Драги ми Сергей Димитрович,

Да си призная, имах сериозни затруднения с избора на епистоларния жанр в публицистиката, за утвърждаването на който Едвин Сугарев вложи значителни усилия, обръщайки се към Главния прокурор на републиката, за съжаление без успех. Адресатите на откритите му писма - главните прокурори Борис Велчев и Сотир Цацаров мълчат като комунисти на разпит. Ако, разбира се, митологията на социалистическия реализъм има нещо общо с историческата реалност. А в тяхната ситуация, неотговарянето на писмо до тях не е само безкрайно неучтиво, но и шокиращо пренебрегване на служебните им задължения, определени за заемания пост. Тяхното поведение е направо отказ от правосъдие, защото те, като елемент от правоохранителната система са задължени да реагират на сигнал, отправен към тях. Нямаше отказ, обаче, когато Сотир Цацаров предприе действия след сигнала на интелектуалния титан на БСП Мая Манолова за допълнителните бюлетини в деня на размисъл. Не че това, което направи беше еталон на професионализма, но все пак реакция имаше. И тя отврати 50% от избирателите, които не отидоха да гласуват. А в случая с писмото на Сугарев - какво? Отсъствие на каквато и да е реакция. А можеше да направи нещо. Например да беше казал, че изнесените факти нямат състава на престъпление. Но изглежда познанията му по право не допускат подобна реакция. И избраното поведение е звучна тишина с надежда, че всичко ще се забрави. Но понеже все пак вярвам, че в основата на демократичното развитие е управлението на правото, независимо от скептицизма ми към същността на законите и държавата, смятам, че усилията за активизиране на прокуратурата посредством сигналната функция на откритите писма трябва да се подкрепя.

Другата трудност, която срещнах в писането на това писмо бе избора на обръщението ми към Вас. Не знам как се обръщат към Вас другарите ви БеСеПари, но това, което битува в „лумпенизирания“ интернет е доста натуралистично с подчертано сексуален акцент, поради което аз го игнорирах в стремежа си да остана в рамките на добрия тон. Макар че разбирам мотивите за отвращението на българския народ от Вашата личност и от провежданата от Вас

политика на лъжи и манипулации

И за да запазя приличие, избрах българизирана версия на „дорогой мой“ в унисон с документите Ви за самоличност.

И колкото да звучи учудващо, пиша настоящето писмо, за да подчертая, че по мое мнение всичко, което Вие правите, е полезно за България, за левицата в тази страна и за европейските измерения на лявото въобще.

Да започнем от България. Вие сте единственият политик в страната, успял веднъж да бъде министър-председател и веднъж мандатоносител, макар и на доста странно правителство. Е, не се възгордявайте от този факт, защото и на децата е ясно, че съществува „проектът Сергей Станишев“, в който са вложени много откраднати и руски пари. Да започнем от London School of Economics. Разбирам, че времената се менят и съветската диплома от исторически факултет не е най-добрата атестация за един перспективен политик и управленец. И някой решава, че Сергей Димитрович, който до този момент няма един работен ден трудов стаж, следва да се образова в елитно учебно заведение в западна Европа. Намира се и спонсор. Поне за пред хората така се казва. Говори се за фондацията „Паница“ и е много интересно как е взето решението да се финансира преквалификацията на един съветски випусник. А и стандартът в Лондон е доста висок и за пребиваването там трябват средства. Така че първият ми въпрос е за средствата, благодарение на които сте пребивавали в столицата на обединеното кралство. Говори се, че руски държавни служители са присъствали при защитата на дипломната теза, за да потвърдят научния й принос или това е просто мит за българската публика. Но каквото и да е, мисля, че си заслужава

MI-5 да се върне назад в годините на Вашия лондонски период

Току виж, някоя нова „Кеймбриджка петорка“ изплува на повъхността.

Следва периодът  Ви в БСП. Казват, Красимир Премянов Ви бил завел на „Позитано“ 20. Къде, на улицата ли Ви срещна и от там - право в „Международния отдел“? Само че аз си спомням как Асен Захариев, бивш служител на баща Ви и след това служител на Международния отдел на БСП Ви разхождаше за ръчичка по разни мероприятия, за да Ви учи на тънкостите на занаята. То бива лоялност към семейството на бившия началник, ама чак толкова! Странно кой ли му е плащал на Захариев за подобни високо специализирани частни уроци? И разбира се, след подобна подготовка, мястото на Председател на БСП е заслужено възнаграждение за усилията. Въпросът е: усилията на кого? Но българинът през този период изглежда е бил склонен да възприеме всичко, поднесено му от медиите. А тогава Вашата физиономия се повявяваше на кориците на доста списания, даже и някаква книга „Защото сме социалисти“ се появи от Ваше име. Небивалиците в книгата няма да коментирам, темата е друга, но елемент от цялата PR кампания не може да бъде изпуснат. Не само българите се хванаха на тази пропагандна въдица. Използвайки еврейския Ви произход, тези, които работеха по „проекта Станишев“ разиграха в някои медии умерени антисемитски атаки, на които дори американците се вързаха. В разговор един американски дипломат ме попита защо, след като в България има традиционна толерантност, се появяват подобни коментари.  Явно тази игра е постигнала целта си, защото последва фразата „Мистър Клийн“. Няма значение, че Джордж Буш-син я е произнесъл. По-важното е, че дори в Държавния департамент на САЩ са забравили за ролята на евреите във външнополитическите мероприятия на Съветския съюз и те не са допуснали, че Русия ще се върне към тази традиция. Но както се казва,“По делата им ще ги познаеш“ и се надявам, че който трябва, си е направил изводите. И Ви моля във връзка с гореизложеното да не се опитвате да контрирате с обвинения в антисемитизъм, защото смятам, че е известно, че аз съм неевреин ционист и подкрепям Израел. Така че нека да говорим за Русия и виртуозността на нейните структури в налагането на геостратегическите й интереси.

Но във Вашия възход към властта има и неудобни моменти. Политиката не познава задръжки и някой реши да пусне в обръщение слух за Вашата сексуална ориентация. Ако бяхме в Западна Европа или Скандинавия, подобни твърдения едва ли биха имали значение, но ние сме на Балканите. И се появи Елена-талантлива и амбициозна журналистка. Тя може много и е достатъчно някой да вложи пари в нейните проекти, за да има впечатляващи резултати. И разбира се - връзки на терена на снимките. По някаква прищявка на съдбата присъствах на разговори за стойността на снимачната техника, която трябваше да й бъде предоставена за снимките в Чечня и бях впечатлен от сумите, за които ставаше дума. За финалното решение нямам сведения, но тя направи впечатляваща поредица, жалкото е, че преобладаващата част от интервюираните впоследствие бяха ликвидирани от Федералната служба за сигурност. В края на краищата явно

на Елена й писна, появи се Моника

А както слуховете говорят, тя е верен съратник,  даже архитект на парламентарната група на Коалиция за България в 42 Народно събрание и правителството на Орешарски. А и случаят „Хохегер“ потвърждава нейната лоялност към Вас.

Все пак същността на „проекта Станишев“ има своите политически (разбира се и финансови) измерения.  Последва правителството на „Тройната коалиция“. И Вие, Сергей Димитрович, наистина надминахте себе си, като в речника на българския език въведохте термина „тройна коалиция“ като синоним на думата „корупция“. А подобни постижения наистина имат образователен ефект и днес българинът знае, че когато БСП, ДПС и някой друг управляват, се краде. Не случайно само месец след изборите от 12 май 2013 хората излязоха на улиците с искане за оставка и нови избори.  Това е Ваша заслуга, драги ми Сергей Димитриевич. Е, опитахте се да го предотвратите с планирано насилие, избирайки Делян Пеевски за шеф на ДАНС, който в съучастие с Цацаров и Йовчев следваше да започне политическите репресии, представени като борба с престъпността. Но българските граждани дешифрираха Вашите политически намерения и излязоха на улиците. А това уплаши не само Вас, но и тези, които работят по „проекта Станишев“. Заложи се на програмата минимум от една година управление, през която да се откраднат 15те милиарда еврофондове и да се реализират руските енергийни проекти. И за нейното постигане Ви беше подсказано да приложите изпитаната номенклатурна тактика на покаяние и заплаха. Започнахте да се каете, че сте допуснали грешка, но същевременно с това пуснахте гамените на Сидеров да заплашват протестиращите, а и в последните дни се опитвате чрез верни БеСеПари да организирате контрамитинги в подкрепа на марионетката Орешарски. Няма да се учудя, ако се обърнете към ДПС да доведат техните гласоподаватели на контрамитинг в София, но съм убеден, че подобни политически действия няма да бъдат особено здравословни за Вас. Това, което трябва да Ви се признае е, че Вие направихте невъзможното. След 23 години на „преход“ българските граждани отново скандират „червени боклуци“ и няма да бъде изненадващо, ако лозунгът прерасне в „убий БеСеПара“. Вие, драги ми Сергей Димитрович, върнахте омразата на българина към Вашата партия 23 години назад. Нещо може би заслужено, но перспективата е гражданска война, за да има промяна. Защото реално няма преход на елита и комунистическата номенклатура продължава да притежава България. И нито контролираните медии, нито цялото БКП войнство на „прехода“,  нито даже изказванията на Константин Тренчев в защита на кабинета няма да променят ситуацията. Нещо, за което

българският народ трябва да Ви бъде благодарен,

защото Вие го събудихте от състоянието на илюзии, че нещо се променя.

Колкото до БСП и това, което се нарича левица в България, Вашият принос е също така забележителен. Вие доказахте, че такова нещо като лява партия в страната не съществува. И още повече, че БСП е подобна партия. Вашата политика е ориентирана към бизнеса в стремежа Ви да му създадете безконтролни условия за експлоатация. А когато това стана всеизвестно, Вие подхвърлихте на българина някакви 50 лева и неясни обещания за в бъдеще. Вярно, някой в БСП може би от инстинкт за самосъхранение Ви поиска оставката. Вие, драги ми Сергей Димитрович, направихте и невъзможното, за да докажете на България и света, че ръководството на БСП и парламентарната й група е сборище от сковани от страх мухльовци. За електората няма да коментирам. Поискаха Ви оставката, защото наложихте избора на Делян Пеевски, а Вие на пленума (или както се нарича сега) предложихте оставката на Изпълнителното бюро.  Решение на Изпълнителното бюро на БСП ли е избора на Пеевски? От това, което битува в медиите, излиза, че подобно нещо не се е случило. Или Вие знаете, че всеки член на Бюрото има своето лоби в Националния съвет и подобна оставка вкупом няма да се случи? Отговорът е без значение, но фактът е, че такова нещо като морал в политиката за БСП не съществува. Благодаря Ви за тази откровеност.

В заключение идва въпросът за приноса Ви към европейския социализъм. Вярно, Владимир Буковски пише за интереса на КГБ към социал-демокрацията в Европа, но е факт, че по неизвестни причини Вие станахте лидер на ПЕС. Вярно е също, че Едвин Сугарев пише за сделка, в която ръководеното от Вас правителство на тройната коалиция е облагодетелствало съпругата на Ханес Свобода с милиони народна пара. Или може да е комбинация от двете хипотези. Но е ясно, че тези, които работят по „проекта Сергей Станишев“ отчитат  слабостта на българина към задграничното. Понякога да си внесе цар от Германия, друг път министър-председател от Съветския съюз. И конференцията на ПЕС се проведе в критичен за Вас момент. И днес Мартин Шулц и Ханес Свобода, като Матросов (нищо че професор Шипковенски определя поведението му да се хвърлиш на амбразурата като психопатия) застанаха във Ваша защита. За Ханес Свобода нещата като че ли са ясни. Става дума за

сделката с отпечатването на българските паспорти

Колкото до Шулц, ситуацията напомня на това, за което баба ми казваше: “Халваджията за бозаджията“. Сергей предлага Мартин за поста на Барозу, а Мартин казва какъв хубав човек и лидер е Сергей.  Само че цялата история някак мирише и няма нищо общо с това, което се нарича „социализъм“. Може би това е за добре.  Европейската социал-демокрация явно е безкрайно компрометирана в нейното съприкосновение с властта и идва време за „новите леви“. Може би не само назад към Херберт Маркузе, но и към цялата историческа плеяда от социално мислене, започвайки от ранното християнство, през Маркс и Бакунин и до критичното отричане на съветската реалност. За тази възможност, Сергей Димитрович, наистина заслужавате моите благодарности.

Знам, че в момента Ви е необходима една година. Това е годината на „проекта Сергей Станишев“.  Да се проведат преговорите с Европейския съюз за следващите траншове от 15 милиарда евро и те да бъдат в ръцете на когото трябва. Да продължите да бъдете фактор в българската политика за още 11 месеца, до изборите за Европарламент,  иначе кандидатурата на Мартин Шулц може да остане под въпрос. А през това време да се осъществят руските стратегически енергийни проекти. Надявам се, че българският народ няма да Ви осигури това така необходимо време.

22 юни 2013 г.

Д-р Мирослав Дърмов,

Лексингтън, Кентъки, САЩ