Иначе казано, неписаното правило, към което поне досега се придържат публичните говорители, е президентът, след като е избран пряко от народа както никой друг народен трибун, да не бъде „разжалван” с обидното звание „бивш президент”.
Хайде сега си представете как с гласа на президента Петър Стоянов се отхвърля възражение на президента Росен Плевнелиев до Конституционния съд.
Представихте ли си? Добре. Въображението ви работи
В страната на неограничените абсурди, където царят става премиер, а неговият телохранител става нещо като цар, от чието мнение зависи всичко и всички, може да се случи и президентът да бламира президента.
Тогава, щом имате въображение, отговорете си на още един въпрос, който на пръв поглед е абстрактен.
Какво е общото между извисяващия се в центъра на София над всички и всичко Монумент на червената окупационна армия (МОЧА) и издигнатата вчера кандидатура на президента Стоянов са Конституционен съдия, предложен по този начин за понижение спрямо досегашния си статут на държавен глава?
Общото е в символиката на прочита…
Под ботушите на съветския окупатор е изписана благодарност за „освобождението” от името на вероломно завладения от чужда армия без съпротива срещу нея и почти претопения по съветски образец българския народ.
Под кандидатурата на Петър Стоянов се подписа нейният формален вносител Емил Кабиванов, председател на СДС, твърдейки следното на публично място, пред журналисти:
„Министър-председателят научава в този час (за Петър Стоянов), в който и вие”.
Общото е лъжата.
Само много заблуден, непросветен, тежко простуден до пълно бълнуване или болен от нещо друго човек може и за миг да си представи, че президентът Стоянов ще бъде изваден пред строя без съгласието на командира на този процес да бъде попитан предварително за „съгласието” му.
Както знаем Бойко Борисов сам държи да съобщи по всякакви поводи, че той „кара влака” във всяко отношение: че взима лично решенията за футбола, волейбола, заплатите на миньорите от конкретен забой, а сега изведнъж се опитват да ни убедят, че тъкмо в тази ситуация е държан в неведение и то след разгласеното вече предварително посещение на същия Кабаиванов при него.
Президентът Стоянов, който пропусна шанса си да покаже несъгласие с лъжата в негово присъствие и по въпрос, свързан с личността му, все още може да се оттегли от тази комбинацията и да спаси част от своята репутация. Но каквото и да се случи, вече е сторено злото: видяхме демонстрация на търпимост към лъжата. Същата, каквато с преклонена главица приемаме за истина, минавайки безропотно покрай въоръжения символ на лъжата за нашето светло съветско минало, предопределяща настоящето ни да е „на светлинни години” от онова, за което иначе завистливо мечтаем с поглед към други народи и страни, където заради подозрение в лъжа задействат процедури по сваляне на президенти от власт.