Осман Октай, специално за Faktor.bg
В българския парламент се случва нещо опасно и много тревожно – 24 години след националистическите и крайни изявления на Адем Кенан във Великото народно събрание, никой не си беше позволил да насажда омраза и и етническо противопоставяне. Тогава Доган удари звучен шамар на псевдо турския национализъм. Кенан беше изгонен от парламентарната група на ДПС и повече от две десетилетия никой не посмя да тръгне по опасния му път. Такива хора винаги са били изолирани от ДПС дори и когато това се е случвало на местно ниво по общини и села. Доган внушаваше, че иска да бъде пример за толерантност. Така с волята на ДПС се овладя най-конфронтоционната година - 1989 – 1990 г. Тогава движението беше обект на непрекъснати провокации от националистически организации като ОПТ, ОКЗНИ, БНРП и други формации, контролирани от Държавна сигурност. Дори изявленията на Доган, че той разпределя порциите в държавата и контролира обръчи от фирми създадоха антидоганизъм, но не и етнически национализъм срещу турците и мюсюлманите.
Лютви Местан, като нов председател се зарече да изчисти образа на ДПС като най-сатанизираната партия, с желание обществото да ги приеме и припознае като нормална българска политическа формация. Но преди дни неочаквано депутатът Хюсеин Хафъзом наруши неписаните принципи на толерантност и изправи на нокти колегите си от ляво и от дясно, а в обществото остави горчивото усещане, че някой се гаври нагло с етническата и религиозна търпимост.
Какво отключи тази провокация?
Отговорите на това опасно поведение трябва да търсим в едно знаково събитие, случило се преди една година – покушението срещу Доган на 19 януари 2013 г. Соколът оцеля физически, но беше смачкано публично достойнството му на лидер, той беше съборен на земята, наложи се да пълзи за да избегне мнимите куршуми. Честолюбивият Доган може да преживее неуспешния разстрел, но трудно ще преодолее погазеното му достойнство. Именно като отговор на тези бесове на 12 март миналата година почетният председател на ДПС публикува писмо, постфактум към електората на партията (виж ТУК писмото). Обществото не му обърна достатъчно внимание, защото тогава вървяха антиправителствени протести. Но в него Доган за първи път заговори с езика на злобата, отправи обвинения към институциите и обществото. Там раздели гражданите на „Те” и „Ние” и наложи етнорелигиозното разделение. Предупреди, че Балканите могат да станат Близкия Изток. Даде сигнал, че ще следват провокации като своеобразно отмъщение за унижението.
Действията на депутата Хафъзов сега са следствие от тази заплаха. В същия тон и съзвучие е и агресивното поведение на Лютви Местан и явната подкрепа, която даде в парламента на Хафъзов. За всички е ясно, че депутатите от ДПС разиграват явна провокация. Те раздразниха българите с нетипични назначения и преяждане с власт и позиции. Темата за езика по време на избори никак не е актуална сега. Още от 1990 г. ДПС си извоюва неофициалното право да говори и на турски на събрания. Имашие обществена търпимост към това говорене. Самият факт, че днес в европейска България се преекспонира проблемът на какъв език ще се прави пропагандата, и се фиксира българският – това разделя хората. Трябваше изобщо този текст да не съществува. Но подозрителен е фактът, че се поиска вкарването на такъв текст в избирателния кодекс, а няма съмнение ДПС знае как да използва в свой интерес това.
На миналите избори ДПС загуби над 220 хил. гласа и то от средите на най-интелигентите турци. Сега с тази агресия се опитват за върнат тези избиратели, внушавайки им страхове. ДПС и Атака демонстрираха за пореден път, че са
скачени съдове
Тази провокация с езика беше необходима за убийствената им прегръдка, за да покажат, че се противопоставят, а не са партньори. Изказването на Хафъзов и искането на Главното мюфтийство за възстановяване на собствеността върху исторически и архитектурни паметници са целенасочена провокация за етническата търпимост. Те доведоха да поредно нападение срещу молитвен дом. При първото нападение на софийската джамия извършителите от Атака останаха ненаказани, а и до днес няма обяснение, защо съдебната система ги оневини без процес и разследване. Сигурен съм, че вандалщината в Пловдив е подготвена от МВР. На властта и трябваха провокатори с камъни за да дискредитират протеста срещу неоснователните претенции на Главно мюфтийство. Нападение на молитвени домове не се допуска дори и по време на войни. В тази посока са и изявленията на Хавъзов. Те са съпоставим с провокациите на Адем Кенан, но тогава Доган и ДПС имаха ясни позиции и се разграничиха от националиста. Хафъзов повтаря с 24 г. закъснение тона на Адем Кенан и исканията му. До евроизборите тези провокации няма да спрат и потвърждение на това е, че ДПС не се разграничи от Хафъзов. Партията на Доган навлиза в друга опасна фаза. Част от този сценарий са специалните служби в България, които не противодействат на възраждащия се национализъм, защото идва от партия, която крепи правителството. Тревожно е и съзаклятническото мълчание на БСП. Станишев, за да реализира собствените си амбиции преиграва с чувствата на хората, но по-страшното е, че нито той, нито партията му имат ресурс да спрат изригването на една националистическа вълна. Доган вече също не е в състояние да овладее евентуално етническо противопоставяне. ДПС е наясно, че нищо не може да направи за електората си и трудно ще го задържа само с насаждане на страхове.
И точно това усещане, че лидерите и партиите не контролират ситуацията тревожи мюсюлманите в България, но притеснява и българите. Хората инстинктивно усещат , че някой иска да ги хвърли в огъня с чисто олигархични и мафиотски подбуди.