Патова е и ситуацията в драмата около кандидатурата на Марковска, която пържи на бавен огън най-едрата риба в българската политика. Бойко Борисов е принуден да я моли три пъти да се оттегли. Тя мълчи ( като една друга риба), но може да се окаже, че слага тигана прекалено рано.
Във войната с компромати досега никой не е победил тандема Борисов-Цветанов ( освен Георги Първанов, който събираше тайни от своя президентски Олимп цели 10 години и явно си изигра картите с тях достатъчно добре, за да не бъде докоснат с пръст след края на двата си мандата).
Така или иначе, на смълчаната публика не й остава друго, освен да наблюдава зрелището и да си прави изводи в духа на поговорката, че всяко зло е за добро. Онова, което е забранено на медиите да разкриват и разследват, изплува на повърхността по волята на кризата при която кризата на доверието във върхушката на БПЦ и на симбиозата между властите в имитацията на правосъдие позволи на мислещите хора да се ориентират и без помощта на липсващото звено в Българската демокрация: независимите медии, призвани да вадят кирливите ризи, проснати в момента на простора пред синодалната и съдебната палата.