В България остават все по-малко деца, които, както в историята, буквално са превърнати в магарета, които трябва да теглят каручката на Огнегълтача, на Куцата Лисица и на Слепия Котарак. Спасението от магарешките уши на Пинокио остава бягството от зловещия град и следване в чужбина, където пинокиовците могат да учат като истински хора и да живеят нормално. За жалост обаче, всичко не се случва, както в екранизацията на Дисни и дървените добродушни човечета не се завръщат при стария Джепето и остават в чужбина.
Англия, Дания, Швеция, Германия, Австрия и Франция са сред най-предпочитаните дистанции за българските студенти. Бройката надвишава с около 1500 план-приема за първокурсници на Софийския университет, който тази година е 4524. Така на практика излиза,че изнасяме повече от един випуск студенти, който се равнява на малък град като Омуртаг, например, само в Западна Европа.
Общо за Великобритания, Холандия, Дания, Шотландия пътуват около 5000 български студенти годишно, изчисляват от фирми, които се занимават с подготовката на документите. Отделно има и още стотици млади хора, които предпочитат да не харчат пари, а сами да си подготвят формалностите около приема. Заедно с останалите скандинавски страни като Швеция, Норвегия, Финландия, както и Франция, Италия и Испания общата бройка може да възлезе на около 6000-6500 българи зад граница, дори, коментират запознати, обясни шефът на фирма посредник за следване в чужбина и ръководител на проекта „Световно образование” Ирина Христова. Тя допълни, че в последните години се увеличава броят на българските кандидат-студенти в чуждите университети с между 7% до 10%.
Вузовете с евтини дипломи, но с високи такси
В същото време нашите университетите се борят до последно за всеки кандидат-студент, докато запълнят максимално всички незаети бройки от държавната поръчка. Това е шанс даже за двойкаджии на редовната матура, които са изкарали тройка на поправката през август. Въпреки очевидните трудности за попълване на заявените места, ректорите нямат намерение да намалят бройките държавна поръчка за следващата учебна година. С допълнителен прием Софийският университет "Св. Климент Охридски" (СУ) от вчера търси да запълни 450 свободни места в 48 специалности.
Досега там са приели 4589 младежи. Най-много кандидати се търсят за специалностите икономика и стопанско управление. За тях балът се образува с оценка от изпит по математика, положен в СУ, или в друг вуз, плюс оценка от матура. 18 кандидати в последния момент чакат за специалността химия, а 23-ма - за славянска филология. Физическият факултет организира допълнителен изпит на 17 септември за 90 свободни места.
Точно 65 са незаетите към момента места в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Вакантните бройки са за приложна математика и физика, за които ще има допълнителен прием. От ректората увериха, че до началото на новата учебна година на 28 септември незаетите места ще се стопят до 30-35. За тези данни ректорът на Алма Матер проф. Иван Илчев обвини системата и я нарече идиотска.
"Всички декани на факултети във всички университети подават по-висока бройка за прием, защото са обвързани от тази идиотска система на финансиране на висшето образование на калпак.", заяви историкът дни преди началото на семестриалната година. „Ако имаш повече студенти, ще имаш повече пари, на което ние въобще не държим. Предпочитам да имаме четирима интелигентни студенти, отколкото 40 глупави", добави проф. Илчев.
Понеже преподавателите "няма какво да ядат", всички университети разчитали на прием в последната минута дори на кандидат-студенти, които не са издържали редовната матура и държат поправителна. "Нека да не говорим за незаети места, това са предварително завишени бройки", заключи ректорът. Според него надуване на бройките е имало и м. г. и няма изглед това да се промени, докато не се промени моделът на финансиране на висшето образование. Идеята му е добрите университети да получават много повече пари от слабите. Ректорът обаче не отчита факта, че българите не бягат, за да учат навън само заради т. нар. система, а заради скъпата услуга, която предлагат вузовете ни, а след това с дипломата е трудно да си намериш работа у нас, камоли в чужбина.
Там много малко от кетапите ни са признати. Образованието в Дания по повечето специалности, например, е безплатно, но разходите за издръжка на студентите са доста високи заради високия стандарт. Това обаче не стряска българите, тъй като могат да си намерят работа до седмица. В Германия икономическите специалности са между 300 и 400 евро на семестър. Платеното обучение във Варна стигат до 800 за семестър. За разлика от морската столица обаче, в Германия може лесно да се намери добре платена работа за студенти.
Свободните университети във Варна и НБУ пък таксите за определени специалности стигат до критичните 3800 лв. за година.Сред тях са правото и архитектурата. В Симеоново кандидатите за специалността национална сигурност трябва да се изръсят с два бона, само за да влязат в школата. Повечето от мозъците ни, които излизат да учат навън печелят стипендии от университета и не им се налага да плаща за образованието си нито цент в някои случаи.
Защо да учим, като няма да сполучим
„Най-хубавият праз на Женския пазар и най-хубавите домати се продават от инженери и икономисти”, категоричен е поетът и сатирик от „Стършел” Петър Софрониев. „В един момент човек вижда, че от това образование българинът няма нужда. Учиш 4 години, след това отиваш да работиш продавач, където никой не те пита с 12-ти клас ли си или с 2 дипломи от Софийския университет. Там всички са равни. Този, който е с осми клас дори, няма да вземе по-малко от учител по физика, който е решил да продава, защото му носи повече пари това. На морето лятото е пълно с келнери с МИО и право. Образованието се превърна във визитната картичка на прехода”, допълни Софрониев.
Проверка на Faktor.bg в сайта на МОМН и на борсата показа, че за едно място за учител се борят 100 души. Хора на 25-26 години завършили българска филология в Софийския университет, са принудени да търчат на 19-20 интервюта в столични училища, за да започнат със заплата 350 лв. чисто. Голяма част от тях се предават и отиват или в чужбина, или стават продавачки, или сипват бензин и мият колите по бензиностанциите. Липсата на избор и постоянното поскъпване на цените на практика не дават друг избор на дипломираните магистри, освен да търсят начин за оцеляване. С пълна сила все още старият виц: „Двама инженери си говорят. Единия въздъхнал тъжно: - Мама ми казваше едно време: „Учи, мама, да не работиш!” Ей го, на, учих и сега нямам работа…"