Дипломат номер 1 на Турция Исмаил Арамаз трябва да получи орден „Кирил и Методий” за принос към българското образование. Просветният министър Сергей Игнатов изобщо да не си заравя главата в пясъка и да се държи като мумиите, които познава, а да номинира съседа като добронамерен патриот. Посланикът си заслужи отличието, защото има смелостта да бръкне директно в раната и да каже истината – висшето ни образование е гола вода, произвеждаме неграмотни специалисти, зад всяка трета диплома на ВУЗ стои корупция, реформата в този сектор е блокирала и не работи, студентите не могат да се реализират. Вместо това, обаче, така нареченият Съвет на ректорите в България преди дни поиска дипломатът да бъде отзован от София, защото пратил на 28 септември нарочно писмо с 11 точки, по които, ако не се вземат мерки южната ни съседка няма да признава кетапите, издадени от български висши учебни заведения.
Скандалът тръгна през това лято, след като Турският съвет за висше образование взе категорично решение да не ги признава, тъй като имало случаи на фалшиви дипломи на студенти, учили в България.
"Да се признае “наличието на структурни и трайно установени проблеми в сегашната система, извършени от добре организирани и заинтересовани групи от хора", това е безумие. Той иска да признаем, че сме мафиотска структура. Това е изключително обидно и ние се надяваме Министерството на външните работи да извика турския посланик и да му зададе въпроса какво разбира под това, че в нашето висше образование има добре организирани заинтересовани групи от хора", настоява председателят на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев, който е и ректор на Медицинския университет в София.
Според него това напрежение е създадено изкуствено от турска страна, а ние сме потърпевшите.
Разбираем е гневът на босовете на университети – пазят си бизнеса. Те обаче трябва да приемат, че чисто пазарните принципи не могат да подминат висшето образование. Едни от клиентите на техния труд, в случая -турската държава, смята, че стоката им е некачествена и не искат да я купуват вече. Ако у нас се харчи принципът „ние ги лъжем, че ги обучаваме, а те си вярват, че имат знания”, то съседите явно не търсят такъв тип специалисти, и това го доказва икономиката им. В условията на тотална криза, обхванала Европа, в Турция няма безработица, има бум на строителство и производство. А у нас скалъпваме теории на конспирпацията, че политически и някакви други интереси стоят зад претенциите на Анкара. В същото време, се правим на умрели лисици и все едно не знаем, че към всеки ВУЗ от години действат неофициално тумби посредници, които набират чужди студенти и най-вече от Турция срещу тлъсти суми. После порочната схема продължава, докато се дипломират – киха се кеш за почти всеки изпит, за всяка свършена услуга, като общежитие и т.н. Знаят се и тарифите, но какво от това – порочната схема се влачи от години и всички са уж доволни.
Трима – четирима от най-големите посредници в този бизнес са български турци. Преди години се занимаваха с уреждане на турски визи за наши граждани, но след като далаверата секна, се преориентираха към търговията със студенти.
Всъщност, самият министър Игнатов призна с половин уста за съществуването на такива порочни практики, припомняйки, че е изпратил писмо до ректорите, с настояване да ограничат фирмите-посредници, които водят турски студенти в България.
Смущаващо е, че Съветът на ректорите тръгна на нож срещу турския дипломат, а нито един път на свое заседание не е дебатирал темата как всички родни плеймейки, Златки, силиконки и чалга певачки, които не знаят коя е столицата на Румъния, имат отлични дипломи от престижни родни университети. Същата е ситуацията и с българските мутри и мераклии за политици, които се перчат с дипломи за юристи, икономисти и инженери. Достатъчно е само да си спомним образователните скандали със следването на лобиста във Висшия съдебен съвет Красьо Черния, или дипломите на финансистите братя Маргини. В бастиона на Доган Кърджали пък всеки втори е с кетап на Минно-геоложкия институт, защото там филиалът на ВУЗ-а бълва като на конвейр минни инженери, които после се оплакват, че никъде не ги искат на работа. Но това не е само проблем на провинциалните ВУЗ-ве. Почти същата е ситуацията и в Алма Матер. До скоро там се тресяха от скандали в Юридическия факултет, което наложи издухването на декана проф. Тенчо Дундов.
По-страшният проблем, който Съветът на ректорите не иска да си признае, е че девалвира не само приемът и обучението на студенти, но че с корупция, машинации, нечестни игри и явно плагиатство се фабрикуват докторски дисертации, правят се професури и доцентури, издават се крадени учебници от Европа, като роден научен продукт. Обществена тайна е, че един председател на управителния съвет на провинциален Технически университет само до преди няколко години нямаше завършено висше образование, а дипломата му е съмнителна. Безбройни са скандалите и около ректора на Стопанската академия в Свищов, сигнали за съмнения има и срещу професори от УНСС и нароилите се един куп Свободни университети, да не говорим, че почти всички видни ченгета от ДС, сложиха важно научни титли пред имената си.
Но държавата упорито си затваря ушите и очите, просветният министър не иска да влиза във война с колегите си, а образователната комисия в парламента отказва да работи прозрачно, задушавайки всички сигнали.
При тази тъжна родна картинка защо се нервим на турците – съседите не искат фалшиви Калинки, нито купени дипломи. А българските ректори да спрат да се залъгват с митове и да отговорят на обществото защо в последната класация на английския вестник "Таймс", в Топ 400 на най-престижните университети в света няма нито един български ВУЗ.